Решение № 2195 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12616/2008 г.

Решение № 2195 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12616/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Генерал Тошево, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Здравка Иванова против решение № 109 от 3.07.2008 г., постановено по адм. д. № 295/2007 г. по описа на Добричкия административен съд, с което е отменена негова заповед № 481 от 15.05.2008 г., с която е постановено изземването на подробно описаните имоти от ползващия ги без правно основание Вичо Великов и е разпоредено същите да се предадат на ползвателя им Костадин Костов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Генерал Тошево. Ответникът - Вичо Костадинов Вичев (Великов) и заинтересованата страна - Костадин Ангелов Костов не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Андон Борисов Митков, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че посочените от касатора доводи, като отменителни основания, са произволни. По делото има безспорни данни, които решаващият съд е обсъдил и е стигнал до правилния извод, че ответникът е собственик на въпросните земеделски имоти, предмет на атака чрез заповед № 481/15.05.2008 г. на кмета на община Генерал Тошево. Няма данни и за липса на негов съдебен адрес. При това положение административният орган противозаконно е упражнил намеса в чисто гражданско-правни отношения. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич се е развило по жалба, подадена от Вичо Костадинов Вичев (Великов) против заповед № 481 от 15.05.2008 г. на кмета на община Генерал Тошево, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са иззети подробно описаните имоти, находящи се в землищата на с. Дъбовник, с. Зограф и с. Пчеларово, като ползвани от него без правно основание и е разпоредено предаването им на Костадин Ангелов Костов, ползвател на правно основание. Имотите не се спори, че са собственост на конституирания в съдебното производство като заинтересовано лице Андон Митков. Посоченото се установява и от представените доказателства - решения на ОСЗГ. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, като е приел, че Андон Митков е сключил договор за аренда на процесните имоти с арендатор Петко Николов, за срок от пет години. На 09.02.2007 г. между Петко Николов, собственика на земите и Вичо Великов е сключен договор за наем на същите имоти, за срок от две години, като арендатора по първоначалния договор се е съгласил Великов да ги обработва. Същият е обработвал земите като е изплащал съответната арендна цена на собственика. На 24.03.2008 г. Костадин Костов като пълномощник на първоначалния арендатор е сключил договор сам със себе си за преарендоване на земите, за срок от една година, за което собственикът им не е уведомен, по силата на клауза още в първоначалния договор, че такова пренаемане е възможно и без нарочно уведомяване. Именно по искане на Костадин Костов е инициирано и административното производство пред кмета на община Генерал Тошево, като същият е подал молба по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните имоти от ползващия ги без правно основание Вичо Вичев. Кметът на общината е издал исканата заповед в полза на Костадин Костов като е приел, че същият е ползвател на правно основание на имотите и е разпоредил изземването им от ползващия ги без правно основание Вичев. Заповедта е издадена, независимо, че междувременно с молба от 12.04.2008 г. собственикът на земята, Митков е подал жалба до кмета на общината, против самоуправните действия на Петко Николов, като е поискал сам издаване в своя полза на заповед за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. При тези данни, съдът осъществявайки и служебен контрол за законосъобразност е констатирал, че безспорният собственик на процесните имоти - Андон Митков не е уведомен за издадената заповед. В нея е посочено да бъде съобщена само на заявителя. Освен това е нарушен и материалния закон, тъй като нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ изисква при изземване земята на бъде предоставена на собственика, а в случая е предоставена на лице, което е счетено за ползвател. Ето защо съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е постановил отмяната й. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при нарушение на административно-производствените правила. Административният орган не е уведомил за започналото производство собственикът на процесните земи, предмет на искането за изземване, направено от техен ползвател. Нещо повече, при постъпила междувременно жалба от него, органът не е взел предвид изразеното становище и е постановил оспорената заповед. Не е дадена възможност на собственика да изрази становището си по искането, въз основа на което е започнало производството, както и да представи доказателства. След издаването, заповедта отново не му е съобщена. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че е извършено устно съобщаване, както и чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в сградата на общината. На първо място липсват доказателства за такова съобщаване. Освен това в касационната жалба възражението е по повод съобщаването на крайния акт по реда на чл. 61, ал. 2, съответно ал. 3 от АПК. Посоченото би имало значение за евентуалната допустимост на жалба, подадена от собственика. В случая нарушението е друго, а именно такова по чл. 26 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил собственика като заинтересованата страна за започване на административното производство. В този случай по изричното препращане на нормата на чл. 26, ал. 2 от АПК съобщаването не може да бъде при условията на чл. 61, ал. 2, а само по посочените писмени начини и при невъзможност за писмено съобщаване - по реда на чл. 62, ал. 3 от АПК. В случая липсват каквито и да са данни за уведомяване на собственика за започналото административно производство. Най-сетне неоснователно е и възражението, че адресът на собственика е бил неизвестен. Лицето е с известен адрес, но липсват данни за предприемане на действия по уведомяването му. Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, като е приел, че в същата е визирано изискване иззетите имоти да бъдат предоставени на собственика. Изводът е в съответствие със закона. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в действащата към момента на издаване на процесната заповед редакция на текста - ДВ, бр. 13 от 2007 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските земи с възстановено право на собственост, се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Изрично в нормата е предвидено, независимо дали искането за изземване е отправено от самия собственик или от ползващия ги на правно основание, ако същото е основателно, земите да се предоставят на собственика им. Посоченото нормативно разрешение е запазено и в нормата след последното й изменение от ДВ, бр. 10/2009 г. Същото е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред, чрез изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитават се именно правата на собственика. В случая имотите е разпоредено да бъдат предоставени на ползвател, чиито права на ползване се е установило, че се оспорват от собственика, с което е допуснато нарушение на закона на две основания - първо че заповедта е издадена при спорно право на ползване и на второ място, че имотите са предоставени на лице, различно от собственика им. Споровете между собственик и арендатори по повод имотите следва да бъдат решени по общия исков ред, а не чрез намесата на кмета на общината. Правилно заповедта е приета и за материално незаконосъобразна и е отменена. Приемайки посоченото съдът е постановил правилно решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,