Решение № 1636 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2013 г.

Решение № 1636 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Бюро по труда", гр. Павликени, срещу решение № 419 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 370/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата Катя Николова Симеонова - Сакакушева, от гр. Павликени, алтернативно застъпва тези за недопустимост на касационната жалба, поради просрочие и неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок. Съобщението за решението на Административен съд - гр. Велико Търново, е връчено на ответника по това дело на 19.07.2013 г. Касационната жалба е подадена направо до ВАС на 30.07.2013 г., видно от пощенското клеймо върху плика, където е входирана под № 14224 на 1.08.2013 г. Следователно тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, който изтича на 2.08.2013 г. Спрямо Директора на Дирекция "Бюро по труда", гр. Павликени, първоинстанционното решение е неблагоприятно. Ето защо се приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 419 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 370/2013 г., Административен съд - гр. Велико Търново, VII състав, е обявил за нищожно решение от 21.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда", гр. Павликени, потвърдено с решение от 19.03.2013 г. на Директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта", гр. Ловеч. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е направил верен прочит на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, с оглед релевантността им към спорните правоотношения. По първоначалното дело е било установено, че Сакакушева е регистрирана като безработна в Дирекция "Бюро по труда", гр. Павликени, на 16.10.2012 г., под рег. № 10004018. С писмо изх. № 6330 от 14.02.2013 г., Директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, е уведомил Директора на Дирекция "Бюро по труда", гр. Павликени, че Сакакушева е участвала в заседанията на Общинската избирателна комисия, проведени на 9, 12, 13 и 21 ноември 2012 г. и на 18 декември 2012 г., като за тези дни са подадени данни за осигуряването й по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. В резултат на посочената информация, с решение от 21.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда", гр. Павликени, е прекратена регистрацията на Сакакушева като безработна. Административният орган е изложил като мотиви, че са налице новоузнати обстоятелства за възникване на основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 99, т. 2 АПК. В текстовете на чл. 20, ал. 3 и 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) изчерпателно са изброени хипотезите, при които регистрацията на безработните лица се прекратява. В случая не е налице нито една от предвидените в този закон хипотези. Казаното се отнася и до текста на чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ, тъй като към 21.02.2013 г. административният орган не е разполагал с данни, че Сакакушева работи. Действително в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ е посочено, че регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенция по заетостта. Но тези правомощия се отнасят до хипотезите, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 3 и 4 ЗНЗ. Според чл. 21, ал. 2 ЗНЗ, решенията по ал. 1 се издават, изпълняват и обжалват по реда на АПК. В случая от административния акт за регистрация от 16.10.2012 г. са възникнали права и задължения. На лице е влязъл в сила индивидуален административен акт. Съгласно чл. 99 АПК, влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. В разпоредбата на чл. 16, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта изрично е предвидено, че директорите на "Регионална служба по заетостта" са горестоящи административни органи по смисъла на чл. 81 АПК спрямо директорите на съответните дирекции "Бюро по труда" при административното обжалване на индивидуалните административни актове. Предвид изложените в тези мотиви съображения, правилен и законосъобразен е изводът на съда, че отмяната на решението за регистрация може да бъде извършено от по-горестоящия орган, а не от този, който е издал административния акт за регистрация на безработното лице. В тази връзка окончателния правен извод на първоинстанционния съд, че процесното решение е издадено от некомпетентен орган и като такова се явява нищожен административен акт, изцяло се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът по това производство не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,