Решение № 4340 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15/2010 г.

Решение № 4340 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антоанета Асенова Христова от гр. Търговище срещу решение № 109 от 4.12.2009 г. по адм. дело № 141/2009 г. на Административен съд - гр. Търговище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Със заповед № РД 01/0167 от 1.10.2009 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Търговище е отказал да отпусне на касационната жалбоподателка Антоанета Асенова Христова еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) в размер на 70 лв. за стоматологична (дентална) извънболнична помощ (лечение на пулпит на един зъб). Отказът е мотивиран така: "Наличие на доходи в семейството, обезпечаващи разходите, свързани с осигуряване на ДМД и частично покриване на сумите по извършеното стоматологично лечение във връзка с инцидентно възникналата здравна потребност." Сезиран с жалба от Антоанета Асенова Христова директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Търговище с решение № РД 05/0072 от 23.10.2009 г. е потвърдил тази заповед с мотиви: "Декларираните лични доходи на Антоанета Асенова Христова са от пенсия в размер на 156,53 лв. (т. е.) след приспадане на разходите по извършената стоматологична услуга от размера на пенсията за инвалидност на г-жа Христова остава доход, по-висок от ДМД, който гарантира възможността за самоиздръжка в конкретния случай." С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Търговище е отхвърлил жалбата на Антоанета Асенова Христова срещу отказа да й бъде отпусната еднократна социална помощ за инцидентно наложилото се, скъпоструващо според нея, лечение на пулпит. За да постанови този резултат административният съд е приел, че: а) при постановяване на заповед за отпускане или за отказ на помощта по чл. 16 ППЗСП директорът на ДСП действа в условията на неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност, преценката за наличието или не на условия за отпускане на еднократната помощ, б) в случая не е налице инцидентно възникнала здравна или друга потребност като основание по чл. 16 ППЗСП за отпускане на еднократна годишна помощ, защото липсва медицинска документация, установяваща влошено здравословно състояние и необходимост от съответно лечение, и в) представената от жалбоподателката фактура за заплатената от нея сума не може да се счете като доказателство от категорията на разходо-оправдателните такива, защото в нея липсват задължителни реквизити по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗДДС. Решението на Административен съд - гр. Търговище е неправилно. Изводът, че директорът на ДСП действа в условията на неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност, е в противоречие с правилото на чл. 169 АПК, според което при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Нещо повече - изискването на законосъобразност включва и спазването на принципа за съразмерност (чл. 6 АПК), особено задълженията на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК), а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, да прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (чл. 6, ал. 3 АПК). Проверката дали административният орган е спазил изискването за законосъобразност се извършва от съда въз основа на доказателствата в административната преписка и събраните допълнително в хода на съдебното производство, но само на посочените в административния акт фактически и правни основания. От данните по делото е видно, че директорът на Дирекция "Социално подпомагане" и след него директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане признават инцидентния характер на потърсената от жалбоподателката дентална помощ. Т. е. отказът да бъде отпусната исканата еднократна помощ не е мотивиран с липса на инцидентност. Поради това и съдът не може на това основание да приеме, че оспореният пред него отказ като краен резултат е законосъобразен. Законосъобразността на този отказ съдът може да преценява само на посоченото в него фактическо основание. А в случая то е доходът на жалбоподателката от пенсия за инвалидност, който бил по-висок от "ДМД" (абревиатурата вероятно означава диференциран минимален доход). Това основание е следвало да провери административният съд - кой закон въвежда изискване за такъв доход, какъв е неговия размер за различните случаи, какъв е той в процесния случай и т. н. Такава проверка обаче Търговищкият административен съд не е правил. Поради това постановеното от него решение е необосновано и е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 16 ППЗСП) - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Делото не може да бъде решено при наличните писмени доказателства, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК следва да бъде върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,