Решение № 8687 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2016 г.

Решение № 8687 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощника гл. юриск. М. Д., против решение № 492 от 11.05.2016 г. по адм. д. № 1166/2015 г. на Административен съд С. - област, първи състав, с което е отменено Уведомително писмо с изх. N 02-230-6500/8859 на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО- за земеделски земи" за кампания 2014 г. и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 1 месец от влизане в сила на това решение, както и е осъден ДФЗ да заплати на Н. И. Д. разноски по делото в размер на 600 лв. Излага доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като в таблица към УП е посочена площта на парцела, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ /установена площ/, а в колона 9 от таблицата - площта, която не покрива изискванията за подпомагане, и представлява разликата между декларираната и установената площ на парцела /наддекларирана площ/. Излага, че са извършени административни проверки съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 11 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г., а при разрешаване на застъпванията ДФ "Земеделие" - РА е спазил процедурата по чл. 17, ал. 1-8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и се е съобразил с указанията на министъра, обективирани в горепосоченото писмо с изх. № 13-1829 от 27.03.2015 г. Излага, че неправилно съдът е приел, че при констатирането на нередности, които произтичат от кръстосани проверки административният орган следва да предприеме и други подходящи административни процедури, в т. ч. и проверки на място. Моли, Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и се отхвърли жалбата срещу административния акт, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Н. И. Д. от с. П., община З., чрез пълномощник адв. Д. Х., оспорва жалбата като неоснователно и излага доводи за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че правилно в оспореното решение съдът е посочил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и е отменил същият. Излага, че правилно в оспореното решение е посочено, че УП е издадено в противоречие със събраните доказателства, с направените фактически установявания и заключението на назначената по делото СТЕ, като в УП не става ясно дали отказа е постановен, поради обстоятелството, че се стопанисват площи, които не са заявени, извършва се земеделска дейност в забранени зони по данни на МОСВ, както и дали площите са установени като недопустими в резултат на теренни проверки или чрез административни проверки по ЦОФК актуални към 2012 г. Смята, че решението е обосновано и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 492 от 11.05.2016 г. по адм. д. № 1166/2015 г. на Административен съд С. - област, първи състав, е отменено Уведомително писмо с изх. N 02-230-6500/8859 на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г., с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Н. И. Д. общо заявление за плащания на площ по мярка 213 с УИН 23/030614/69797 и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 1 месец от влизане в сила на това решение. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на Н. И. Д. направените разноски по делото в размер на общо 600 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане на заявлението на Н. Д.. Съдът е преценил, че установеният от вещото лице по делото общ размер на недопустима за подпомагане площ по мярка 213 е 5.01 ха, а на допустимата 22.06 ха., като процентът на наддеклариране, установен от СТЕ е 22.71 %, и административният орган неправилно е приел, че общият размер на допустимата площ за "Натура 2000" е 19.62 ха, съответно установеният процент на наддеклариране е 37.97 %. 4, поради което и постановеният отказ за финансово подпомагане, обективиран в процесното уведомително писмо е незаконосъобразен. Съдът подробно е изследвал за всяко БЗС по заключението на СТЕ несъответствието между заявените и установени размери на физическите блокове, както и начина на определяне на техните граници и действителното им състояние дали попадат в горска територия (ГТ) или са засегнати от обрасла с бедна растителност (ОБР). Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че Н. И. Д. е заявил 18 броя БЗС-та, с обща площ 27.07 ха., като пасища и естествени ливади за подпомагане за кампания 2014 г. по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързано с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи". С Уведомително писмо с изх. N 02-230-6500/8859 на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", му е отказано финансово подпомагане за кампания 2014 г., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за част от площите. Общият размер на установената за подпомагане площ от ДФЗ-РА е 19.62 ха, съответно установеният процент на наддеклариране е 37.97 %, поради което е отказана заявената сума в размер на 4156,07 лева. Със съдебното решение са описани декларираните от земеделския стопанин за всеки БЗС и установените наддекларирани площи по Мярка 213. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане Н. Д. е оспорил уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните, въз основа на която е констатирал, че заявените парцели попадат в район, за който няма актуално самолетно или сателитно заснемане за 2014 г. Видът на физическите блокове и техните граници са определени чрез извършването на т. нар. " теренни проверки " и направените по време на проверките измервания. Към административната преписка се съдържат протоколи и снимки на терените, направени по време на извършване на проверките. Проверката е извършена въз основа на пресичане на границите на заявените парцели с границите на физическите блокове, а установените граници на физическите блокове са нанесени въз основа на резултатите именно от извършените теренни проверки от ОСЗ Пирдоп. Установено е наличие на двойно заявени площи за два от парцелите, но след извършена процедура по разрешаване на застъпванията чрез изпращане на писма до заявителите, съдържащи данни за местоположението и размера на застъпените площи и след представяне на съответните документи от тяхна страна, удостоверяващи правното основание за ползване, застъпването е разрешено в полза на Домусчиев. Със заключението на СТЕ в табличен вид са представени всеки един от парцелите, като е установен общият размер на недопустима за подпомагане площ - 5.01 ха, а на допустимата 22.06 ха., като процентът на наддеклариране е 22.71 %. Тези установявания са различни от констатациите по процесното УП. Констатирано е от СТЕ, че има несъответствие между определените граници на някои от физическите блокове спрямо действителното състояние на терена, които също са подробно описани в аналитичната част на заключението и са нанесени в табличен вид в Таблица 2. За отделните БЗС е посочено несъответствие в площите и границите, както и представянето на части от парцелите от административния орган като горски територии или като обрасли с бедна растителност. Посочено е в СТЕ, че площта от 2.17 ха не е следвало да бъде определена като недопустима за подпомагане по мярка Натура 2000, както и че всички констатирани като недопустими за подпомагане площи са определени като такива поради липса на географско пресичане между декларираните земи с физическите блокове, предоставени на ДФЗ от МЗХ и определени като допустими за подпомагане по Натура 2000. Установено е също, че в ДФЗ не е постъпила информация от регионалните структури на МОСВ, че е установено неспазване на забраните по 3, ал. 1, т. 1 от З. върху декларираните имоти, което е посочено като основание за отказа за подпомагане, като няма констатирани нарушение по отношение на парцелите, заявени по Натура 2000 от МОСВ. Установено е от СТЕ, че за част от площите е налице противоречие, изразяващо се в това, че те са допустими за подпомагане по СЕПП, а по Натура 2000 не са, независимо, че по тази мярка критериите за подпомагане са по-занижени. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства административният съда е постановил правилно и обосновано решение. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като в таблица към УП е посочена площта на парцела, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ /установена площ/, а в колона 9 от таблицата - площта, която не покрива изискванията за подпомагане, и представлява разликата между декларираната и установената площ на парцела /наддекларирана площ/. Обективно съдът е установил, че в оспореното УП не са посочени фактически основания, които да съответстват с посочените правни основания, които също не се базират на установени факти и на събраните по делото доказателства, след като не са посочени, за кои площи се отнася, за които ЗС не стопанисва или за площите, за които е установено двойно заявяване от ЗП, но решено в полза на Н. Д.. Обосновано съдът е приел, че в УП липсва конкретизация дали площите са установени като недопустими за подпомагане в резултат на извършени теренни проверки или единствено и само въз основа на административни проверки по ЦОФК, които не са актуални за кампания 2014 г., а са от 2012 г. Законосъобразен е изводът на съда, че теренните проверки по чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г., като способ не са предвидени в чл. 37 от ЗПЗП, нито в европейското законодателство, поради което извършената чрез тях проверка на физическите блокове ( чрез ОДЗ Пирдоп) и допустимата за подпомагане площ е без правно основание. Издателят на уведомителното писмо има задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да изясни обективните факти. В този смисъл е и изискването на приложимия чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат последвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Тъй като административният орган не е извършил посочените действия, следва че не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия, които и с оглед СТЕ се различават значително. Въз основа на това правилно първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и в нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, относими към определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ при съобразяване констатациите на СТЕ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 800 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие (л. 19 от касационното дело), което съответства на действителната фактическата и правна сложност на делото и при липса на възражение от страна на касатора, като следва да бъде осъден ДФЗ да заплати на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение