Решение № 245 от 28.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 735/2013 г.

Решение № 245 от 28.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 735/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е по Глава 33-та от НПК. В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение от 14.01.2013 г., постановено по НОХД № 4367/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснато нарушение на материалния закон - съдът неправилно не приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. Осъденият С. И. А. не явява и не се представлява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 14.01.2013 г., постановено по НОХД № 4367/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, било одобрено споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК, между прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас и осъденият С. И. А., вследствие на което, последния бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, му било наложено наказание "пробация" при следните пробационни мерки - "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от една година, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и "безвъзмезден труд в полза на обществото" 200 часа годишно, за срок от една година. Релевираният в искането довод, за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, е основателен, обстоятелство, обуславящо основателността и на самото искане. Това е така поради следните съображения: В конкретния случай, Районен съд - гр. Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, като е одобрил споразумението във вида, в който, същото му е било представено от страните, без да прецени, наличието на законовите предпоставки, за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК при която, деецът се освобождава от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. На първо място, от справката за съдимост на осъдения А. е видно, че същият е бил осъждан два пъти, като по отношение на първото осъждане, дееца е бил реабилитиран по право, а по отношение на второто, са налице предпоставките на чл. 88а от НК за пълна реабилитация, т. е., осъждането и последиците му, се заличават по силата на наказателния закон. Така, към датата на деянието по чл. 343в ал. 2 от НК /26.06.2012 г. / в извършването на което осъдения е бил признат за виновен, А. е бил неосъждан, от престъплението липсват причинени имуществени вреди, а като санкция за извършването му, законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок до две години. След като в настоящия случай, са били налице условията за приложението на чл. 78а от НК и като не е сторил това, районния съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК обстоятелство, обуславящо наличие на основание, за възобновяване на наказателното дело. Допуснато нарушение на материалния закон обаче, не налага ново разглеждане на делото, а може да бъде отстранено от настоящата инстанция, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като произнасянето е в полза на осъдения и същевременно се явява в изпълнение на указанията, дадени в ТР № 1 по Т. Д. № 1/2011 г. на ОСНК на ВКС. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение