Решение № 7692 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Никар трейд ЕООД срещу решение 10943/28.03.2025 г., постановено по адм. д. 9939/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане РД-02-16-1432 от 04.07.2023 г., издаден от главния директор на главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна главният директор на главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 14 септември 2020 г. между управляващи орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност и Никар трейд ЕООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.073-17626-C01 за преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. Правата и задълженията, които възникват за бенефициента по процедурата Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID 19 са описани в административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и общите условия към финансираните по оперативната програма договори. Създаден е и опростен формуляр за кандидатстване по процедурата. Оценителите следва да спазват и изискването на чл. 3, ал. 3, б. в от Регламент (ЕС) 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., съгласно което не се предоставя подкрепа за предприятия за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Във връзка със спазването на това изискване, управляващият орган извършва допълнителна последваща проверка на бенефициентите на етап мониторинг на изпълнението на сключените административни договори по процедурата. Била е извършена проверка и на административния договор, по който бенефициер е Никар трейд ЕООД, С посочен код на основна икономическа дейност за 2019 г. търговия на едро с тютюневи изделия. При съобразяване на това обстоятелство е установено, че разходите по проекта са недопустими за финансиране. Инициирано е производство за прекратяване на административния договор. Считано от 02.05.2023 г. е прекратен административния договор. В резултат на прекратяването на договора на бенефициента е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият е уведомен, че платените 10 000 лв. безвъзмездна финансова помощ са недължимо платени. Бенефициентът е уведомен, че е започнато производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Издаден е акт за установяване на публично държавно вземане, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу Никар трейд ЕООД за сумата от 10 000 лв., по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, представляващо недължимо платени суми, финансирани със средства от ЕСИФ по договор от 14 септември 2020 г. по проект Преодоляване недостига на средства и липсата на ликвидност, настъпили в резултат на епидемичния взрив от COVID 19. Отчетено е вземане в размер на 10 000 лева. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че решението за прекратяване на административния договор не е оспорено и е влязло в сила. След като това решение е влязло в сила, административният орган, като действа в условията н обвързана компетентност, на основание чл. 15, ал. 3 от наредба Н-3 от 22.05.2013 г., законосъобразно е издал акта за установяване на публично държавно вземане. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите пред първоинстанционния съд не е съществувал. При условието на правилно установени факти, оплакванията, съдържащи се в касационната жалба се неоснователни. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са свързани с обстоятелството, че в одобрените условия за кандидатстване не се съдържа ограничение за икономическа дейност, каквото посочване се съдържа в административния акт. Съдържа се оплакване, че в акта за установяване на публично държавно вземане не се съдържат констатации свързани с допустимостта на разходите и използването на безвъзмездната финансова помощ. Съдържа се оплакване, че в административния акт отсъстват твърдения за установени от административния орган невярно декларирани от бенефициента обстоятелства, както и за извършени от него недопустими разходи. При издаването на акта за установяване на публично държавно вземане, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, административният орган е съобразил обстоятелството, че с решение РД-02-16-1221 от 02.05.2023 г. ръководителят на управляващия орган на оперативна програма Иновации и конкурентоспособност е прекратил административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.073-17626-C01, сключен по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.073 Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID 19 с бенефициент Никар трейд ЕООД, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставяне на помощта, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. Посочени са причините за прекратяване на административния договор, а именно установеното обстоятелство, че дружеството е недопустим бенефициент в проведената процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съобразено е обстоятелството, че съгласно информацията в т. 2 от проектното предложение на дружеството, код на организацията по КИД 2008 е посочен 46.35 търговия на едро с тютюневи изделия. Дружеството изрично е уточнило, че основният производствен процес е свързан с производство, обработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия. Административният орган е съобразил, че съгласно т. 14.2 допустими разходи от условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата, допустимите разходи следва да са извършени законосъобразно и не трябва да противоречат на правилата, описани в регламент (ЕС) 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 3, ал. 3, б. в от регламента, ЕФРР не предоставя подкрепа за производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Административният орган е съобразил обстоятелството, че в условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата също е посочено, че управляващият орган може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай, че след проверката установи, че кандидатът не отговаря на изискванията на условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване. При съобразяването на тези обстоятелства с решението е прекратен административния договор. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. При съобразяване на тези обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд са правилни. По същността си касационните оплаквания на дружеството са относими към прекратяването и към производството по прекратяване на административния договор. Това прекратяване, обаче не е било оспорено от дружеството, поради което законосъобразността на прекратяването на административния орган от тази съдебна инстанция, не може да бъде разглеждана. Касационните оплаквания, съдържащи се в касационната жалба е следвало да бъдат отнесени в производство по оспорване на решението за прекратяване на административния договор, при неговото обжалване по съдебен ред, каквото обжалване не е било осъществено. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден законосъобразно при съобразяване на обстоятелството на влязло в сила решение за прекратяване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При обжалването на това решение Никар трейд ЕООД е имало възможността да посочи всички оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, по която е образувано производството пред тази съдебна инстанция. В тази връзка като правилни се определят изводите на първоинстанционния съд, съгласно които, като е действал в условията на обвързана компетентност, административният орган законосъобразно е издал акта за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се съдържа констатацията на посочване на правното основание за издаване на акта за установяване на публично държавно вземане, възражение по същото не се прави. Съдържа се оплакването, свързано с непосочване на обстоятелството на изменение на Регламент (ЕС) 1301/2013, но това несъмнено е обстоятелство, което не се отразява на законосъобразността на административния акт. Невярно е обстоятелството, че в административния акт, който е бил предмет а съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд не се съдържат констатации за недопустими разходи. На стр. 2 от административния акт си съдържа установяването, че разходите по проекта са недопустими, тъй като не съответстват на условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление. Всъщност обстоятелството, че дружеството е недопустим кандидат по процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като разходите са недопустими за финансиране е установено и прието от административния орган в решението за прекратяване на административния договор, което не е било оспорено по съдебен ред и е влязло в сила. От страна на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно, като следва да му се присъдят разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК