Решение № 8784 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2010 г.

Решение № 8784 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Милад Зияд Муса, лице без гражданство, роден на 09.12.1991 г. в гр. Дамаск, Сирия, по народност палестинец, срещу Решение № 4381 от 6.04.2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 4597/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 79 от 06.03.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, като неоснователна. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните отменителни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: В производството по адм. дело № 4597/2009 г. тричленният състав на трето отделение на ВАС е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на Решение № 79 от 06.03.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил, че в бежанската история на касатора не се твърди обоснован страх от преследване по причини на раса, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, т. е. причини изрично посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не се твърди също, че има преследване от държавен орган или от терористична организация. Като причина за легалното напускане на Сирия през 2008 г. лицето е посочило единствено желанието семейството му (майка и двама братя) да се събере с бащата, който от 2002 г. работи и живее в Германия. От приложената по делото справка съдът е установил още, че правният статут на палестинските бежанци в Сирия, какъвто е жалбоподателят, е регулиран по закон № 260/1957 г. на Сирийската арабска република, с който се определя, че палестинците живеещи в Сирия имат същите права и задължения като сирийските граждани освен правото на националност и политически права. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в конкретния случай за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ. За него няма и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от закона - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизителна отношение, тежки лични заплахи срещу живота или личността му. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Неоснователно е твърдението, че решението на съда противоречи на специалната разпоредба на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г. От доказателствата по делото действително не се установява касаторът да е имал проблеми с властите в Сирия или да е бил преследван в тази държава по признаци посочени в Женевската конвенция или чл. 8 от ЗУБ. Палестинците се ползват от закрилата на арабските страни, в които са се заселили. Съгласно т. нар. Протокол от Казабланка, арабските страни, приемащи палестински бежанци им предоставят правото да се трудят и да бъдат назначавани на работа при същите условия, както и гражданите на приемащата държава. Могат да напускат територията на приемащата държава (легално, какъвто е настоящия случай) и да се завръщат в нея, като имат право да им бъде издаван валиден документ за пътуване и притежателите на такъв документ се третират като граждани на приемащата държава. Палестинските бежанци имат право свободно да се придвижват по цялата територия на Сирия без ограничения. Напускайки Сирия кандидатът сам се е лишил от тази закрила. Съдът е съобразил и обстоятелството, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а ДР на ЗУБ в случая са приложими разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Според чл. 15, б. "в" от същата за тежки посегателства се приемат: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Цитираната разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ . На базата на събраните по делото доказателствата съдът правилно е приел, че обстановката в Сирия не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно-правните норми. Липсват данни и за наличие на реална опасност при връщането си в тази държава касаторът да е изложен на риск от заплахи или реални посегателства върху живота и здравето му. При това положение е обоснован извода на първоинстанционния съд, че и в двете законови хипотези - на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ - искането за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут трябва да се основава на конкретни действия, застрашаващи сигурността и живота на кандидата. Нито по време на проведените интервюта, нито в жалбите се описват такива действия, които да отговарят на изискванията на закона и да представляват основание на Милад Муса да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,