Решение № 1553 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2020 г.
ВАСVI отделение05.02.2021 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2305 от 28.04.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 4891/2019 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1553 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Дориан Димитров в качеството на процесуален представител на представляващия "Диагностично-консултативен център-28-София" ЕООД срещу решение № 2305/28.04.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 4891/2019 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу писмена покана изх. № 29-07-6/18.01.2018 г. на директора на Столична здравно осигурителна каса като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението като неправилно, незаконосъобразно вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на Столична здравноосигурителна каса СЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд София град е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана на директора на СЗОК. С нея се постановява възстановяване на суми в размер на 1843 лева, представляващи превишение на определения брой СМД/бл. МЗ-НЗОК № 3 за първо тримесечие на 2017 г. от изпълнител по договор № 22-2244/2017 г. за оказване на СИМП. Поддържани са доводи за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по делото приложени с административната преписка и в изпълнение на отменително решение на ВАС е установил, че е налице превишение на броя на СМД за първото тримесечие на 2017 г. над размерите от 10% плюс 15 %, които суми съгласно разпоредбите на договора следва да бъдат възстановени на бюджета на касата. Обсъдени са действащите приложими нормативи и правила като приел, че обявяването на нищожността на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорни съвет на НЗОК е не относим факт, тъй като задълженията послужили като основание за издаване на поканата произтичат и от договора и ЗЗО. Останалите възражения за нарушение на административно производствените правила приел за неоснователни. При липса на експертиза по изричното указание за необходимост от такава към жалбоподателя приел за доказани сумите посочени в писмената покана. Решението е правилно. Отношенията между страните се регулират от сключения договор, действащите правила, НРД и законите. В настоящия случай предмет на спора е извършването, отчитането и заплащането на дейността, регулирана от сключен между страните договор. Видно от приложените договори от 2015 г. и от 2017 г. в чл. 50, ал. 3 и 4 съответно в чл. 53, ал. 3 и 4 стойностите на СМД и стойностите на МДД могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто и с до 15 на сто, като това превишение е допустимо, като разликата над тези общо 25% е недопустимо и сумите следва да бъдат възстановени съгласно чл. 52, респективно чл. 56 от договорите. Разпоредбите са, че изпълнителя е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Процедурата по контрола препраща към разпоредбите на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Така цитирани клаузите на договора между страните задължава изпълнителя да възстановяване превишението по тримесечия, в уговорените общо 25%. Отговорността не отпада с промяна на нормативната уредба която не засяга/засяга тези клаузи, тъй като договорните задължения не отпадат автоматично, освен ако е уговорено между страните, като е предвиден специален ред за прекратяване на договора и действието му. Предвид изложеното са верни изводите на съда, че задължението за възстановяване на сумите, представляващи превишението за първо тримесечие на 2017 г. над 25% съгласно договора не е отпаднало и съществува на договорно годно основание. По отношение размера съдът правилно е възприел стойностите по писмената покана, която е извлечение от счетоводните документи при липса на други доказателства в подкрепа на възражението срещу тях, въпреки изричното указание на съда до жалбоподателя, че оспорването се извършва чрез съдебно счетоводна експертиза. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение