Решение № 14229 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2008 г.

Решение № 14229 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е на основание чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Иван Евстатиев Стоилов от гр. Перник срещу Заповед рег. № К-1055/21.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на главен инспектор, началник на група в отдел "Противодействие на престъпността" към областна дирекция "Полиция" - Перник при НС "Полиция" - МВР, категория В, по собствено желание. Ответната страна министър на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 АПК. В жалбата се твърди, че е бил принуден от ръководството поради упражнен натиск от Главния секретар и под диктовката на кадровика на МВР да напише заявлението за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание. Той лично не е подавал това заявление и не е поставял входящ номер, тъй като същото останало в кабинета на главния секретар. Той лично не е имал намерение да прекрати служебното си правоотношение по собствено желание, нито да подава заявление в този смисъл. Освен това в 10-дневен срок не е бил уведомен от административния орган дали приема заявлението. Моли отмяна на заповедта като постановена в нарушение на административно процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Жалбата е основателна. Генералното възражение, което е направено от жалбоподателя и поддържано в целия съдебен процес е, че той действително е написал и подписал заявление за освобождаване, което обаче не съответства на действителната му воля. Последователно се позовава на порок във формирането й, дължащ се на упражнен психически натиск от длъжностните лица. За да установи това обстоятелство поиска допускане до разпит на свидетели. Събирането на нови доказателства в съдебното производство изрично е уредено в чл. 171 АПК, включително разпит на свидетели. От показанията на същите - Роберт Тихомиров Петров и Илиян Георгиев Илиев - колеги на жалбоподателя се установи, че на 20.02.2008 г. по разпореждане на кадровика на Дирекцията са били повикани в кабинета на главния секретар на МВР няколко служителя. От ръководството е присъствал главния секретар и началника на ГДБОП. Главният секретар заявил, че с тях не може да се работи и иска всички присъстващи да подадат оставка. Бил категоричен като отправил дори и заплаха с инспекторат, със съд и че ако не напишат молби за напускане "няма да излязат от тук по начин, по който са влезли, а ще излязат с белезници". Никой от служителите не започнал да пише молбата си и главния секретар извикал кадровика на МВР, за да им продиктува какво да пишат. След като написали молбите, същите останали в кабинета на главния секретар. Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите, които се били очевидци на случая и служебните им правоотношения са били прекратени по същия начин, както на жалбоподателя, а именно въз основа на заявления за освобождаване по собствено желание по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Дадената от закона възможност за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание - чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР изисква действително да е налице от субективна страна собствено желание за напускане. В случая такова не е било налице. Волята е била опорочена в резултат на отправени закани и страхови представи в случай, че не се подаде исканото заявление от главния секретар. Оказана е била и принуда, като текста е бил продиктуван от кадровика на МВР, за което съдът дава пълна вяра на свидетелите, които не могат да знаят конкретния текст от закона за освобождаване "по собствено желание", а същият е изписан в заявлението на жалбоподателя. Видно от представения по делото препис-извлечение от Входящия дневник - Входящ регистър на ОДП-Перник, на стр. 171-172 е видно, че заявлението на жалбоподателя както и на останалите служители, присъствали на случая са заведени на една и съща дата - 20.02.2008 г., но в графата кой е изготвил документа е посочена заеманата от всеки един длъжност в МВР, т. е. не е посочено лицето което подава заявлението, а в графата "забележки", че заявленията са подадени "на ръка". Това писмено доказателство потвърждава твърдението на жалбоподателя, че той лично не е подавал заявление за напускане. С оглед изложеното, обжалваната заповед като издадена в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде отменена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение