Решение № 44 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2020 г.

Решение № 44 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Агрофарм" ООД, гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител адвокат С. Й., срещу въззивно решение № 30/04.02.2020 г. по гр. д. № 893/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторът поддържа оплаквания, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 1/04.01.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице, с оглед проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, ВКС. По останалите въпроси, касаещи дейността на въззивната инстанция е посочено, че касационната инстанция ще изложи мотиви в решението си с оглед конкретните оплаквания и данни по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно поради противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила -основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация К. И. Г., Й. И. Г. и П. К. В. не изразяват становище по реда на чл. 287 ГПК. ВКС, състав на ІІ г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено решение № 1349/2019 г. по гр. д. № 4907/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е допусната делба между К. Г., Й. Г., П. В. и "Агрофарм" ООД на недвижим имот: - ПИ № * в землището на [населено място], с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория, м. "М. " /подробно описан/, при квоти: 5/8 ид. ч. за "Агрофарм" ООД и по 1/8 ид. ч. за К. Г., Й. Г. и П. В.. Делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба оплакванията са за това, че в исковата молба дружеството невярно твърди, че е правило многократни опити да постигне споразумение с наследниците за изкупуване на имота. Това не отговаряло на истината, тъй като никой не е правил опит да се свърже с жалбоподателите. Първоинстанционният съд не е обърнал внимание на факта, че в деня на дарението – 11.05.2017 г. същият наследник-дарител, е сключил с дружеството още две сделки да продажба на по 1/8 ид. ч. чрез пълномощно от други двама наследници, което поставя под съмнение дали реално има извършено дарение. Междувременно в делбения имот е констатирано незаконно строителство, което неправилно е игнорирано като ирелевантно за спора. Искането е първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба да бъде отменено и такава да не бъде допускана, докато имотът не бъде възстановен във вида преди застрояването. От фактическа и правна страна въззивният съд е приел, че ищецът "Агрофарм" ООД твърди, че е собственик на 1/2 ид. ч. от процесната нива: ПИ №* с площ от 3 дка като придобил правото на собственост както следва: 1/8 ид. ч. - по силата на договор за дарение, оформен с нот. акт № 184/17 г., 3/8 ид. ч. - по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 185/17 г. Имотът бил собственост на Й. Л. Г., починал на 03.07.1969 г., а посочените ид. ч. от него ищецът придобил от част от наследниците на Г.. Ответниците също са наследници и като такива притежават общо 1/2 ид. ч. Страните не могли да постигнат споразумение за доброволна делба, поради което се иска допускане извършването на съдебна делба. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът Й. И. Г. е твърдял, че едва на 24.02.2019 г. разбрал за сделките с недвижимия имот, предмет на делото. Производството е образувано на основание чл. 341 ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството не е наследник, а освен това в един и същ ден са извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението е първо. По този начин се заобикаля изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице. С допълнителна молба от 12.04.2019 г. ответникът е уведомил съда, че в имота се извършвала незаконна строителна дейност от страна на дружеството-ищец. С определение от 18.06.2019 г. първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответника Е. Р., тъй като в хода на процеса тя е продала на ищеца притежаваните от нея 1/8 ид. ч. от имота. В отговора по чл. 131 ГПК ответницата П. В. е заявила, че едва на 24.02.2019 г. разбрала за сделките с недвижимия имот, предмет на делото, оспорва иска и отказва да бъдат извършвани правни действия с имота. Въззивният съд е приел, че наследници на бившия собственик на имота Й. Л. Г. са К. Г., Й. Г., В. С., Й. С., С. Ш., М. Ш., П. В. и Е. Р. Имотът е възстановен с решение на ПК-Л. № 34-ЛЛ/2000 г. като ПИ № * в землището на [населено място], с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория. Посочените транслативни сделки са установени от приетите по делото нотариални актове за дарение и покупко-продажба, сключени на 11.05.2017 г. - преди подаване на исковата молба. На 08.05.2019 г. - в хода на процеса, с договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 137/19 г. ответникът Е. Р. също е продала на ищеца собствената си 1/8 ид. ч. от имота и с протоколно определение производството по делото по отношение на нея е прекратено поради оттегляне на исковата претенция. Определението не е обжалвано. При тези данни въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо поради неправилно конституиране на страните. За правилното конституиране на страните в делбеното производство съдът следи служебно под страх от това да бъде обявена за нищожна делбата, извършена без участието на един от задължителните другари в процеса. По делото е налице разпоредителна сделка, извършена при наличието на висящо делбено производство в първа фаза. Въззивният съд се е позовал на ТР № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГК и е приел, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, какъвто е настоящият случай, се прилага разпоредбата на чл. 226 от ГПК /чл. 121 ГПК отм. /. Лицето, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първа фаза на делбата след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласие на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК отм. / в първа или втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК отм/. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съделителят Е. Р. се е разпоредила със своята част от имота по време на процеса във фазата по допускане на делбата. При това положение независимо, че сключила договор за покупко-продажба с ищеца, тази съделителка е трябвало да продължи да участва в производството, за да могат валидно да настъпят последиците от сделката след прекратяване на съсобствеността. С тези съображения въззивният съд е приел обжалваното пред него решение за недопустимо, което следва да бъде обезсилено, тъй като констатираните нередовности не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция - първоинстанционното решение е постановено без участието на съделителя Е. Р., която на основание чл. 226, ал. 1 ГПК трябва да продължи участието си в процеса. По тази причина делото следва да бъде върнато на районния съд, който и да уточни дали съделителят Г. прави възражение по чл. 76 ЗН и ако това е така, страните да бъдат конституирани съобразно нормите на чл. 75 и чл. 76 ЗН. В тази връзка са изложени съображения от въззивния съд, че в отговора по чл. 131 ГПК ответникът Г. възразил, че производството е образувано на основание чл. 341 ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството не е наследник, т. е. било налице противоречие. Той е твърдял също, че в един и същи ден са извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението е първо и по този начин се заобикаля изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице, каквото бил ищецът. По тези причини трябва да се изследва въпросът, дали не се прави възражение по чл. 76 ЗН. Според т. 3 на ТР № 3/2013 г., ОСГК, ВКС при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК (отм.); /. Лицето, придобило права по силата на разпоредителна сделка в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК в първата или във втората фаза. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в него чрез своя процесуален субституент. В противоречие с цитираното ТР въззивният съд е приел, че след като в случая съделителят Е. Р. се е разпоредила със своята част от имота по време на процеса във фазата по допускане на делбата, независимо, че е сключила договор за покупко-продажба с ищеца, тя е трябвало да продължи да участва в производството, за да могат валидно да настъпят последиците от сделката след прекратяване на съсобствеността. Това е така защото разпореждането е в полза на друг съделител, а не на трето за делото лице. С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. В противоречие с постановките на посоченото ТР № 3/2013 г., ОСГК, въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо /постановено в недопустим процес/ поради констатирани нередовности- неучастие на съделителя Е. Р., която на основание чл. 226, ал. 1 ГПК трябва да продължи участието си в процеса, обезсилил е същото и е върнал делото за ново разглеждане. Не е налице такъв порок на първоинстанционното производство при извършеното прехвърляне на дела от съсобствения имот на един от съделителите в полза на друг от тях, също главна страна в хода на производството по съдебна делба във фазата по допускането и. Не обосновава недопустимост на първоинстанционното решение и посоченото от въззивния съд, че при новото разглеждане трябва да се изследва въпросът, дали от ответника не се прави възражение по чл. 76 ЗН. В тази връзка са основателни оплакванията в касационната жалба, че даването на тези указания е в противоречие с ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС. Въззивният съд не е извършил квалификация на това възражение като такова по чл. 76 ЗН в смисъл, че е налице неправилно конституиране на страните в процеса, а липсва и оплакване в този смисъл във въззивната жалба. Освен това искът е заведен от съсобственик /приобретател на дялове на сънаследници/ срещу останалите сънаследници, а становището по иска, депозирано от ответниците Й. и К. Г. не обективира възражение по чл. 76 ЗН. Действително разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен иск /възражение/ по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът. Приобретателят също има качеството на главна страна /необходим другар/ по иска за прогласяване на относителната недействителност на прехвърлителната сделка. Следва да се има предвид, че съобразно цитираното ТР и установената практика на ВКС относно дейността на въззивната инстанция, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, както и по отношение квалификацията на релевирани от страната възражения срещу иска, респ. конкретизиране на тези възражения. Изключенията, обосноваващи служебна проверка, които са обхванати от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, в случая не са налице. Приетото от въззивния съд, че първоинстанционният трябва да изследва дали ответникът не прави възражение по чл. 76 ЗН не намира основание в чл. 269, ал. 1 ГПК относно проверката, която въззивният съд прави по допустимостта на първоинстанционното решение и не съответства на очертания с въззивната жалба в случая предмет на спора и въведените в нея оплаквания. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за произнасяне по предявения иск за делба в рамките на въззивната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.