Решение № 6859 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2012 г.

Решение № 6859 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Боряна Ангелова Момчилова срещу решение № 1398 от 8.06.2012 г. по адм. д. № 1810/2011 г. на Административен съд Пловдив, с посочени в допълнителна молба конкретни пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, жалбоподателката претендира решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да се уважат предявените искове и да й се присъдят направените разноски в производството пред двете инстанции. Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, са отхвърлени предявените от Боряна Ангелова Момчилова срещу Община Пловдив искови претенции за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпяни в резултат на незаконосъобразни действия на общината, както следва: 100 лева, представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в практически неудобства, свързани с удостоверяване на самоличността на ищцата, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 100 лева, представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, създадени при взаимоотношенията на ищцата с различни държавни органи, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 900 лева, представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност ищцата да пътува извън Република България за периода от 15.10.2010 г. до 10.02.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и 23 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищцата държавни такси за производството по адм. д. № 2592/2010 г. на Административен съд Пловдив, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че предявените искове са останали недоказани по основание и размер, поради което следва да бъдат отхвърлени. Относно неимуществените вреди, изразяващи се в практически неудобства, свързани с удостоверяване самоличност на ищцата, не са ангажирани никакви конкретни доказателства. От община Пловдив, район "Централен", на ищцата е издадено удостоверение за идентичност № 001749/21.10.2010 г. на лице с различни имена, с което е удостоверено, че Боряна Ангелова Измирова и Боряна Ангелова Момчилова са имена на едно и също лице. С писмо изх. № 94 00 6-28806/13.11.2010 г молителката е уведомена от община Пловдив, район "Централен", че основанието на което е сменено гражданското й състояние и фамилното й име, са съдебните актове: Решение. № 12/7.02.2005 г. по гр. д. № 1874/2004 г. и решение № 252/15.02.2006 г. по гр. д. № 2201/2005 г. на РС Пловдив. Недоказана е останала и претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, създадени при взаимоотношенията на ищцата с различни държавни органи. Аналогично е положението и по отношение на претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност ищцата да пътува извън страната за посочения период. Действително настъпили вреди, които да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни фактически действия, извършени от съответното длъжностно лице и да са пряка и непосредствена последица от него, не са доказани. В тази връзка, съдът обосновано не е възприел показанията на разпитаните пред него свидетели относно объркването и притесненията на ищцата, тъй като твърдяното за възприето от тях за негативното й психическо състояние не е пряка последица от неудобства, които твърди да е изпитвала от комуникацията си с различните държавни органи и от невъзможността да пътува извън страната. Не са посочени и не са доказани конкретно затруднения при искане и предоставяне на административни услуги от органи на власт. Единствените ангажирани доказателства са писмо изх. № М-14311/19.11.2010 г. от директора на РУСО Пловдив, служебна бележка от директора на РЗОК, писмо № АУ01-2143/21.10.2011 г. от ГД "ГРАО" при МРРБ, относно отразените промени във фамилното име на оспорващата, не установяват за нея да са настъпили някакви реални вредни последици. Твърдението за значително забавяне на изплащане на парично обезщетение по болничен лист, въпреки дадените от АС Пловдив указания е останало недоказано, както и това за датата на издаване на личната й карта, във връзка с твърдението й, че била лишена от възможността да поиска издаването на нов документ за самоличност, тъй като старият бил валиден до 11.07.2010 г. Представеното доказателство - писмо от Университета, адресирано до Адриана Измирова - нейна дъщеря, с което е поканена за събеседване във връзка с кандидатстването й в университета, има посочена дата за посещение 1.02.2011 г. От съдържанието му не е ясно защо Адриана Измирова е била в невъзможност да посети сама Университета, а е трябвало да бъде придружена задължително от майка си. Освен това, ако има някакви настъпили вреди, то те не са за Боряна Момчилова, а са настъпили за нейната дъщеря. На последно място, съдът правилно е посочил, че направените разноски по водене на цитираното административно дело не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразните действия на длъжностното лице по гражданско състояние, тъй като Момчилова е разполагала със законова възможност да поиска присъждане на тези разноски. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение