Решение № 13338 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2013 г.

Решение № 13338 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Полтри" ООД,, гр. Ловеч, представлявано от управителя Мария Николова Тодорова, чрез пълномощника адв. Вацев, срещу Решение № 656/03.01.2013 г., постановено по адм. д. № 958/2012 г. по описа на Административен съд - В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи и на трайната практика на ВАС по сходни казуси. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. В. Търново при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна, като подробно се мотивира в писмен отговор, депозиран от пълномощника юрк. Стефанова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС- В. Търново е бил Ревизионен акт /РА/ № 111200788/28.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 491/04.09.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - В. Търново, в частта, в която за м. август 2011 г. в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 15 000 лв. е определен ДДС за внасяне в размер на 4 044.37 лв. и лихви в размер на 294.07 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възлагане, като в хода на ревизията не са извършени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По съществото на спора съдът е достигнал до извода, че процесната сделка между "Полтри" ООД и "Конард" ЕООД е облагаема - арг. от разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, поради което с РА законосъобразно е начислен ДДС за данъчен период м. 08.2011 г. в размер на 15 000 лв. За да мотивира този извод, съдът е констатирал, че в хода на ревизията е установено, че "Полтри" ООД предава на "Конард" ЕООД 120, т. фураж, което е обективирано с Протокол от 30.08.2011 г. В мотивите на обжалваното решение административният съд е разгледал твърдението на ревизираното дружество, че в следващите месеци са възстановени 90 тона, а 30 тона са фактурирани от "Полтри" ООД на "Конард" ЕООД с фактура № 146/22.12.2011 г., като се е позовал на приобщените доказателства в хода на ревизията от извършена насрещна проверка на "Конард" ЕООД, ведно с представените от дружеството доказателства - обяснение от управителя на дружеството Мария Николова Тодорова /която е управител и на дружеството-жалбоподател/, два броя приемо-предавателни протоколи, договор за наем на транспортно средство, оборотни ведомости от м. 08 до м. 12.2011г" хронология на сметка 302 "Материали" и извлечения от счетоводни статии за осчетоводяване на материалите в дружеството; приемо-предавателен протокол, представен от Конард" ЕООД, от 30.08.2011 г. за получени заемообразно 120000 кг фураж от "Полтри" ООД и складова разписка № 1 от същата дата, удостоверяваща предаването на процесния фураж, с единична цена 0,625 лв./кг и обща стойност 75000,00 лв., както и оборотна ведомост за м. 08.2011 г., а така също и на Протокол за извършена проверка на "Амон РА" ООД, както и представените от дружеството доказателства, които касаят установяването на доставки на царевица, а не на фураж. След извършен анализ на представените от жалбоподателя и от "Конард" ЕООД доказателства, органът по приходите е приел за безспорно доказано прехвърлянето на фуража от "Полтри" ООД на "Конард" ЕООД и възникването на данъчно събитие на 30.08.2011 г. Основните оплаквания на касатра по същество се свеждало до следното: съдът неправилно е приел, че в настоящия случай е налице предоставяне на фураж в заем от "Полтри" ООД на "Конард" ЕООД, като взаимоотношенията между страните съответстват на договор за заем за потребление, а не за послужване, като няма доказателства "Полтри" ООД да е получило насрещна престация, което би обосновало възмездността на сделката. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като разглежданата сделка е от приравнените случаи на безвъзмездни доставки, които се третират като данъчнооблагаеми - арг. от разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС. В жалбата са изложени твърдения, че неправилно АСВТ не е кредитирал възраженията за двойно начисляване на ДДС, във връзка с издадена фактура 146/22.12.2012 г., издадена от "Конард" ЕООД към "Полтри" ООД. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд правилно е потвърдил РА, като е приел за правилна алтернативно изложената теза в потвърдителното решение на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, че дори да се кредитират твърденията на жалбоподателя, че се касае за заемообразно предоставяне на фураж от "Полтри" ООД към "Конард" ЕООД, то тази доставка също ще е облагаема, тъй като сделката представлява заем за потребление по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Този договор е реален и неговото действие се обуславя от предаването на заместимата вещ, като от този момент става собственост на заемателя, в каквато насока е и практиката на ВАС (така решение № 4095/29.03.2010 г. на Първо А отд. по адм. д. № 13 136/2009 г.). При заема за послужване, каквато според касатора е облигационната връзка между страните, се предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, като заемателят се задължава да я върне. Предмет на такива договори, обаче, са само индивидуално определени вещи за временно ползване, като собствеността върху тях не преминава върху заемателя, какъвто не е процесният случай. Това е така, тъй като в разглеждания случай е налице прехвърляне на собственост върху заместими вещи от заемодателя на заемателя, което означава, че е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Следва да бъде споделено приетото от първостепенния съд, че настоящият случай може да се квалифицира като безвъзмездна доставка, приравнени на възмездна по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, а именно безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стока на трети лица, ако при производството, придобиването или вноса е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Що се отнася до другото основно оплакване, съдът е дал правилен отговор, който следва да бъде споделен. Не може да се счете, че в случая е налице двойно начисляване на ДДС за 30 000 кг. фураж, веднъж за м. 08.2011 г., като част от общото количество от 120 000 кг., предоставено от "Конард" ЕООД, и втори път- с фактура № 146/22.12.2012 г., тъй като извършената на 30.08.2011 г. доставка е облагаема по отношение на цялата предоставена стока независимо от факта, че в последствие 30 000 кг. фураж са предмет на покупко- продажба между страните, тъй като на 30.08.2011 г. е осъществено прехвърляне на собствеността на цялото количество. За прецизност следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че при постановяване на решението съдът е дал вяра на документи, чиято истинност не е доказана с оглед констатациите на съдебно- счетоводната експертиза, като по този начин неправилно не е споделил водещата теза на органите по приходите за възникнали отношения по покупко - продажба, а не на заемни такива. Според вещото лице, именно на база счетоводното отразяване се установява, че през м. 10 и м. 11.2011 г. "Конард" ЕООД е закупил и върнал към "Полтри" ООД заем на фураж с общо количество от 90т., поради което следва да се приеме, че е налице заемообразно прехвърляне на фураж, както е приел и първоинстанционния съд. Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като такива съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, са присъдени в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение