Решение № 8239 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2024 г.

Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., срещу Решение 3117/10.05.2024 г., постановено по адм. дело 6695/2023 г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, отмяна на решението на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за прилагане на закона. Не претендира разноски. Ответникът- Комисия за защита на личните данни, представлявана от председателя, оспорва касационната жалба в писмено становище. Счита оспореното съдебно решение за правилно и обосновано и иска да бъде потвърдено от касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноски на касационния жалбоподател, в случай на заявена претенция на присъждане такива. Ответникът- министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Табакова, оспорва касационната жалба в писмена молба с изразено становище по същество. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатския хонорар. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 3117/10.05.2024 г., постановено по адм. д. 6695/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу Решение ППН-01-360/2021 от 20.06.2023 г. на КЗЛД, с което жалбата му срещу министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни е обявена за неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е приел, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е изложил мотиви, че действията на министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни, предприети във връзка с жалби УРИ 439000-6003/2020 И УРИ 436000-3940/2020 по описа на 03 РУ при ОД на МВР- Варна на Н. Н., са в изпълнение на законовите му правомощия по смисъла на Глава осма от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). По тези съображения, съдът счита за правилна и законосъобразна преценката на административния орган за липсата на допуснато нарушение от министъра на вътрешните работи при обработването на лични данни на Н., поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал е относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Твърденията на касатора в обратен смисъл за неоснователни. В конкретния казус се касае за нарушение правата на Н. Н. при обработване на личните му данни във връзка с подадени от него жалби УРИ 439000-6003/2020 и УРИ 436000-3940/2020 по описа на 03 РУ при ОД на МВР- Варна. Твърденията са за неправомерно събиране на данни от РС- Търговище и РС- Попово относно изискана справка за съдимост на лицето по тези жалби, неправомерно използване на данните от жалбите за целите на образуване на досъдебно производство срещу Н., както и неправомерно използване на данни, съдържащи се в преписка 43900-6003/2020 по описа на 03 РУ при ОД на МВР- Варна, пр. преписка 4976/2020 по описа на РП- Варна и сведения на К. К., В. Г., С. Д. и К. К., по пр. преписка 2282/2020 по описа на РП Варна. В Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС)2016/680) са установени правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Посочената директива е транспонирана в националното законодателство като предвидените мерки и правила се съдържат в Глава осма от ЗЗДЛ, в която в чл. 49 е предвидено, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Съгласно националното законодателство при изпълнение на предвидените от закона функции полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления, като в изпълнение на правомощията си могат да обработват лични данни чл. 25 и чл. 67 ЗМВР. В тази връзка е прието решение на СЕС по дело С-180/21 г. по т. 1, с което член 1, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 2 и член 6 от Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни следва да се тълкува в смисъл, че: обработването на лични данни е за цел, различна от тази, за която данните са събрани. Правилни са изводите на съда, че в случая личните данни на Н. са обработени законосъобразно и не съставляват нарушение по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Предоставената от РС- Търговище и РС- Попово информация за съдимост на Н. е събрана по надлежния ред и в съответствие с изискванията на закона. Същата е била необходима във връзка с подадените от касатора две жалби до 03 РУ при ОД на МВР- Варна, с цел събиране на данни и преценка за осъществен състав на извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Информацията, събрана по жалбите на Н. е използвана за образуване на досъдебно производство срещу него за привличането му към наказателна отговорност. Обработването на личните данни от администратора министъра на вътрешните работи, в случая е свързано с употребата на информацията за реализиране целите, посочени в чл. 42 ЗЗЛД от съответните компетентни органи по см. на чл. 42, ал. 4 ЗЗЛД. Неоснователно е твърдението на касатора за неправомерно използване на личните му данни, съдържащи се в сведения на К. К., В. Г., С. Д. и К. К., тъй като същото не е подкрепено с доказателства за извършеното нарушение. Съгласно относимата правна уредба (Директива /ЕС/ 2016/680, ЗЗЛД) и съобразявайки произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-180/21, правилно е прието от АССГ за законосъобразно обработването на личните данни на Н. от министъра на вътрешните работи, във връзка с негови жалби УРИ 439000-6003/2020 И УРИ 436000-3940/2020 по описа на 03 РУ при ОД на МВР- Варна. По изложените съображения и с оглед липсата на касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на министъра на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което Н. Н. следва да бъде осъден да заплати на МВР сумата от 200 (двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение