Решение № 10 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 14/2018 г.

Решение № 10 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 14/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 11916/28.02.17 на Д. К. Ш. за отмяна на влязло в сила решение № 43/12.01.17 по г. д. № 2784/15 по описа на Пловдивски окръжен съд, 5 с., в частта, с която е потвърдено решение № 2953/10.08.15 по г. д. № 12916/13 на Пловдивски районен съд, 21 с., за осъждане на молителя да плати 123, 99 лв. разноски в заповедното производство по ч. г. д. № 9680/13, ПРС, 21 с., и 610, 01 лв. разноски пред ПРС, и в частта, с която е осъден да плати 300 лв. разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за въззивното производство /в останалата част отмяна на решението не се иска, тъй като, предвид извършено в хода на въззивното производство плащане, предявените срещу молителя искове са отхвърлени/. Искането за отмяна е обосновано с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - поради наличие на нови факти и обстоятелства, които молителят е открил при посещение в топлофикационното дружество на 27.02.17 г. /наличие на 5 типоразмера на апартаменти и неправилното включване към апартамента на молителя на площта на гаража съобразно отнасянето му към определен типоразмер, липса на картотека на абонатите и на отопляемите обеми, липса на актуални чертежи и документи за присъединяване на сградата към отоплителната система, липса на съответствие на топлоразпределителите с БДС 834, липса на счетоводни документи, на базата на които е била изчислена стойността на ТЕ, разпределена между абонатите/. Като такова обстоятелство се сочи и обнародването на изменението на чл. 78 ГПК с ДВ бр. 8/24.01.17 относно размера на юрисконсултското възнаграждение. Ответната страна "ЕВН България Топлофикация"ЕАД оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение в частта за разноските – доколкото със същата молителят е осъден да плаща разноски предвид отхвърляне на предявения срещу него иск поради плащане в хода на въззивното производство. Описаните в молбата обстоятелства не съставляват нови обстоятелства и доказателства в посочения по-горе смисъл, вложен в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно не са от значение за разрешаване по друг начин на спора относно разноските /страната не би могла и да атакува само мотивите на постановено в нейна полза решение/. Само за пълнота следва да се посочи и, че изменената редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК - въведена с ДВ бр. 8/24.01.17, е била приета след приключване на делото пред първоинстанционния и въззивния съд /с решения съответно от 10.08.15 и 12.01.17/ - поради което и е неприложима към определянето на разноските в тежест на ищеца. Последното е станало преди влизането й в сила и по действащите към съответния момент на приключване на устните състезания правила – които са съставлявали и приложимото право /чл. 5, ал. 5 от Конституцията/. При това положение, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 50 лв. /чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,