Решение № 10097 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2023 г.

Производството по е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП) срещу решение 7936/21.12.2022г. постановено по адм. дело 472/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е изменен Ревизионен акт Р-22221519007397-091-001/29.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение 1817 от 30.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на В. Шулев по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на ЕСТОК.БГ ЕООД за данъчен период м.08.2018 г., като са определени задължения в размер на 1 860.00 лева, ведно с лихва от 320.36 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на административния съд, че отговорността на ревизираното лице следва да се редуцира единствено до размера на данъка, посочен във фактура от 31.08.2018г., доколкото задълженията на ЕСТОК.БГ ЕООД за данъчен период м.08.2018. са в значително по-голям размер. Иска се отмяна на обжалваното решение. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Шулев оспорва жалбата чрез упълномощен адвокат. Прави искане жалбата да се отхвърли и се присъдат разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-22221519007397-091-001/29.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение 1817 от 30.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на В. Шулев по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на ЕСТОК.БГ ЕООД за данъчен период м.08.2018г. в размер на 20 528 лева, ведно с лихви в размер на 9 082.36 лева. За да постанови решението, съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е приел, че за ревизирания период Шулев е едноличен собственик и управител на ЕСТОК.БГ ЕООД, с което е изпълнено първото условие от фактическия състав на отговорността по чл.19 ДОПК. Относно втория елемент, касаещ действие или бездействие, с което управителя да е укрил факти или декларирал неверни данни съдът е отчел, че по отношение на извършената доставка от страна на Топ Лес Билд ООД е налице свързаност като в дружеството доставчик Шулев притежава 50% от капитала, същия е подавал ГФО и на двете дружества, поради което са правилни изводите на ревизиращите органи за деклариране на неверни данни с включване на фактура 0000000390/31.08.2018 г. в дневника за покупки и подаване на СД по ДДС за данъчен период м.08.2018 г., което е установено с РА Р-22220318006464-091-001/22.07.2019 г., влязъл в законна сила. По тези съображения съдът е приел, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал.1 от ДОПК. За установена е счетена и причинно-следствената връзка между действията на Шулев и невъзможността за събиране на задълженията - ревизираното лице е знаело, че за предприятието възникват данъчни задължения, тъй като е било собственик на ЕСТОК.БГ ЕООД и на 50 % от капитала на ТОП ЛЕС БИЛД ООД, знаело е за икономическото състояние и на двете дружествата и умишлено е подал СД по ДДС с неверни данни, които са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Административният съд е приел за доказана и невъзможността установените публични задължения да бъдат събрани, посредством насочване на изпълнението към лицето по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По отношение на размера на определените задължения, според административния съд, отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е следвало да се ангажира единствено до задълженията касаещи процесната фактура, издадена от свързаното с ЕСТОК.БГ ЕООД юридическо лице ТОП ЛЕС БИЛД ООД в размер на 1 860 лева, ведно с дължимите лихви, поради което ревизионния акт е изменен, като определените задължения са намалени на 1 860 лева ведно с лихви в размер на 320.36 лева. Решението е правилно. Предмет на касационната жалба е решението в частта му, с която е изменен ревизионния акт относно установените задължения за сумата над 1 860 лева главница и 320.36 лева лихви. В останалата част решението на административния съд е влязло в сила. Следователно, спорен пред настоящата инстанция е единствено размера на задълженията на ЕСТОК.БГ ЕООД за данъчен период м.08.2018г., за които е ангажирана отговорността на В. Шулев по чл.19, ал.1 ДОПК. С процесния ревизионен акт е ангажирана на отговорността на В. Шулев по чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на ЕСТОК.БГ ЕООД за данъчен период м.08.2018г. в размер на 20 528 лева и лихви в размер на 9 082.36 лева. Органите по приходите са приели, че фактическото основание за ангажиране на отговорността е деклариране на неверни данни в СД по ДДС за м. 08.2018г., изразяващо се във включване в справката на фактура, издадена от ТОП ЛЕС БИЛД ООД с данъчна основа от 9 300 лева и ДДС в размер на 1 860 лева. Видно е от процесния ревизионен акт и от решението на Директора на Дирекция ОДОП София, задълженията на ЕСТОК.БГ ЕООД за данъчен период м.08.2018г. установени с влезлия в сила ревизионен акт на дружеството не произтичат единствено от непризнатото право на данъчен кредит, а както се сочи и в касационната жалба в този период е отразена и процесната фактура от 31.08.2018г. Задълженията на ЕСТОК.БГ ЕООД за м.08.2018г. са следствие на извършени от ревизиращите органи корекции на декларирания от дружеството резултат във връзка с цитираните в ревизионния акт доставки за ревизираните периоди, включващ и размера на данъчния кредит по процесната фактура в размер на 1 860 лева. С процесния ревизонен акт, обаче, не е ангажирана отговорността на управителя във връзка с подадените данни за останалите доставки и данъчни периоди, формиращи установения за дружеството резултат, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че отговорността на Шулев следва да бъде редуцирана до размера на непризнатия данъчен кредит по фактура 0000000390/31.08.2018 г. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 464 лева, съгласно представения списък на разноските и доказателства за заплащането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,