Решение № 8225 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2017 г.

Решение № 8225 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 3772 от 06.06.2017 г. по административно дело № 2377/2017 г., Административен съд - С.-град е: 1) отменил решение № 2153-21-31/10.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С.-град, в частта му по т. I, с която е оставена без уважение жалбата на И. Д. К. срещу разпореждане № 5505026330/06.01.2017 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване (ПО); 2) изпратил преписката на директора на ТП на НОИ - С.-град за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на материалния закон; 3) осъдил ТП на НОИ - С.-град да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, от гр. С., ж. к. "Младост 1", бл. ..., вх. ..., ет. ..., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С.-град. К. навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ - С.-град. Ответницата по касация И. Д. К. от гр. С., действаща чрез пълномощника си адв. И. Д., в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да се отмени. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. По заявление от 19.07.2013 г. на И. К. с разпореждане № 5505026330/08.08.2013 г. на длъжностно лице по ПО е отпусната на заявителката лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) със срок до 01.06.2016 г., при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (03.04.2013 г.) - 34 години, 5 месеца и 24 дни. Със заявление от 17.06.2016 г. И. К. е поискала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като в образуваното пенсионно производство е направена задължителната нова преценка на осигурителния стаж, при която контролните органи са установили (обективирано в констативни протоколи) неистинността на УП-3 № 0007/03.02.2005 г. и УП-2 № 0008/03.02.2005 г., издадени от Туристическа агенция "Читурс". Съобразявайки констатациите от проверката, с процесното разпореждане № 5505026330 от 06.01.2017 г. пенсионният орган по реда на чл. 99 от КСО е поправил разпореждане № 5505026330 и последващите го относно верния осигурителен стаж, доход и индивидуален коефициент, като не е зачетен удостоверения от Туристическа агенция "Читурс" осигурителен стаж, и е преизчислен осигурителния стаж до датата на инвалидизиране, като е зачетен такъв от 24 години, 10 месеца и 22 дни, което е рефлектирало в намаляване на размера на отпуснатата пенсия. Разпореждането от 06.01.2017 г. е обжалвано от Кацарска по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неоснователно не е зачетен стажът й в Туристическа агенция "Читурс", и с искане да бъде зачетен предишния размер на осигурителния стаж, обуславящ и по-висок размер на пенсията й. При осъщественият административен контрол, с точка първа от решението от 10.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град жалбата й е оставена без уважение, като възраженията й са приети за неоснователни. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - С.-град в атакуваната му част по точка първа, първоинстанционният съд е изложил съображения, че разпореждане № 5505026330 от 08.08.2013 г. (както и последващите го до издаване на процесното разпореждане от 06.01.2017 г.) е влязло в сила и изменението му е недопустимо, а като стабилен административен акт единствената възможност за преразглеждането му е по реда и на основанията на чл. 99 от АПК. Въз основа на това съдът е формулирал решаващ извод, че в случая са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, които обуславят незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Софийският градски административен съд неправилно се е позовал на производството по възобновяване, уредено в чл. 99 и следв. от АПК, като е игнорирал приложимия специален закон - КСО, който дерогира общия ред. Също в чл. 99, но в Кодекса за социално осигуряване, са уредени случаите, когато влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО (какъвто е и обсъжданият случай), може да се отмени или измени от органа, който го е издал. В ал. 1, т. 2 са предвидени хипотези, при които това може да стане по инициатива на органа, измежду които е и визираната в б. "д" на нормата - пенсията е определена в неправилен размер (в случая поради неоснователно зачетен неналичен осигурителен стаж). Приложим, досежно изменението или отмяната на влязъл в сила индивидуален административен акт - разпореждане на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, като специален закон се явява КСО, поради което пенсионният орган законосъобразно е приложил именно него. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение в атакуваната му част, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на И. Д. К. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната претенция на ответницата по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред ВАС, а касаторът не е претендирал да му се присъдят такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,