Решение № 39 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2007 г.

Решение № 39 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218и ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от М. М. И. ЕГН ********** от гр. П., ул. "О" № 7 против въззивно решение на П. окръжен съд, гражданско отделение, девети граждански състав № 1026/30.05.2007 г., постановено по гр. д. № 1424/2006 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Първомайски районен съд № 211/13.10.2000 г., постановено по гр. д. № 245/2000 г., с което М. М. И. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на "Т." Е., гр. П. върху дворно място от около 162 кв. м, находящо се в северозападната част от парцел **** маш. завод, кв. 167 по плана на гр. П. от 1994 г. ведно с намиращата се върху него сграда от около 105 кв. м, очертани съгласно скица към заключение на вещото лице инж. Р от 19.05.2001 г., л. 23 от гр. д. № 3123/2000 г. на П. окръжен съд, като с жълт цвят е незастроеното дворно място и с кафяв цвят е процесната сграда, оградени с буквите АБВВ1ЖЕДГА, като скицата е приложена като неразделна част от въззивното решение. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. За ответника по касация "Т." Е., гр. П. е постъпило писмено възражение от управителя на дружеството Х. Д. И., който счита, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивният съд е постановил решението, като е съобразил и изпълнил указанията на Върховния касационен съд, IV г. о., дадени с отменително решение № 780/06 г. от 30.05.2006 г. по гр. д. № 1542/2005 г., като е дал възможност на ищеца да уточни придобивното основание на защитаваното субективно материално право, както и предмета на спора между страните. Законосъобразно от правна страна въззивният съд е приел за установени по делото елементите от фактическия състав на предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС - ищецът да е собственик на имота на заявеното основание; ответникът да упражнява фактическа власт върху имота; владението (държането) от страна на ответника да е без правно основание. Правните изводи на въззивния съд са направени след обсъждане и преценка на релевантните за спора доказателства, в резултат на което е прието, че претендираният имот от 162 кв. м със сграда от 105 кв. м съставлява част от собствен на ищеца парцел ****маш. завод и площадно пространство, кв. 167 - Промишлена зона на гр. П., ведно с намиращите се в него сгради, описани в Приложение № 1-неразделна част от АДС № 393/23.09.1997 г.; че процесният имот е във фактическа власт на ответницата, която е собственик, но на съседния парцел ****РТС, както и че не е установено от страна на последната правно основание за упражняването на фактическата власт върху процесния имот, което да е годно да се противопостави на правото на собственост на дружеството-ищец. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е индивидуализиран процесния имот. В изпълнение указанията на касационната инстанция в отменителното решение двукратно въззивният съд е оставял без движение исковата молба с указания, които са изпълнени от ищеца и с постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по индивидуализиран предмет на спора, като е ползвал скицата към заключението на вещото лице инж. К, прието от въззивния съд по гр. д. № 3223/2000 г. без да е оспорено от страните. Не се подкрепя с доказателства в противоположен смисъл оплакването на касатора срещу извода на въззивния съд относно пасивната легитимация в процеса. Изводът за установена пасивна легитимация по иска съдът е приел на основание разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК с оглед признанието на процесуален представител на ответницата адвокат Н в с. з. На 18.01.2005 г. (л. 236 от гр. д. № 245/2000 г. на РС Първомай) при липса на доказателства в противоположен смисъл. Поради липса на отменителни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.