Решение № 8399 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2018 г.

Решение № 8399 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2018 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Л. С." ЕАД, представлявано от изпълнителния директор В. Х. Р., против решение № 281 от 11.01.2018 г. по адм. дело № 7377/2017 г. на Административен съд С. - град, с което съдът, по жалбата на "Б. Е." АД, е отменил решение № 40-02-288/09.06.2017 г. и допълващото го решение № 40-02-288/26.06.2017 г., издадени от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу дадената от съда правна квалификация на решение № 40-02-288/26.06.2017 г., с което е допълнено решение № 40-02-288/09.06.2017 г. Сочи, че е налице хипотезата на чл. 62, ал. 1 АПК, при която органът е поправил допуснатата и констатирана от съда противоречивост на първоначалния акт. В тази връзка обосновава защитна теза, че двата акта представляват едно цяло и в своето единство отговарят на всички условия за законосъобразност. Изразява несъгласие и със заключението на съда за дискриминационност на определената такса "пътници" по вътрешни линии спрямо тези по други линии, като се позовава на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Р. Б., както и на обстоятелството, че таксата на пътниците, пътуващи по вътрешни линии и тези, пътуващи по международни линии, не е еднаква. Иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГДГВА) обжалва решение № 281 от 11.01.2018 г. по адм. дело № 7377/2017 г. на Административен съд С. - град с доводи за неправилност на съдебния акт, като излага мотиви във връзка с препоръките, дадени в писмо на Европейската комисия по повод процедура по нарушение № 2014/4241 относно летищните такси на Л. С.. Сочи, че връщането за преразглеждане на решението за определяне на летищните такси е обосновано от констатациите в докладите на независимия одитор и нуждата от допълнителното му счетоводно и финансово мотивиране. В съдебно заседание пълномощникът на касатора акцентира и на значителните отстъпки, които летището е предоставило на "Б. Е." АД за поддържането на вътрешните линии до гр. В. и гр. Б. Иска отмяна на решението и претендира разноски. Ответникът "Б. Е." АД, чрез юрк. Янева, оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмени становища и допълнени в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е решение № 40-02-288/09.06.2017 г. и решение № 40-02-288/26.06.2017 г. на главния директор на ГДГВА. С първият акт надзорният орган е върнал за преразглеждане решение № 553/28.10.2016 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, на основание чл. 122р, ал. 3, т. 3 ЗГВ и предвид необходимостта от допълнителното му счетоводно и финансово мотивиране. С последващо решение № 40-02-288/26.06.2017 г. е създадена т . Iа, като е потвърден размера на такса "Пътници" за 2017 г., посочен в раздел I, т. 3.1 от решение № 553/28.10.2016 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД и т . I от решение № 40-02-638/28.12.2016 на ГДГВА, определящи такса за пътници по вътрешни линии за 2017 г. в размер на: Терминал 1 - възрастни - 5,50 евро; Терминал 1 - деца - 2,75 евро; Терминал 2 - възрастни - 5,50 евро и Терминал 2 - деца - 2,75 евро. Първоинстанционният съд е отменил решенията на главния директор на ГДГВА, като е приел, че мотивите н решение № 40-02-288/09.06.2017 г. са в противоречие с разпоредителната му част, а правното основание за издаване на решение № 40-02-288/26.06.2017 г. - чл. 122р, ал. 3, т. 1 ЗГВ, не съответства на фактическите основания, посочени в същото. Наред с това, като е приел, че допълващото решение е издадено в хипотезата на чл. 91 АПК, е обосновал извод, че то е незаконосъобразно поради неспазване на процедурата по чл. 122к ЗГВ. Приел е, че двата акта страдат от материална незаконосъобразност, тъй като не са съобразени видът и качеството на предоставяната услуга и размерът на определените такси. По този начин е осъществена дискриминация по отношение на определена категория пътници спрямо друга. Решението е правилно. АССГ е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценката на релевантните юридически факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Видно от титулната част на оспореното решение № 40-02-288/09.06.2017 г. на главния директор на ГДГВА, същото е издадено във връзка с жалба на "България ЕР" ЕАД и "У. Е. У." Кфт срещу решение № 553/28.10.2016 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД за определяне на летищните такси на летище С. за 2017 г. и конкретно посочената в раздел I, т. 3.1 такса "пътници". При това положение и в обхвата на правомощията си по чл. 122р, ал. 3 ЗГВ, органът в разпоредил преразглеждане на решението по чл. 122к ЗГВ, тъй като е констатиранал необходимост от допълнително счетоводно и финансово мотивиране на решението, респ. изискал е да бъдат направени допълнителни изчисления и обосновавания. Същевременно в мотивите органът подробно е мотивирал становището си за законосъобразност на определените от летищния оператор такси като обосновани, целесъобразни и недискриминационни. При това положение действително е налице противоречие в съдържанието на административния акт, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Следва да се посочи, че и самите жалбоподатели не отричат наличието на такова противоречие. В касационната жалба "Л. С." ЕАД изрично е заявило, че "в първоначално издаденото решение на главния директор на ГДГВА има противоречие между волята на органа и изложеното в самия акт, поради което е предприета инициатива от страна на летищния оператор за поправянето на тази грешка" (очевидно се визира молбата на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД вх. № 40-02-288/21.06.2017 г.). Но такава "грешка" не може да бъде санирана по реда на чл. 62, ал. 1 АПК, както твърдят двамата жалбоподатели. Правилно е посоченото от съда, че с допълващото решение № 40-02-288/26.06.2017 г. на главния директор на ГДГВА практически е потвърдено решението на летищния оператор за определяне на таксата за пътници (раздел I, т. 3.1 от него), при което правното основание за издаването му е това по чл. 122р, ал. 3, т. 1 ЗГВ, а не посоченото от органа чл. 122р, ал. 3, т. 3 ЗГВ. Констатирайки грешно изписаната правна квалификация действителната воля на административния орган е следвало да бъде установена от съда въз основа нейното съдържание. Предвид обстоятелствената част, в която са обсъдени фактите, съставляващи основание за издаване на решение № 40-02-288/26.06.2017 г., следва да се приеме, че последното изменя разпоредителната част на първоначалното решение, респ. приложима е разпоредбата на чл. 91 АПК, изискваща спазване и на процедурата по чл. 122к ЗГВ - нещо, което безспорно не е изпълнено. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 АПК предвижда, че преди изтичането на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Това производство има за цел да предостави на административния орган възможност да се произнесе по целия предмет на производството в случай, че е пропуснал. В настоящият случай от фактическите основания, изложени в решение № 40-02-288/26.06.2017 г., не се установява такъв пропуск. Напротив, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд, не са отстранени непълноти, а реално е изменено издаденото по-рано решение. Допълващият административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се изменя съдържанието на допълвания административен акт. Безспорно не е налице и допусната очевидна фактическа грешка. Доколкото по своята дефиниция индивидуалният административен акт е властническо изявление, очевидната фактическа грешка е фактът на несъответствие между действителната и изразената воля на административния орган. В тази връзка поправянето на акта не може да бъде повод за изменение на действителната воля. Такива грешки не могат да бъдат вече разпоредени права и задължения, а само грешките, свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразена воля на административния орган. Предвид изложеното, не може да се приеме, че с второто, допълващо решение, административният орган е допълнил първото и те са станали едно цяло. В случая не е постигнато единство на съдържанието. Административният орган на практика е изменил едно свое незаконосъобразно решение, доколкото в последното е налице несъответствие между волята и съдържанието на акта. А освен това, като е посочил същото правно основание за издаването на второто решение - това на чл. 122р, ал. 3, т. 3 ЗГВ, главният директор на ГДГВА е постановил акт при несъответствие на фактическите основания, посочени в него и правните такива - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, обосноваващи наличие на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. Изводът за незаконосъобразност на постановените решения не се променя от препоръките, дадени в писмо на Европейската комисия по повод процедура по нарушение № 2014/4241 относно летищните такси на летище С. и от докладите на независимите одитори. Тези документи не отменят задължението на административния орган да издаде решенията си в изискващата се форма и при спазване на съответните процедурни правила. Касационната инстанция намира за основателни и изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на оспорените решения с разпоредби от националното и общностно законодателство. По силата на чл. 3 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския съвет и Парламента от 11 март 2009 г. относно летищните такси държавите-членки гарантират, че летищните такси не дискриминират ползвателите на летището в съответствие с общностното право. Това не е пречка за модулирането на летищните такси по въпроси от общ и обществен интерес, включително и екологични въпроси. Такава модулация се извършва въз основа на валидни, обективни и прозрачни критерии. Съгласно чл. 10.1 от Директива 2009/12/ЕО държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят на управляващия летището орган да предлага различно качество и набор от съответни летищни услуги, терминали или части от терминали с оглед предоставянето на персонализирани услуги или специализирани терминали или части от терминали. Нивото на летищните такси може да се диференцира в зависимост от качеството и обхвата на тези услуги и тяхната себестойност или всякакви други обективни и прозрачни фактори. Без да се засяга чл. 3, управляващите летищата органи запазват свободата да определят такива диференцирани летищни такси. При тази регламентация правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, установяваща безспорни предимства при обслужването на пътниците, ползващи изход Д1 на Терминал 2 спрямо тези, ползващи Терминал 2, при което обосновано е приел, че е осъществена дискриминация по отношение на последните. Предвид гореизложеното касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника искане за разноски, в полза на "Б. Е." ЕАД следва да бъдат присъдени такива в размер на 100 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд