Решение № 539 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 488/2010 г.

Решение № 539 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 488/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България, за изменение по реда на възобновяването на въззивно решение № 68/19.11.2009 г., постановено по в. н. ч. х. д. № 361/09 г. на П. окръжен съд. В искането, поддържано в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, е релевирано основанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Осъденият В. С. К., редовно уведомен не се явява. Постъпило е писмено становище от защитника му за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С въззивното решение е потвърдена присъда от 11.09.2008 г., постановена по н. ч. х. д. № 196/09 г. на районен съд - гр. Радомир, с която е признат за виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК, с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лв. Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.11.2009 г., искането-постъпило във ВКС на РБ-на 22.07.2010 г., но същото е в интерес на осъденото лице. По същество е основателно, по следните съображения: Касационната инстанция намира, че е налице твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, при индивидуализиране на наказанието. Към момента на извършване на инкриминираното деяние от К. - 07.04.2007 г., той е бил непълнолетен /роден е на 18.12.1989 г./ Инстанциите по фактите са игнорирали разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК. Наказанието е определено в разрез с разпоредбите на чл. 62, т. 2, чл. 63, ал. 1, т. 5 НК и тази на чл. 15, ал. 2 ЗАНН. Наред с това, към момента на извършване на деянието е действала разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 НК/ в редакция Д. в. бр. 86/05 г., в сила от 29.04.2006 г./ - в случаите, когато непълнолетните извършители са освободени от наказателна отговорност им се налага административно наказание"обществено порицание". Всички доводи, изтъкнати в писменото становище на защитника на осъденото лице, изградени на базата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не подлежат на преценка, поради инициирането на настоящето производство от главния прокурор та РБ, с релевиране на друго правно основание, в чиито рамки може да се осъществи проверката на атакувания съдебен акт. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че наказателното дело следва да бъде възобновено, а въззивното решение-изменено, с налагане на наказание"обществено порицание", което да бъде изтърпяно, чрез публичното му огласяване в населеното място, в което живее осъденият-с. Долни Р., община Р.. Съобразно правомощията по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, кметът на населеното място следва да огласи присъдата по местоживеене на дееца. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение