Решение № 5763 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 155/2009 г.

Решение № 5763 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 155/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АИП-ПИМП" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Виолета Петрова Вачева, против решение № 568 от 5.11.2008 г. по адм. дело № 316 по описа за 2008 г. на Плевенския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу писмена покана № 29-05-1030 / 11.03.2008 г. на Директора на РЗОК - Плевен. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 233 - чл. 235 от НРД, 2006 г., съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Плевен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на "АИП-ПИМП" ЕООД, гр. Плевен, против писмена покана № 29-05-1030 от 11.03.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Плевен, в частта, с която изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ е задължен да възстанови в полза на РЗОК сумата 203.31 лв., произхождаща от неправомерно заплатени суми през периода м. януари 2006 г. - м. февруари 2007 г. за 23 починали ЗЗОЛ, посочени поименно в приложената справка към финансов протокол № 482 / 27.12.2007 г. За да отхвърли жалбата, Плевенският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 233, ал. 1 от НРД, 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Законосъобразно съдът е приел, че сумите, които РЗОК е заплатила на изпълнителя на медицинска помощ за медицинско обслужване на починали лица от пациентската листа, са получени без правно основание и подлежат на възстановяване. Приложил е правилно чл. 138, ал. 3 от НРД, 2006 г., съгласно която броят на ЗЗОЛ по ал. 1, за които НЗОК заплаща на основание чл. 137, ал. 1, т. 1 , се определя към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила по чл. 234, ал. 1 и ал. 2 от НРД, 2006 г. От фактическа страна е установено, че на 02.01.2008 г. провереното лице е представило пред Директора на РЗОК - Плевен писмено възражение против съставения "протокол за неоснователно получени суми" съгласно предоставената му възможност от чл. 234, ал. 1, изр. 2 от НРД, 2006 г. За директора на РЗОК не съществува нормативно задължение да се произнесе с отделен акт по постъпилото възражение, което в случая се основава на твърдение за пропуск от страна на РЗОК своевременно да извърши проверка на данните относно смъртта на ЗЗОЛ и да откаже заплащането на сумите. С оспорената писмена покана, издадена на 11.03.2008 г. при спазване на процесуалното правило по чл. 234, ал. 2 от НРД, 2006 г., Директорът на РЗОК - Плевен е разпоредил събиране на получените без правно основание суми. Писмената покана е издадена в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаването й са подробно изложени във финансовия протокол № 482/ 27.12.2007 г. с приложена към него справка за починалите ЗЗОЛ и в протокола за неоснователно получени суми № 483/27.12.2007 г. Неоснователни са касационните доводи за нарушения на съдо- производствените правила на чл. 146, т. 5, чл. 168, ал. 1 и чл. 169 от АПК. При издаване на писмената покана директорът на РЗОК не действа при условията на оперативна самостоятелност. При установено неоснователно изплащане на суми от бюджета на НЗОК в полза на изпълнител на медицинска помощ той е длъжен да издаде покана за възстановяването им без да има право на свободна преценка за избор на друго решение в рамките на закона. Издадената писмена покана подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а не за целесъобразност (съответствие с целта на закона). Неоснователно касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е извършил пълна, всестранна и обективна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона при спазване на правилото на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Съобразно задължението му по чл. 236, ал. 2 от ГПК към постановеното решение съдът е изложил мотиви, в които е посочил исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което посочените дати на смърт на ЗЗОЛ в справката към финансовия протокол напълно съответстват на данните от информационния масив на ЕСГРАОН към Община - Плевен. Без правно значение са обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, във връзка с издадените актове за смърт на ЗЗОЛ и лекарите, констатирали смъртта. Без правно значение са и доводите във връзка с пропуска на РЗОК да актуализира регистрите си. За изпълнителя на медицинска помощ не е било налице правно основание да получава от бюджета на НЗОК суми за медицинско обслужване на починали ЗЗОЛ от пациентската му листа. Получените суми при начална или последваща липса на правно основание за плащане подлежат на възстановяване без оглед на добро- съвестността на получилия ги изпълнител на медицинска помощ или невиновното му поведение. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,