Решение № 6610 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2019 г.

Решение № 6610 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 1228/18.10.2019 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по административно дело № 570/2019 г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Счита за неоснователни доводите на съда за липсата на фактически основания и мотиви в издадения административен акт, като твърди, че такива са изложени. Оспорва извода на съда, че за да бъде прихваната наложената санкция за бъдещ период следва да е ликвидна и изискуема. Твърди, че сумата е прихваната в съответствие с чл. 28 от Регламент 908/2014 на Комисията. От доказателствата по делото се установявало, че на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период. Сочи, че съдът неправилно е приел, че между страните е спорно фактическото основание, мотивирало ДФЗ да удържи сумата. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Пелтекова. Ответникът по касация – "Булсистем АФ" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Моли касационната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо (УП) изх. № 02-230-2600/293 от 14.02.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 20 485. 58 лв., (поискана от 27.10.2016 г.) и на оторизираната сума в размер на 8 436. 28 лв., (поискана от 06.12.2016 г.), или в общ размер на 28 921. 86 лв. и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. По делото е установено, че "Булсистем АФ" ЕООД e земеделски стопанин, подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УРН 353013, с УИН 23.23.0616/82868, по Схема за обвързано подпомагане на биволи. От таблиците на процесното уведомително писмо съдът е установил, че декларираният брой животни е 75 бр., установеният брой животни от заявените е 75 бр., съответно процент на несъответствие е 0 %, оторизираният брой животни е 75 бр., размер на плащането за животно е 390, 20 лв., а целият размер на оторизираната субсидия е в размер на 28 921. 86 лв. Исканата сума от страна на дружеството от 27.10.2016 г. е в размер на 20 485. 58 лв., като същата изцяло е била оторизирана, без намаления и редукции; исканата сума от дата 05.12.2016 г. е в размер на 8 779. 54 лв., оторизирана е сумата от 8 436. 28 лв., редукции - няма, намаленията са в размер на 343. 26 лв. Извършени плащания в лева: по схема Биволи: исканата на 27.10.2016 г. сума и оторизирана такава в размер на 20 485. 58 лв. е прихваната изцяло, като изплатената сума е равна на 0 лв.; по схема Биволи: исканата на 06.12.2016 г. сума и оторизирана такава (след отчетеното намаление) в размер на 8 436. 28 лв. е прихваната изцяло, като изплатената сума е равна на 0 лв. Под Таблица 2, със звездичка е посочено: "Колона "Прихваната сума" отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". "Булсистем АФ" ЕООД е адресат на: 1) УП изх. № 02-230-2600/638 от 03.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочено, че на земеделския стопанин са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 50 966. 36 лв. и 2) УП изх. № 02-230-2600/7944 от 05.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочено, че на земеделския стопанин са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 93 542. 53 лв. Установено е, че УП изх. № 02-230-2600/7944 от 05.11.2015 г. е стабилен административен акт (определението на съда, с което жалбата срещу същото е оставена без разглеждане и производството е било прекратено, е влязло в сила на 28.03.2019 г.). УП изх. № 02-230-2600/638 от 03.02.2018 г. не е влязло в сила. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна: Приел, че обжалваното уведомително писмо е валиден административен акт, като издадено от компетентен орган, комуто са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Приел, че административният акт е издаден в писмена форма, но, в оспорената част, при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - при липса на фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание. В тази връзка е посочил, че УП, в частта досежно основанието и размера на прихванатите суми, е издадено при пълна липса на фактическо и правно основание за извършеното прихващане. Изложил е съображения, че за да бъде законосъобразно извършеното прихващане в случая, то прихваната сума следва да отразява съществуващо в полза на ДФЗ ликвидно и изискуемо вземане, произтичащо от санкция, наложена за предходна кампания, като в случая такова вземане липсва. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но в оспорената част, при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - при липса на фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание. Както е отбелязал и решаващият съд под Таблица 2 "Извършени плащания", неразделна част от уведомителното писмо, със звездичка е посочено: "Колона "Прихваната сума" отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". Посочени са три хипотези, но административният орган не е конкретизирал точно коя от тях е приложима в конкретния случай. Не е посочено и правното основание за извършеното прихващане, макар пред настоящата инстанция касаторът да се позовава на разпоредбата на чл. Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент 908/2014 г.). В първоинстанционното съдебното производство процесуалният представител на ответника, е уточнил причината за удържане на сумите (фактическото основание), което е недопустимо. Вярно е, както е посочил и решаващият съд, че мотивите за издаване на административния акт, може да се съдържат в отделен документ, подготвящ неговото издаване - ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд, или дори в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща в съда. В случая причините, поради които е извършено прихващането са посочени едва в съдебно заседание, като както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, по отношение на уведомителните писма, поради които е извършено прихващането, в рамките на съдебното производство се заявяват противоречиви фактически основания за извършването му. Противно на изложеното в касационната жалба непосочването на двете уведомителни писма, с които са наложени санкции за бъдещ период, за които се твърди, че са фактическото основание за издаване на процесното писмо, е застрашило и осуетило правото на защита на адресата на акта. Основанието за удържането следва да е посочено в самия акт, тъй като по този начин се гарантира както правото на защита на адресата на акта и съответно възможността за съдебна проверка, така и се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФЗ и бенефициерите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално дължимите от тях на ДФЗ суми, са прихванати и на какво фактическо основание. В случая едва в съдебното производство дружеството е разбрало каква е причината за извършеното прихващане. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Правилни са изводите на съда кога може законосъобразно да бъде извършено прихващането, поради което те не следва да се преповтарят. Видно от събраните по делото доказателства двете УП, към датата на постановяването на процесния административен акт, не са влезли в сила. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е неправилно твърдението на съда, че за да бъде прихваната наложената санкция за бъдещ период следва вземането да е ликвидно и изискуемо. Предвид чл. 58, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.) е приет Регламент 908/2014 г. Съгласно чл. 28 от този регламент, на който се позовава касаторът, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Неизплатените задължения на бенефициерите се прихващат в съответствие с националното законодателство, а то предвижда възможност за прихващане само на ликвидни и изискуеми задължения – чл. 103-105 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Т. е. за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението на бенефициера не е било изискуемо, тъй като административните актове, с който се налагат санкции за бъдещ период, не са били влезли в сила. Висящият съдебен спор по тези писма означава, че вземането не е установено по основание и размер. Вярно е, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция УП изх. № 02-230-2600/7944 от 05.11.2015 г. е влязло в сила, но с оглед непосочването на това уведомително писмо, като фактическо основание за издаване на административния акт и разпореденото с него прихващане, това обстоятелство е без правно значение. По второто уведомително писмо е налице висящ съдебен спор. По изложените съображения касационното основание за неправилност на решението на съда, поради нарушение на материалния закон е неоснователно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че УП незаконосъобразно. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ДФЗ, да заплати на ответника направените по делото разноски, в доказан размер – 500 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Възражението на касатора за прекомерност на разноските е неоснователно. Размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразно чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение