Решение № 8845 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2013 г.

Решение № 8845 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Димо Марков Иванов от гр. Харманли, който обжалва решение на Административен съд /АС/ Пловдив, постановено по адм. дело № 1973/2012 г. на АС Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 260900681/20.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково. Изложените оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Подборно са развити с писмено становище на процесуалния представител на касатора - адв. Пожарлиева. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се присъждане на съдебно -деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от процесуалния представител юрск. Дамянова, оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК,, намира, че жалбата е допустима, а по същество е неоснователна предвид следните съображения: Делото се разглежда за втори път от ВАС. С предходно решение, постановено по адм. дело № 13894/2011 г. по описа на ВАС е отменено решение на АС Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при дадени задължителни указания относно събиране на доказателства - гласни доказателства във връзка с представени записи на заповеди и разписка за предоставени суми от бащата на касатора, както и писмени доказателства - документация за разрешаване и приемане на строеж. Указанията са спазени при новото разглеждане на делото. Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил РА № 260900681/20.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, в частта, потвърдена с решение № 429/16.06.2010 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив. РА е издаден в ревизионно производство, проведено срещу РЛ - Димо Марков Иванов в качеството му на ЕТ "Динел-Димо Иванов", с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2003-2008 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА, изменен с решението на данъчния директор, са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за отчетната 2003 г. в размер на 6788 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 5331,67 лв.; за отчетната 2004 г. в размер на 3103,80 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 2063,61 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 11350,75 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 6257,69 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за отчетната 2006 г. в размер на 9979,50 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 4052,07 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2007 г. в размер на 914,15 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 238,65 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 17063,30 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1881,14 лв. С обжалваното решение АС Пловдив е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Като е обсъдил събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и приложимия закон, съдът е приел, че РА е обоснован и законосъобразен като е счел, че направените възражения от РЛ са неоснователни. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд обсъжда и се произнася по наведените в жалбата пороци на решението и следи служебно за валидността, допустимостта и материалната му законосъобразност. Касаторът оспорва на първо място изводите на съда за законосъобразност на РА предвид спазване на срока за образуване на ревизионно производство и липса на допуснати процесуални нарушения с оглед датата на издаване на РД. Наведените оплаквания са неоснователни. Законосъобразно съдът е приел, че е спазен преклузивният срок за образуване на ревизионно производство по чл. 109 ДОПК или за погасяване на задълженията по давност по чл. 140 ДПК (отм.), респективно чл. 171 ДОПК. Дори за най-ранния период - 2003 г. - 5 годишният срок започва да тече от 01.01.2005 г., когато изтича годината /2004 г./, през която е подадена или е следвало да се подаде ГДД за доходите, получени през 2003 г. Срокът изтича на 31.12.2009 г., а ревизионното производство е започнало със ЗВР от 01.12.2009 г., с издаването на която изтичането на давността е прекъснато и срокът се явява спазен. Законосъобразен е и изводът на съда, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и с оглед датата на ревизионния доклад /19.03.2009 г./, предхождаща датата на ЗВР /01.12.2009 г./. Обосновано е прието с оглед съдържанието на РД, уведомлението за него и останалите събрани доказателства, че се касае за техническа грешка в изписването на датата. Както е посочено и от предходната касационната инстанция тази техническа грешка може да се поправи безсрочно и не съставлява основание за отмяна на РА. Касаторът оспорва и правилността на изводите на съда относно наличието на предпоставки за облагане по аналогия - по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Оплакването е неоснователно. В хода на ревизионното производство приходните органи обосновано са приели, че за периодите, предмет на ревизията са установени данни за внасяни сучи по депозити и влогове в банки, предоставяне на парични средства на предприятието на едноличния търговец и извършени разходи, които превишават декларираните доходи и съответно не съответстват на декларираното имуществено и финансово състояние на лицето. Доколко изводите на приходните органи относно твърденията за липсата или наличието на предоставени заемни средства са правилни, са въпроси по съществото на спора, които са от значение при обжалването относно действието на презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА. По съществото на спора касаторът оспорва правилността на изводите на съда досежно приетото от приходните органи начално салдо на баланса на приходи и разходи към 01.01.2003 г. В тази връзка счита, че неправилно не са му признати приходи в размер на 95 904,61 лв. като левова равностойност на 30000 лева, 22970евро и 11 000щ. долара, предоставени му от баща му на 25.12.2002 г. В тази връзка съдът обстойно е обсъдил събраните доказателства - разписка /оригинал на л. 28 от адм. дело № 13894/2011 г. на ВАС/, в която е заявено от бащата на Димо Иванов, че предоставя тези суми за строителство на имоти и от Д. Иванов, че ги получава, както и свидетелски показания от майката на Д. Иванов - Деля Иванова. Съдът е ценил доказателствената сила на частния документ без нотариална заверка като е приел, че същият не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва съдържанието, нито достоверността на датата. Не е оспорено авторството на документа, поради което е прието, че същият изхожда от починалия през 2007 г. баща на Д. Иванов, но не доказано при условията на пълно доказване предаването на тези суми, както и наличността им при РЛ в началото на 2003 г. На първо място е отчетено, че не е установено дали изобщо са предавани парични средства по силата на документа, тъй като не се установява от останалите събрани доказателства бащата да е притежавал средства в такива размери, а на следващо - не е установена достоверна дата на съставяне на документа, релевантна към вписаната в него дата - 25.12.2002 г. Обосновано е прието от съда, че тези обстоятелства не се установяват и въз основа на показанията на майката на РЛ - Деля Иванова, която освен че е близък роднина, заинтересован от изхода на спора, дава противоречиви показания относно получаването на средствата. Обоснован е изводът, че са оборени фактическите констатации в РА досежно размерът на началното салдо за 2003 г., ползващи се с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК, тъй като не е установено при условията на пълно насрещно доказване от страна на РЛ, че през м. декември са му предадени от баща и са получени от него суми в размер на 95 904,61 лв. Доказателствената тежест за установяване на тази обстоятелства е върху РЛ, а при липса на достатъчно доказателства, както е в процесния случай, право и задължение на съда е да обяви за ненастъпили правните последици, чийто ЮФ е останал недоказан. Досежно началното салдо към 2003 г. неоснователни са и оплакванията за незачетени приходи, получени от дейността на лицето като ЕТ и като трудова дейност, вложени след 2003 г. в дейността на предприятието му и използвани за средства за издръжка и живот. Както вече се посочи, в доказателствена тежест на РЛ е установяването на конкретно получени средства, останали неизразходвани към началото на 2003 г. Извън декларативното изявление за такива доходи в цялостната трудова дейност на РЛ, няма събрани каквито и да било доказателства за наличие на остатъчни негови средства извън приетите такива от приходните органи. Неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с незачетени приходи от страна приходните органи и съда относно твърдяни получени средства по закрити през 2003 г. депозити в Уникредит Булканк и ТБ "МКБ Юнинон банк", нито от получени приходи от дивидент през 2008т., за който е платен данък през 2009 г. Твърденията на РЛ за получени приходи също са останали недоказани, при което презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА и РД, в които не се съдържа установяване на получени приходи на тези основания и в твърдяните размери, е останала необорена. Нито по делото, нито при проверката на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, не са налични доказателства относно размера на изтеглени средства по банкови депозити. Движението на сумите не е установено с годни доказателствени средства, поради което твърденията на РЛ са останали недоказани. Обосновано е прието също от съда, че няма основания в приходното салдо за 2008 г. да се включи дивидент от "Демарк" ЕООД, тъй като оборотните ведомости, установяващи изплащането му касаят данъчни период 2009 г., който не е включен във времевия обхват на ревизията. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно неприетите като приходи средства в размер на 16 000 евро за периоди 2005 г., 2006 г. и 2007 г. - по четири записа на заповед, всеки за 4000евро, /находящи се в оригинал на л. 29 и сл. от адм. дело № 13894/2011 г. на ВАС/. Решаващият мотив на съда за неприемане на твърдението за получени приходи е, че по силата на тези документи Д. Иванов се задължава да заплати суми на поемателя Димитрина Георгиева Димитрова. По никакъв начин не е установено основанието за поетото задължение - дали се касае обезпечение за връщане на дълг, поради получаване на средства за строеж в ревизираните периоди. Възможни са множество и различни други основания за издаване на записите на заповед, вкл. и да не са предавани и получавани каквито и да било средства. На РЛ е указано, че следва да установи получаването на суми по тези записи на заповед и основанието за това. Нито от показанията на св. Зарчев, син на Димитрова, нито от писмените доказателства - техническа документация на строителен обект, не се установяват тези обстоятелства. Останалите наведени в писмената защита на касатора оплаквания също са неоснователни. Декларативно, без посочване на конкретни основания във връзка с установени факти и обстоятелства по делото, се твърди, че са неправилни изводите на приходните органи и на съда досежно направените разходи в проверяваните периоди, относно движението по банковите сметки на РЛ, относно установения размер на разходи за издръжка и живот, за издръжка на децата. Всички тези възражения са били предмет на обсъждане при разглеждане на делото от съда, който обосновано е приел тяхната неоснователност. В подкрепа на твърденията на РЛ не са събрани доказателства, които да не са обсъдени от съда, да не са съобразени или да се обсъден превратно. Обжалваното решение е мотивирано, обосновано и законосъобразно. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и с оглед обстоятелството, че на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, е присъдено в първата инстанция еднократно дължимото за съдебната фаза на оспорването юрисконсултско възнаграждение, в касационното производство не се присъждат в полза на коя да е от страните. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,