Решение № 5600 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2017 г.

Решение № 5600 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "С. К.-Д." ООД, представлявано от С. И. и П. К., срещу Решение № 993 от 13.06.2017 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 1294 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-16001615005506-091-002/02.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден в оспорената част с Решение № 262 от 26.04.2016 г. на Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., с който на ревизираното лице допълнително са установени по ЗКПО корпоративен данък за: 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 4133.20 лв. и 4296,00 лв., с прилежащи лихви 744,18 лв. и 368,13 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсва обсъждане на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество в алтернативност връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "С. К.-Д." ООД срещу Ревизионен акт № Р-16001615005506-091-002/02.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден в оспорената част с Решение № 262от 26.04.2016 г. на Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., с който на ревизираното лице допълнително са установени по ЗКПО корпоративен данък за: 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 4133.20 лв. и 4296,00 лв., с прилежащи лихви 744,18 лв. и 368,13 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че безспорно са налице данни за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и правилно ревизията е била извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В обжалваното решение не са изложени конкретни мотиви относно наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, които могат да се обвържат с фактическата обстановка по делото. Решението на административния съд е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение- липса на мотиви. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение и като формира собствени изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства и фактите по делото. Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При необсъждане от първостепенния съд на всички обстоятелства, които са релевантни за спора и неизлагането на конкретни мотиви, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна. Това съществено процесуално нарушение е рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да разпредели доказателствената тежест между страните, съобразявайки се с чл. 124, ал. 2 от ДОПК, както и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдебният състав следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Разноски: По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение