Решение № 8861 от 26.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на В. В. А., гр. Мъглиж, [улица], чрез адв. Райчева, срещу Решение 1328 от 04.04.2025 г., постановено по адм. д. 656/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) 16002423003698-091-001 от 03.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърденa с Решение 299/09.07.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив, с който в тежест на касатора са установени задължения за ДОО за 2021 г. в размер на 1154,40 лв. главница и 347,96 лв. лихви, за 2019 г. 663,04 лв. главница и 323,30 лв. лихви, за 2020 г. 1067,66 лв. главница и 436,40 лв. лихви, за 2022 г.- 1234,32 лв. лихви и 245,66 лв. главница; вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 624,00 главница и 188,12 лихви, за 2019 г. 358,39 лв. лихви и 174,75 лв. лихви, за 2020 г. 577,11 лв. главница и 235,89 лв. лихви, за 2022 г. 667,20 лв. главница и 132,79 лв. лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2021 г. в размер на 390,00 главница и 117,59 лихви, за 2019 г. 224,00 лв. главница и 109,23 лв. лихви, за 2020 г. 360,70 лв. главница и 147,43 лв. лихви и за 2022 г. 417,00 лв. главница и 83,00 лв. лихви; ведно със задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019 г. - в размер на 354,31 лв. главница и 146,82 лихви, за 2020 г. главница 293,98 лв. главница и 92,01 лихви, за 2021 г. 464,79 лв. главница и 98,34 лв. лихви. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл . 1 и 2 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържат се некомпетентност на органа, издал ревизионния акт и липса на мотиви за определяне размера на надценката за всяка ревизирана година. Отправя се искане за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез гл. юрк. Новакова, оспорва основателността й в писмено становище, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1325 лв. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АС Стара Загора е оспорен РА 16002423003698-091-001 от 03.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърденa с Решение 299/09.07.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на В. В. А. са установени посочените вече задължения за данък върху доходите на физическите лица и осигурителни вноски и лихви за просрочие. Според приходните органи през периодите 01.01.20219 г. - 31.12.2021 г. касаторът е получавал системно суми за продажби на стоки - казани за приготвяне на ракия и аксесоари към тях, автомобилни части и др. чрез пощенските оператори Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД, но не декларирал всички получени доходи, което обусловило извод за за приложимост на чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК (пропуск да се подаде декларация за получените доходи), чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи) и чл. 122, ал. 1 и т. 5 ДОПК (документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване). Така след корекция на надценка, съответно на разходите и на данъчната основа по чл. 122 ал. 2 ДОПК от приходните орган са определени разходи за дейността на РЛ като ЕТ за 2019 г. в размер на 8 143,44 лв., за 2020 г. - 12 540,14 лв., за 2021 г. - 7 737,97 лв., за 2022 г. - 20 779,60 лв. и данъчна основа на доходите му по ЗДДФЛ, съответно допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и лихви за просрочие. С решението на настоящия ответник РА е изменен в частта по ЗДДФЛ, потвърден е в частта на установените допълнителни задължения за ЗОВ за 2021 г. и е изменен в частта на допълнително установените задължения за годишен и окончателен данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2019-2021 г. и ЗОВ за 2019 г., 2020 г., 2022 г. Според АС Стара Загора оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената и изменената от решаващия орган негова част. Мотивирана е валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Подробно е мотивирано заключението на първостепенния съд, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. Първостепенният съд е възприел извода на ревизиращите за доказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, обуславящи възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. В отлика от администрацията се е позовал и на чл.122, ал.1, т. 4 ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност) при данните, че касаторът извършва търговска дейност по занятие. Облагаемият доход е определен по отчетни периоди съобразно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, формирана е данъчна печалба по реда на ЗКПО. Решаващият състав е акцентирал върху т. 21.2 от СС 1 Представяне на финансовите отчети, изискващ счетоводната печалба или загуба да се определят като разлика между общите приходи и общите разходи. Съобразен с липсата на документално обосновани разходи е изводът му за законосъобразно формиране на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Прието е, че системно извършваната от А. трудова дейност за своя сметка обуславя задължително осигуряване по реда на КСО и ЗЗО като самоосигуряващо се лице. Решението е правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АС Стара Загора, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗНАП във вр. с чл.7, ал. 3 ДОПК. (Заповед РД-09-521/22.03.2024 г.) Преписката е иззета от компетентния орган поради прекратяване на служебното правоотношение на Г. П. Й. с оглед възникнало на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК са възложени на С. И.. Със Заповед РД-09-521/22.03.2024 г., издадена въз основа на Решение за изземване и решаването на конкретен въпрос/преписка за ръководител на ревизията е определена С. И., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Част от механизма на контрол на административния орган по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП са правомощия, сред които да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите в изчерпателно изброени в нормата хипотези. Разглежданият случай е в обхвата на втората от тях - трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложеното обуславя неоснователност на възражението за нищожност на РА. При липсата на нормативно предписание, забраняващо предоставяне на правомощията на възлагащ ревизията орган на служител, участвал в състава на ревизиращия екип и при данните, че на С. И. е възложено да бъде ръководител на ревизията по силата на ЗВР Р-16002423003689-020-001 от 22.06.2023 г., а след изземването и възлагане на неприключилите към 25.03.2024 г. административни производства (съгласно Заповед РД-09-521/22.03.2024 г. и Решение Р- 16002423003698-098-001/26.03.2024 г. на директора на ТД на НАП Пловдив), същата е действала в качеството й на орган възлагащ ревизии и проверки, следва извод за спазване на формалните изисквания по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Няма спор, че ЗИЗВР Р-16002423003698-020-004/26.03.2024 г., издадена от от С. И., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, е издадена след датата на съставяне на РД (15.12.2023 г.) при срок за приключване на ревизията 01.12.2023 г. Цитираният акт отразява изменението в ревизиращия екип, поради което посочената в него дата за завършване на ревизионното производство не е променена. Първостепенният съд е проследил действията на приходните органи за връчване на РД на адреса по чл. 28, ал. 1, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 ДОПК на А.: две посещения от органи по приходите, за което са съставени протоколи със съдържанието по чл. 50 ДОПК, съобщение за връчване по чл. 32, ал. 4 ДОПК с отразени дати на поставяне и сваляне, публикуване в интернет. Правилен е изводът за редовното му връчване на 08.03.2024 г. по реда на чл.32 от ДОПК. При преценката на материална законосъобразност на ревизионния акт АС Стара Загора подробно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел и обосновани правни изводи. Позовал се е на приетите по делото разходни касови ордери и електронни изявления, предоставени от Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД, от които се установява, че В. А., подател на пратки със стоки - казани за ракия, аксесоари към тях и автомобилни части през ревизираните периоди е получил цитираните в РА суми. През същите периоди касаторът получавал и парични преводи от различни физически лица по банковата си сметка с основание покупко-продажба. Съществено за спора е изявлението на процесуалния представител на настоящия касатор в осз. от 24.02.2025 г. пред АС Стара Загора, че не оспорва подписите на доверителя си върху разписките за получаване на суми. При формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходните органи са определили приходите за всяка отчетна година въз основа на установените изплатени суми по наложен платеж и пощенски парични преводи за продажбите, обвързани с конкретни товарителници. В електронните изявления и в РКО за парични преводи са вписани номерата на товарителниците, идентифициращи доставките. При пропуск на ревизирания да ангажира доказателства за купуване на стоките и съобразно чл. 26, т. 2 от ЗКПО при определяне на данъчната основа разходите са установени като от сумата на приходите е приспаднат процентът на надценка съгласно присъединените с нарочен протокол отчети за приходите и разходите от ИС Бизнес статистика" на извършващи дейност с код 47.91 - търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефон или интернет, на базата на които са определени средни проценти надценка по години. Данъчната основа е намалена с установените с ревизията дължими задължителни осигурителни вноски, като конкретните размери на годишния и авансов данък по ЗДДФЛ е определен съобразно ставката по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. При извод за недекларирани, укрити приходи, касаторът е осъществявал регулярна дейност, от която е реализирал доходи. Поради това на основание чл. 124а вр. чл. 122 от ДОПК са установени осигурителен доход и вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и за здравни осигуровки в качеството му на самоосигуряващо се лице. Липсва спор относно начина на определяне на размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски и приложението на нормативно установените ставки, респ. формирането на дължимите вноски за довнасяне при съобразяване размера на установените при ревизията укрити доходи. Като е приел, че РА е законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалноправните норми решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 600 лв. при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, обема и качеството на осъществената от юрисконсулта процесуална защита на страната. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение