Решение № 10376 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 908/2011 г.

Решение № 10376 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 908/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Павлов Михайлов от гр. Пловдив срещу решение № 1509 от 12 ноември 2010 г., постановено по адм. д. № 161/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 09 ОА-2898/12 ноември 2009 г. на кмета на община Пловдив в частта, касаеща плана за застрояване и отказа да се одобри работен устройствен план. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилнот на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Пловдив, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението в частта относно плана за застрояване и определените с него устройствени показатели, е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлижна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Йордан Павлов Михайлов срещу заповед № 09 ОА-2898/12 ноември 2009 г. на кмета на община Пловдив в частта й, с която е одобрен плана за застрояване, както и срещу отказа да бъде одобрен работен устройствен план. Съдът е приел, че при издаването на заповедта на кмета на общината в обжалваните й части не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на отменителни основания спрямо заповедта в обжалваната й част е законосъобразен. Определението за "устройствена зона" по чл. 11 от ЗУТ е дадено в § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ - съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и предобрадаващо предназначение. Въз основа на това определение съдът е извел правилния извод, че един имот не може да образува устройствена зона. Този извод е направен в противоречие с приетото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, като съдът е изложил убедителни аргументи за становището си. В тази връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като не притежава специални знания, съдът е следвало да възприеме безрезервно заключението на експертите. Право, а не задължение, на решаващия съдебен състав е да възприеме заключението на вещите лица - чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Тук следвада се има предвид и обстоятелството, че заключението на експертите в тази част не третира въпроси, за които са необходими специални знания, а прави тълкуване - при това погрешно, на правна норма. При това положение и предвид установеното от съда, че процесния имот попада в устройствена зона Жк, то правилно и с оглед устройствените показатели за тази зона, са определени в обжалваната заповед и тези за УПИ ХII-423. Съдът е изложил подробни и убедителни мотиви за това, които се споделят напълно от тази инстанция. Правилно е решението и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Михайлов срещу отказа за одобряване на работен устройствен план. Разрешение за изработванетона такъв на жалбоподателя не е давано, а и изработването му в случая не е задължително. Становището на ЕСУТ относно параметрите на застрояването и тяхното конкретизиране не може да замести, както законосъобразно е приел административния съд, разрешението на кмета на общината. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,