Решение № 2567 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД/дружеството/ против Решение 3084 от 09.05.2023г., постановено по адм. д. 7413/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ц-19/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел II, т. 5.1. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Поддържа, че решението противоречи на чл. 23, т. 4, т.6, т.11 и т.14 и на чл. 24, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 38, ал. 7 от Наредба 1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/. Счита, че незаконосъобразно КЕВР е включила на получени компенсации по решения на Министерски съвет при определянето на постигнатата пазарна цена и неправилно е възприет единен подход по отношение на електроразпределителните дружества. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на КЕВР. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД срещу Решение Ц-19/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел II, т. 5.1, с която на дружеството са утвърдени считано от 01.07.2022 г. следните цени: Цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (без ДДС) на средно напрежение на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД; Цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение; Цена за достъп, която се дължи от всички небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД; Цена за достъп за битови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД. В жалбата са изложени твърдения, че Комисията не се е съобразила със заявените от разпределителното дружество стойности, като е намалила без достатъчна обосновка поисканите цени за новия ценови период и предвидените необходими годишни приходи. По делото пред първата инстанция е допусната съдебно-икономическа експертиза, извършена до вещо лице магистър-икономист В. П., като заключението е прието в съдебно заседание от 11.04.2023 г. и не е оспорено от страните. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното в частта му по раздел раздел II, т. 5.1, Решение Ц - 19 от 01.07.2022 г. на КЕВР е постановено от компетентен орган по заявление на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД с вх. Е-13-62-19/31.03.2022 г. за изменение на действащите цени по чл.41, ал.1, т.3 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба 1) за утвърждаване на цени за разпределение на електрическа енергия с приложени към него справки и информация, въз основа на които заявителят е обосновал искането си за утвърждаване на процесните цени. Приел е, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба 1, които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установил е, че със заповед З-Е-1043/ 16.05.2021г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 23.05.2022 г. е приет от КЕВР в открито заседание от 02.06.2022 г., за което е изготвен протокол 113 от 03.06.2022 г. по т.2 е приела проект на решение за утвърждаване на цени на електрическа енергия, който е бил подложен на 07.06.2022г. на обществено обсъждане по реда на чл. 14 от ЗЕ. и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение. Съдът е установил също, че във връзка с изготвения доклад в КЕВР са входирани две становища от дружеството жалбоподател относно приетите от КЕВР доклад и проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика", в които изложил своите възражения. Тези становища били изрично обсъдени на стр.69-71 от решението на КЕВР. С оспорваното Решение Ц-19 / 01.07.2022 г., по раздел II, т.5.1, КЕВР е утвърдила на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД цени без ДДС и техни ценообразуващи елементи, за втората ценова година от шестия регулаторен период, при ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи 604 025 хил. лв. и пренесена електрическа енергия - 9 687 551 MWh, както следва: цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределителни мрежи Запад АД на средно напрежение 0,01653 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределителни мрежи Запад АД на ниско напрежение - 0,06759 лв./kWh; цена за достъп за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на Електроразпределителни мрежи Запад АД - 0,02151 лв./ kWh /ден; цени за достъп за битови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД - 0,00648 лв./ kWh. Според първоинстанционния съд, в решението били посочени фактическите и правни основания за издаването му, а в оспорената му част били изложени съображенията, с които се определят цените. Комисията била извършила задълбочен анализ на всички данни и обстоятелства, свързани с определянето на ценообразуващите елементи. При издаването на акта били спазени и материалноправните разпоредби. Решението на Комисията е мотивирано като в същото са посочени фактическите и правни основания за издаването му. За безспорно установено съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя КЕВР е приложила метода на ценово регулиране по чл.3, ал.2, т.2 от Наредбата - горна граница на приходи, който е приложен коректно и законосъобразно. Съдът е установил, че Комисията правилно е приложила инфлационен индекс от 3,3% върху утвърдените екплоатационни и административни разходи, както и че КЕВР правилно е изчислила Z- фактора, с който са коригирани необходимите приходи, така, както е посочено от законодателя в чл.38, ал.7 от НРЦЕЕ и правилно е определена Цтр1 като постигната пазарна цена след компенсации. Съдът е отбелязал също, че по силата на чл.36, ал.1, т.6 от ЗЕ административният орган не е бил длъжен да възприеме предложението на енергийното предприятие за изменение на действащите цени, а преценявал същото съобразно нормативно установените критерии. Съдът е установил, че Комисията правилно е приложила инфлационен индекс от 3,3% върху утвърдените експлоатационни и административни разходи, както и че КЕВР правилно е изчислила Z- фактора, с който са коригирани необходимите приходи, така, както е посочено от законодателя в чл.38, ал.7 от НРЦЕЕ и правилно е определена Цтр1 като постигната пазарна цена след компенсации. С оглед на изложеното, съдът от първата инстанция е приел, че утвърдените с решението на КЕВР цени в частта, засягаща касатора, са формирани при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при задълбочен анализ на приложените доказателства и приложимата нормативна уредба. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и при задълбочен анализ на приложените доказателства и приложимата нормативна уредба е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ, където е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства. КЕВР не нарушава закона с това, че излага някои общи съображения по отношение адресатите на административния акт, стига в същото време да изложи отделни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата. При упражняване на правомощията си КЕВР е действала в условията на оперативна самостоятелност и можела да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто счете за икономически обоснован. Комисията е изложила както подробни общи аргументи с оглед прилагания единен подход при утвърждаване на цените в сектора, така в същото фигурират и конкретни мотиви по отношение на оспорващата страна. С приложения единен подход, КЕВР е гарантирала равнопоставеността на отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, като е спазила принципа посочен в чл. 23, т. 5 от ЗЕ. Административният орган не е бил длъжен да възприеме предложението на енергийното предприятие за изменение на действащите цени, а преценявал същото съобразно нормативно установените критерии. Съгласно чл.36 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на закона и наредбите по ал. 3. В случая релевантна е Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/. Според чл. 32, ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл. 3, ал. 1 от НРЦЕЕ при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране Комисията за енергийно и водно регулиране, може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Ценообразуващите елементи, съответните формули за изчисление и залегналите в тях променливи са изрично уредени и съставляват действащо право, което както Комисията, така и съдът са длъжни да прилагат. Относимият към спора въпрос е правилно ли КЕВР и съдът са приложили действащото законодателство, включително съществуващата правна уредба в раздела "ценообразуващи елементи" на НРЦЕЕ. Правната рамка на метода на ценово регулиране "Горна граница на приходи" се съдържа в Закона за енергетиката и в Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата, това е метод, при които регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от наредбата. С обжалваната част от процесното решение са изменени утвърдените на Електроразпределителни мрежи Запад" АД цени и необходими годишни приходи за първата година от този регулаторен период, единствено чрез корекциите, предвидени в глава III и по-точно в чл.38, ал.3 и ал.6 от НРЦЕЕ. По силата на чл.38, ал.3 при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл.3, ал.2, т.2 (в случая е приложен методът горна граница на приходи) могат да се извършат следните годишни корекции: 1. с инфлационен индекс (И) за предходен период, на основата на данни от Националния статистически институт, съобразно влиянието и върху признатите разходи за дейността (без разходите за амортизации) и с коефициент за подобряване на ефективността при спазване на принципите на чл.23 и чл.31 ЗЕ; 2. с показатели въз основа на изпълнението (качество на енергията, качество на обслужването), като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират при неизпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции и 3. в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции, на основата на достоверни данни за нетекущите активи по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. Според ал.6 на същия текст от Наредбата, при прилагане на метода "горна граница на приходи" се извършва корекция и с фактора Z, която се изчислява по посочената формула. Видно от мотивите на процесното решение, корекция с фактора Z е приложена след анализ е посочила ( на стр.70 и 71 от административния акт), че Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД не е представило актуални данни относно разходите за балансиране на първата половина на 2022г., като също следва да се има предвид, че пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране надолу е значително увеличена. По отношение на корекцията с фактора Z Комисията е посочила, че предлагания от дружеството подход за изчисление напълно противоречи на посочената в Наредбата формула, тъй като в нея липсва елемент, който да отразява приспадане на получените компенсации, изплатени на основание решения на Министерския съвет. В подкрепа на това е и заключението на вещото лице, което е потвърдило, че формулата по чл.38, ал.7 от Наредбата е правилно приложена от КЕВР. По отношение на възражението в касационната жалба, че за незаконосъобразност на констатациите на АССГ за правилно определяне от страна на Комисията на изчислението на Цтр1, като в процесното решение от реализираните борсови разходи са се приспаднали получените от енергийните дружества компенсации. Настоящата касационна инстанция приема следното: Цтр1 е цена, изчислена по реда на ал. 8 (чл.38 от НРЦЕЕ), по която електроразпределителните дружества са закупили електрическа енергия за покриване на технологичните разходи, към която са прибавени цени за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, цена за задължения към обществото и разходи за балансиране, лв./kWh. Действително получаваните от държавата компенсации не са изрично упоменати в посочената разпоредба, но постигнатата цена за Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, както посочва вещото лице в приетото по делото заключение, може да се разбира, както постигнатата покупна цена на борсата, така и постигнатата цена на база извършени за сметка на дружеството разходи, тъй като разходите за закупена електрическа енергия за технологични разходи частично са покрити от получените от държавата компенсации, т.е реално постигнатата цена е след компенсации. Правилни са изводите на съда, че Комисията се е съобразила както със специалните принципи, съдържащи се в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, че цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им и в чл. 23, т. 24 от ЗЕ за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, така и общия принцип на правото, че е недопустимо да се заплаща два пъти за едно и също нещо. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Направените искания от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС са основателни и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд трето отделение,