Решение № 222 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4991/2015 г.

Решение № 222 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4991/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на Н. М. Н. от София за отмяна на решението на ВКС III ГО от 02.Х.2014 г. по гр. д. № 3751/2013 г. Като основание за отмяна се сочи наличието на нови писмени доказателства относно твърдяни в инстанционното производство от молителката факти, които са от съществено значение за делото, но които поради липса на документите те не са могли да бъдат доказани. Твърди се, че писмените доказателства в оригинал, представляващи част от първични разходни касови документи на ответното по молбата дружество, чиято липса е обосновала съставянето на акта за начет, са депозирани по гр. д. № 2981/2012 г. на 10.ХII.2014 г. от третото лице А. В. Б., за което молителката узнала на същата дата. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в отговора си по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е заел становище за нейната неоснователност - молителката не сочела новооткрити факти и обстоятелства, а общи съждения и тълкуване на вече известни такива; в по-голямата си част сочените от молителката доказателства не били правнорелевантни към спора и не давали нужната информативност за обосновано предположение за наличието на предпоставки за отмяна. Контролиращата страна М. на ф. не е заявила становище по молбата за отмяна. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и съдържа мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна. Разгледана по същество, молбата е и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната решение от 02.Х.2014 г. ВКС на РБ, състав на III ГО, е отменил решението на Софийския апелативен съд от 01.II.2013 г. по гр. д. № 2981/2012 г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Н. М. Н. да заплати на [фирма] 101673.17 лв. по акт за начет № 11040085/10.Х.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 10.Х.2007 г. до окончателното изплащане, 34694.70 лв. мораторна лихва за периода 23.II.2005 г. - 10.Х.2007 г., както и 7631.46 лв. разноски. ВКС е приел, че ответницата Н. не е ангажирала по делото доказателства, оборващи доказателствената сила на фактическите констатации, съдържащи се в редовно издадения акт за начет /за 101673.17 лв., представляващи изтеглени от Н. от банковите сметки на дружеството суми през периода 21.II.2003 г. - 23.II.2005 г., за които не са намерени разходооправдателни документи/. Приложените два одитни доклада /от 11.VI.2003 г. и от 22.ХII.2004 г./, отчетени при съставянето на акта за начет, не доказват възраженията й и съществуването на надлежни счетоводни документи, опровергаващи наличието на констатираните липси. Първият доклад касае период до 15.I.2003 г., през който Н. не е имала качеството на МОЛ - не е била ликвидатор на дружеството. Вторият доклад, касаещ част от визирания в акта период /15.I.2003 г. - 30.ХI.2004 г./, с оглед цитираните в извършената "равносметка" /документ, доказващ, че е извършена проверка на каса/ констатации и естеството им, не доказва, че постъпилите в касата суми са именно от изтеглените от Н. Същевременно, предвид отразеното в доклада, че са проверявани описаните процеси, не може да се заключи, че предмет на проверка е била цялата налична документация. Показанията на свидетелите не установяват наличието на документи, свидетелстващи, че изтеглените от Н. суми впоследствие са били внесени в касата на дружеството с придружаваща надлежна документация. От представения приемо-предавателен протокол не следва извод за точния брой и вид на предадената от Н. на следващия ликвидатор документация, обемът на която не се установява и от показанията на свидетел. Представените от ответницата копия на документи, по отношение на които тя не е изпълнила задължението си по чл. 101 ГПК (отм.), не биха могли да се ценят като доказателства. Но дори да се приеме противното, по делото не е установено те да оборват направените в акта за начет констатации за липси - при приемането им е била допусната съдебно-счетоводна експертиза за проверка на извършените счетоводни записвания, обхващаща приход /изтеглени суми от банки/, разход /съгласно касова книга и първична счетоводна документация/ и крайно салдо за съответния период, която не е била изготвена поради невнасяне от ответницата на определения от съда депозит. Същевременно не е установено и да е налице хипотеза на констатирани по надлежен ред вредоносни действия на трети лица, изключващи имуществената отговорност съгласно чл. 29 ЗДФИ. Молбата за отмяна се основава на оригинални документи, а именно: квитанция от 12.I.2005 г. за платени от дружеството 2069.01 лв. застрахователни вноски по застрахователна полица от същата дата, издадена от [фирма]; данъчна фактура от 27.I 2005 г. за заплатени с касова бележка 252 лв. такси за паркоместа; данъчна фактура от 09.II.2005 г. за закупени стоки на обща стойност 2894.52 лв., заплатени с касова бележка; данъчна фактура от 11.II.2005 г. за закупена стока за 158.40 лв., заплатени с касова бележка; фактура и вносна бележка от 17.II.2005 г. за преведени на адвокатска къща 500 лв. за консултации и правни действия по посочено дело; данъчна фактура и касова бележка за заплатени на 16.II.2005 г. стоки на стойност 268.20 лв.; данъчна фактура и касова бележка за закупени на 21.II.2005 г. стоки на стойност 93.61 лв. данъчна фактура и касова бележка за заплатени на 22.II.2005 г. ваучери на стойност 115.80 лв.; застрахователна полица от [фирма] с отразено в нея заплащане на 29.ХII.2004 г. на 278 лв. премия; дан. фактура за доставка на 08.ХII.2004 г. на канцеларски материали на стойност 102.97 лв.; дан. фактура и касова бележка за доставка на 30.ХI.2004 г. на принтер за 229.90 лв.; фактура и касова бележка за заплатени на 07.ХII.2004 г. 90 лв. такса за участие в семинар; вносни бележки /два броя/ от 09.ХI.2004 г. за 225 лв. и 150 лв. за съхранение на ценни книжа; фактура и касова бележка от 11.Х.2004 г. за 360 лв. за ваучери; вносна бележка от 06.IV.2004 г. за 300 лв. за съхранение на ценни книжа; фактура и касова бележка от 20.Х.2004 г. за такса за юридическа консултация 28.50 лв.; четири броя данъчни фактури за такси за съхранение на ЦК през 2004 г.; вносна бележка от април 2004 г. за 300 лв.; вносни бележки /2 бр./ от юни 2004 г. за внесени в [фирма] 250 лв. и 225 лв.; три броя данъчни фактури от 2004 г. за такси за управление на ЦК; фактура и касова бележка от 28.Х.2004 г. за 674.81 лв. за закупени стоки; данъчна фактура и касова бележка за доставка на 25.Х.2004 г. на стоки за 189 лв.; данъчна фактура и касова бележка от 11.Х.2004 г. за 720 лв.; договори за правна защита и съдействие от 2004 г. /5 бр./ с отразени в тях като внесени суми за адвокатско възнаграждение; договор от 2004 г. и касова бележка за заплатено адвокатско възнаграждение; данъчна фактура и касова бележка от юни 2004 г. за 340.99 лв. заплатени стоки; платежно нареждане от юни 2004 г. за 250 лв. депозит за вещо лице; данъчна фактура и касова бележка от май 2004 г. за 244 лв.; данъчна фактура и касова бележка от май 2004 г. за закупени стоки; данъчна фактура и касова бележка от април 2004 г. за 244 лв.; приходна квитанция от април 2004 г. за заплатени данъци 547.09 лв.; данъчна фактура и касова бележка от март 2004 г. за 258 лв.; данъчна фактура и касова бележка от февруари 2004 г. за закупени стоки; фактура и касова бележка от февруари 2004 г. за 400 лв. такса за счетоводно обслужване; квитанция от 2004 г. за платени застрахователни вноски; фактура и касова бележка за счетоводни услуги януари 2004 г.; фактура и касова бележка от януари 2004 г. за такси паркоместа. Всички тези документи имат характер на първични счетоводни такива, обективиращи извършени от ответното дружество чрез ищцата плащания за доставени му през периода, за който е издаден ревизионния акт, стоки и услуги, с оглед на което те са от съществено значение за делото. И тъй като в настоящото производство не се спори и опровергава твърдението на молителката, че не е могла да се снабди с тях /в оригинал/ своевременно в инстанционното производство /те не са били налични сред счетоводната документация на дружеството при извършването на финансовата инспекция и съставянето на 10.Х.2007 г. на акта за начет, което е отразено в него, както и по време на съдебното производство, няма данни да са останали в държане на молителката след освобождаването й като ликвидатор от 23.II.2005 г. и са представени по делото след влизането в сила на решението по него от трето за спора лице/, те отговарят на предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК условия, обосноваващи наличието на съдържащото се в тази разпоредба основание за отмяна. Ето защо атакуваното решение на ВКС, както и решението на САС от 01.II.2013 г. по гр. д. № 2981/2012 г., следва да бъдат отменени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане на спора с извършване на следващите се процесуални действия по приобщаване и преценка на новите доказателства. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,