Решение № 89 от 10.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2185/2013 г.

Решение № 89 от 10.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2185/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Б. Г. (чрез адв. Д. С.) против Решение № 188 от 4.10.2013 г. по в. н. о. х. д. № 176/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия като невинен. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е аргументирано с неправилното разбиране на съдилищата, че идентификацията на археологическите обекти е задължителна, а не доброволна. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява да бъде оправдан, поради несъставомерност на деянието. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, съобразен със задължителните указания на предходната касационна инстанция и пледира въззивното решение да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 188 от 4.10.2013 г. по в. н. о. х. д. № 176/2013 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 40 от 10.10.2012 г. по н. о. х. д. № 481/2012 г. на Окръжен съд - Русе, с която подсъдимия Р. Б. Г. е признат за виновен в това, че през месец март 2011 г. в [населено място] държал повече от три археологически обекта - седем златни монети от различни периоди от античността и средновековието, които не били идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от НК му наложил наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и не му наложил наказание глоба. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Решението на Великотърновския апелативен съд е постановено след отмяна на предходна оправдателна присъда № 286/3.12.2012 г. по в. н. о. х. д. № 302/2012 г., по описа на същия съд с решение № 59 от 18.06.2013 г. по н. д. № 9/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение, в което са изложени задължителни указания по прилагането на материалния закон. Касационната жалба на подсъдимия Р. Б. Г. е неоснователна. Доводите й повтарят съображенията от отменената въззивна присъда с които подсъдимият бил оневинен за извършеното престъпление. Оправдателните мотиви са приети за неправилни, а тълкуването на законовите разпоредби и на елементите от инкриминирания престъпен състав - за незаконосъобразни. Съставът по чл. 278, ал. 6 от НК не е бланкетен, тъй като диспозицията не препраща към друг нормативен акт, а очертава в пълнота елементите от обективната страна на престъплението. Изпълнителното деяние се изразява в държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по предвидения нормативен ред. Престъплението е на формално извършване. Достатъчно е деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обекти, за които не били изпълнени законовите изисквания за тяхната идентификация и регистрация, за да бъде реализиран престъпният състав. Непосредствен обект на престъпление са обществените отношения, свързани с реда на управление в различни области, а конкретен обект на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК - обществените отношения, свързани с опазването и закрилата на културното наследство на република България. Правната регламентация на тези обществени отношения е въведена в Закона за културното наследство и подзаконовите актове по неговото прилагане (вкл. Наредба № Н-3/2009 г. на министъра на културата), където са предвидени правата и задълженията на гражданите, юридическите лица, държавните и общинските органи и институции за изпълнението на поставената законова цел. Извършените дейности в нарушение на законовата уредба или в отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране. Основен източник на информация за археологическите обекти (предмет на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК) са теренните проучвания (чл. 146, ал. 1 от ЗКН), за които законът въвежда стриктни правила за тяхното провеждане, а издирените архитектурни ценности се предават в музей (чл. 158 от ЗКН). Инкриминираните предмети са експертно определени като археологически обекти. Деецът може да ги притежава само, ако е доказал правата си на собственик или държател върху тях в хода на нормативно уреденото производство по идентификация и регистрация на предметите. И тъй като подсъдимият Р. Б. Г. не притежава нужните документи за държаните от него седем археологически обекти, той е реализирал престъпния състав по чл. 278, ал. 6 от НК, за което правилно е бил осъден. Въззивният съдебен състав е изпълнил стриктно задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени в отменителното решение на предишната касационна инстанция, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК