Решение № 11890 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Джей Кей Медикъл АД, ЕИК 202406877, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител адв. М.Йорданов, против Решение 5406/15.08.2023 г., постановено по адм. дело 2751/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Ревизионен акт Р-22221216001605-091-001/12.01.2017 г. на ТД на НАП гр.София, отменен с Решение 431/23.03.2017 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.София при ЦУ на НАП, за разликата над 14 543,32 лева до претендирания размер от 170 110,76 лева. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал направеното от ответната страна възражение за прекомерност и е приложил разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 161, ал. 2 от ДОПК в производството, като излага подробни съображения за неприложимостта им. Твърди, че поставянето на прекия и непосредствен характер на доказаната и реално претърпяна вреда, в зависимост от обстоятелството дали същата е понесена вследствие заплащането на минимален или по-висок хонорар, предвид субективните възприятия за справедлив и разумен размер, е незаконосъобразно и противоречи на логиката и съдържанието на правните понятия. Посочва, че ЗОДОВ не поставя като условие или критерий за настъпването и/или обезщетяването на претърпените вреди фактическата и правна сложност на спора, обуславящ отмяната на вредоносния административен акт. Иска да се отмени решението в оспорената част и се постанови друго, с което се присъди обезщетение до пълния претендиран размер от 170 110,76 лева, ведно с дължимите лихви за забава. Претендира и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната по касационната жалба страна - Национална агенция по приходите, представлявана от изпълнителния директор Р.Спецов, чрез гл.юрк. К.Раева, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на решението в обжалваната му част. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от "Джей Кей Медикъл" АД, гр.София против Националната агенция за приходите, иск за сумата от 170 110,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от отменен, с Решение 431/23.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.София при Централното управление на НАП, като незаконосъобразен Ревизионен акт Р-22221216001605-091-001/12.01.2017 г. на ТД на НАП-гр.София, и изразяващи се в заплатено възнаграждение по консултантски договор във връзка с оспорването на РА, сключен на 14.11.2016 г. със Захаринова и партньори ООД гр.София и законната лихва върху обезщетението от 23.03.2017 г. до окончателното му изплащане. По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка, като административният съд е установил релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло. Във връзка с възложена ревизия за задължения на "Джей Кей Медикъл" АД по ЗДДС за данъчни периоди от октомври 2015 г. до м.февруари 2016 г. и въз основа на Ревизионен доклад Р-22221216001605-092-001/13.10.2016 г., на дружеството е издаден Ревизионен акт Р-22221216001605-091-001/12.01.2017 г., с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер 1 671 107,57 лв., от които главница 1 564 746,44 лв. и лихви от 106 361,13 лв. Установено е, че във връзка с ревизионното производство, на 14.11.2016 г. между "Джей Кей Медикъл" АД, като Възложител и "Захаринова и партньори" ООД, като Консултант, е сключен Договор, с анекс към него от 16.12.2016 г., по силата на който Възложителят е възложил, а Консултантът е приел да осъществи: преглед и анализ на документацията /счетоводна и данъчна/, свързана с ревизионното производство; оказване на консултантска помощ при представяне на доказателства, оспорващи констатациите от ревизията; изготвяне на жалба по ревизионен акт, издаден от НАП и подпомагане в процеса по ревизионното производство, в случай на постановяване на решение за връщане за нова ревизия. За предоставените услуги е уговорено възложителят да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 3 000 лв. и възнаграждение в размер на 10 % без ДДС от удовлетворения материален интерес при отмяна или частична отмяна на определените с ревизионния акт задължения. От представените в първоинстанционното производство платежни нареждания, банково извлечение, счетоводни справки, електронна кореспонденция между възложителя и консултанта, проект на административна жалба, приемно-предавателен протокол за жалба срещу РА и депозирана жалба от изпълнителния директор на дружеството срещу РА, подадена до Дирекция Данъчно обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София, както и заключението на назначената по делото съдебно компютърно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че договорът е изпълнен от страните. Консултантът е изготвил жалба срещу РА, предал я е на възложителя, който от своя страна я е подал в срок до компетентния административен орган. От своя страна възложителят е заплатил уговореното с договора възнаграждение в срок. Установено е и че въз основа на подадената жалба, с Решение 431/23.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.София при Централното управление на НАП, РА е отменен като незаконосъобразен, При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и доказан, тъй като са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен РА; причинена имуществена вреда, подлежаща на обезщетение по отношение на сторените разноски в производството по издаване на РА и за обжалването му по административен ред заплатените суми по изпълнения договор от 14.11.2016 г. и пряка и непосредствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт /РА/ и причинената вреда. Счел е, че искът следва да бъде уважен за сумата от 14 543,32 лева, като в тази връзка е приел за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено по процесния договор от 14.11.2016 г. и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, чл.161, ал.2 от ДОПК и ТР 1 от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, е редуцирал същото до минималния размер, съгласно чл.8, ал.1, т.6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обобщил е и, че посоченият размер на адвокатското възнаграждение се явява справедлив, обоснован и съответен на чл. 36, ал.2, изр.второ от Закона за адвокатурата и е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 170 110,76 лева. Върху присъдената сума е присъдил и законната лихва от 23.03.2017 г. /влизане в сила на решението, с което е отменен РА/ до окончателното изплащане и разноски на страните, с оглед изхода на правния спор. Решението е валидно и допустимо, но неправилно досежно размера на пресъденото обезщетение. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че предявеният иск е основателен. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, към които настоящият състав препраща, с оглед правомощията си по чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че претърпяната имуществена вреда се изразява в заплатено адвокатско възнаграждение и с оглед направеното възражение за прекомерност е редуцирал размера на претендираното обезщетение. Сключеният между "Джей Кей Медикъл" АД и "Захаринова и партньори" ООД договор не е за предоставяне на правна защита и съдействие. "Захаринова и партньори" ООД не е адвокатско дружество и не е представлявало "Джей Кей Медикъл" АД в производството по оспорване на РА. Не се оспорва обстоятелството, че същото е специализирано в счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации, във връзка с което е и ангажирано да проучи ревизионната преписка и да изготви жалба до Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП /предмет на сключения договор/. От събраните по делото доказателства се установява, че страните по договора са изпълнили договорните си задължения, като заплатеното от възложителя възнаграждение, за предоставените консултантски услуги във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен, РА, се явява имуществена вреда, непосредствено произтичаща от него. "Джей Кей Медикъл" АД не би понесъл този разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния РА, поради което е налице намаление на имуществото му равно на размера на платеното консултантско възнаграждение. След като имуществената вреда не се изразява в заплатено адвокатско възнаграждение, разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК, чл.161, ал.2 от ДОПК и чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и ТР 1 от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС се явяват неприложими. Настоящият състав не споделя твърденията на ответника, че претендираното възнаграждение за ползвана услуга от данъчен експерт е необосновано и съставлява нарушение на принципа за справедливост и равнопоставеност между страните. Размерът на определените с РА данъчни задължения /1 671 107,57 лв./, обстоятелството, че РА се ползва с изпълнителна сила, независимо от възможността да бъде обжалван, характерът му да блокира стопанската дейност на дружеството за неопределен срок, с непредвидими икономически и финансови последици, краткият срок за обжалване на РА и наложителността за прецизно обосноваване на пороците му, сочат на необходимост от ползването на специализирана данъчно-правна защита и полагане в пълен обем на грижата на добрия търговец от страна на дружеството при сключването на консултантския договор и изпълнението му. Обезщетението се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ/, като законът не въвежда ограничение с оглед субективни възприятия за справедлив, разумен или обичаен размер. Предвид изложените съображения, НАП дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от дружеството-касатор консултантско възнаграждение - пряка и непосредствена последица от увреждането и предявеният от касатора иск е основателен и доказан в претендирания размер. Ето защо решението в обжалваната част, като неправилно, ще следва да бъде отменено и се постанови ново, с което предявения иск се уважи в пълния му размер, ведно с претендираната законна лихва. Уважаването на иска изцяло води до отмяна на решението и в частта на присъденото на ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на направените в касационното производство разноски за заплатена Д.Т. и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и адвокатско възнаграждение за първата инстанция, такива на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ се следват. В първата инстанция на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, в размер на 436,63 лв. и предвид уважаването на иска в пълен размер следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение на ищеца за първата инстанция в размер на 4670,57 лв., като настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че заплатеното такова не се явява прекомерно. В касационното производство касаторът е заплатил Д.Т. в размер на 12,50 лв. /след становище на председателя на Трето отделение от 02.04.2024 г., надвнесената Д.Т. в размер на 1244,54 лв. е възстановена на вносителя по банкова сметка с платежно нареждане от 16.04.2024 г./ и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв., видно от представените фактура и извлечение от разплащателна сметка. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, като предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на касатора дейност в касационното производство, възнаграждение в размер на минималното, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 4 231,11 лв. се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. На основание §.2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху така определеното възнаграждение следва да се начисли и дължимият данък ДДС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,