Решение № 8330 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2017 г.

Решение № 8330 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Б. чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 521/23.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 163/2017 г. С него се отменя заповед № РД-25-1525/29.12.2016 г. на директора на РЗОК Б.. Поддържат се доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност, вследствие касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, "А. С. клиник - СБАЛ по кардиохирургия Б." ООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителите и представляващи "Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия-С. клиник Б." ООД /А. С. клиник Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия - Б./ със седалище и адрес на управление в гр. Б. против заповед № РД-25-1525/29.12.2016 г. на директора на РЗОК Б.. С нея се налага санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева на основание чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 185 от НРД за 2015 г., изразяващо се от фактическа страна в това, че при работа с болничната документация при пациент ЗОЛ е хоспитализирано в лечебното заведение като по време на болничния престой е издаден болничен лист за 37 дни, който не е отразен в епикризата. Съдът е установил от фактическа страна, че при проверката е съставен констативен протокол, който е бил връчен на жалбоподателя и последният не е подал възражения по него с оглед на което е издадена оспорената заповед за налагане на санкции. Съдът е съобразил разпоредбата на § 45 на ЗИДЗЗО, съгласно която до приемането на нов НРД по чл. 53, ал. 1 ЗЗО проверките, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред, по който компетентен е именно директорът на РЗОК. Също така, че през 2016 г. не е сключен НРД, поради което приложение има чл. 54, ал. 8 ЗЗО според която, когато НРД не бъдат приети при условията и в сроковете, определени от този закон се прилагат действащите до момента НРД като същевременно ал. 9 предвижда в случаите по ал. 8, когато настъпили промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания на чл. 55, ал. 2 ЗЗО те се определят с решение на НС на НЗОК по предложение на управителя й. Обсъдена е нормата на чл. 185 НРД 2015 г., в която се урежда издаването на епикриза, която се издава при дехоспитализацията на лицата, реквизитите й, начина по който се връчва и е констатирано, че тя не съдържа изрично задължение за болничното заведение да отразява в епикризата на пациента издадения болничен лист. При посочване на чл. 185, т. 15 НРД 2015 г. като описание на нарушението същото не е достатъчно за фактическо му формулиране. Такова описание не може да се изведе и от т. 20 "описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване", тъй като задължението което е вменено като нарушение никъде е записано като задължение, респективно нарушение на това задължение не може да има. Предвид изложеното, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на заповедта. Констатирано е и още едно нарушение относно приложението на чл. 263 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Жалбоподателят не е изпълнител на извънболнична помощ за да подлежи на санкция на основание по чл. 263, ал. 1. Наред с това чл. 263, ал. 1 предвижда санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лева, а е наложена такава в размер на 200 лева, каквато е предвидената по чл. 263, ал. 3 от решение РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. Предвид изложеното е отменена заповедта. Решението е правилно. Производството по реда на чл. 76 ЗЗО е специално административнонаказателно по своя характер и се урежда от специалните норми на ЗЗО, но за него важат и общите правила и принципи на административнонаказателното производство. Поради това е задължително фактическото и юридическо формулиране на нарушението, за да може да има възможност нарушителят да проведе ефективна и адекватна защита срещу действията на административно наказващия орган на всеки етап от процедурата. При липса на такава възможност за адресата на акта той не разполага с пълния обем процесуални и материални гаранции за защита, поради което при нарушение на правото на защита, заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В случая е налице нарушение в описанието на нарушението, според нормата която изисква определено поведение, което е нарушение на принципа, че нарушение е това поведение, което законът е обявил за противоправно, а не нарушението да се извлича от съдържанието на норми, които се тълкуват относно това какво предписват, в случая дали се изисква болничният лист да е отразен в епикризата. Задължението следва да е ясно е недвусмислено, без да е необходимо тълкуване дали болничният лист е от кръга документите за служебно ползване. При пропуски от фактическото формулиране на нарушението последиците са отмяна на акта за налагане на санкция. При юридическото формулиране също е налице пропуск изразяващ се в това, че се ползва материален закон неотносим към случая към правния статус на юридическото лице и се налага наказание което е неотносимо за случая. Всички нарушения заедно и поотделно предопределят изведения от съда извод за незаконосъобразност на заповедта и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка на решението за неговата допустимост не се констатира основание за отмяна по чл. 209, т. 2 АПК, каквито доводи формално се поддържат в касационната жалба, без да е развит по същество в какво се изразява. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение