Решение № 13560 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2020 г.

Решение № 13560 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2020 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Бургас при ЦУ на НАП против решение № 239/14.02.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1723 по описа за 2019 г. на този съд, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-02000218004881-091-001/23.04.2019 г., в частта потвърдена с Решение № 108/5.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас за установени данъчни задължения. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Депозирани са доказателства, представляващи заверени преписи на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с квалифициран електронен подпис. От настоящата инстанция се иска отмяна на обжалваното решение, като същото бъде върнато за разглеждането му по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – И. Дракалиева, е подал писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Евтимов, за нищожност на РА. Посочва, че ревизията е проведена от органи по приходите, които са служител на ТД на НАП – Варна, а по силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК компетентната териториална дирекция е тази по постоянния адрес на физическото лице, който е в [населено място]. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебното производство пред първата инстанция е бил РА с установени на физическото лице И. Дракалиева данъчни задължения. За да прогласи нищожността на ревизионния акт, съдът е извършил служебна проверка относно неговата валидност, при която констатирал, че РА не носи подписи на неговите издатели. Според съда, издаденият акт не съдържа подписи на органите по приходите - нито ръчно положени, нито посредством квалифициран електронен подпис и в този смисъл, издаденият РА не само не отговаря на нормативните изисквания за задължителни реквизити, но липсата на подпис води и до липса на валидно формирана воля. Посочено е в съдебното решение, че приложеният по делото екземпляр на ревизионния акт е заверен като "верен с оригинала", поради което следва да се приеме, че и оригиналният екземпляр не носи подписи. Решението е неправилно. Изводът на съда за нищожност е направен единствено въз основа на визуалното възприемане на приложения по делото екземпляр на РА. В проведените три съдебни заседания по делото – на 30.09.2019 г., 25.11.2019 г. и 03.02.2020 г. първоинстанционният съд не е дал дължимите по чл. 171, ал. 4 АПК указания, с които да изясни значимо за делото обстоятелство, каквото е наличието на подписи на органите по приходите, издали ревизионния акт. Основателно е възражението на касатора, че следва да се има предвид характера на документите, за които съдът е приел, че не са подписани. Безспорно ЗВР, РД и РА са издадени чрез Информационна система "Контрол" на НАП като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и са подписани с електронен подпис. Всички те са представени по делото с административната преписка като възпроизведени преписи на хартиен носител. Независимо от вида, в който документите са представени на хартиен носител, следва да се има предвид и факта, че към съдебната преписка е приложен и оптичен носител, който е неразделна част от същата. Върху него са записани създадените в хода на ревизионното производство и подписани с КЕП в информационната система на НАП - ИС "Контрол" електронни документи - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Във връзка с направения краен извод за нищожност на РА, съдът е следвало да извърши анализ и на оптичния носител на информация, приложен по делото, което съдът не е направил. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. При новото разглеждане на делото трябва да се открие производството по оспорване наличието на квалифицирани електронни подписи на електронните документи, представени на оптичен носители приложени към съдебната преписка по адм. дело № 1723 по описа за 2019 г. на Административен съд – Бургас. Едва след изясняването на тези релевантни обстоятелства, първоинстанционният съд следва да прецени действителността на оспорения РА, като при извод за неговата валидност да пристъпи към разглеждане на спора по същество. С оглед безспорното обстоятелство, че ревизираното физическо лице е с адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК в [населено място] и застъпеното становище от ответника за нищожност на РА поради провеждането на ревизията от служители без изискуемата териториална компетентност, при новото разглеждане на делото съдът следва служебно да събере доказателства за компетентността на лицата, определени да извършат процесната ревизия и посочени като издатели на РД – Р. Желязкова (главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна и ръководител на ревизията) и Р. Шукриева (инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна). На основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,