Решение № 7465 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2014 г.
ВАСII отделение03.06.2014 г.докладчик Мирослава Керимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6374/21.10.2013 г. на Административен съд София град по адм. д. № 10604/2012 г. ОСЪЖДА изпълнителен директор на АГКК да заплати на Силва Николаева Христова разноски пред касационната инстанция в размер на 2 000 лв заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7465 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на АГКК срещу решение № 6374/21.10.2013 г. на Административен съд София град по адм. д. № 10604/2012 г. Претендира се неправилност поради нарушение на материалния закон; необоснованост и несъобразяване на правните изводи с фактическата обстановка. Ответниците, ХРИСТО НЕДЯЛКОВ ГЕКОВ, МАГДАЛИНА КИРИЛОВА ПЕТРОВА, НИКОЛАЙ ЕВГЕНИЕВ НИКОЛАЕВ, ИВАН СИМЕОНОВ ИВАНОВ, ЕМИЛ СИМЕОНОВ ИВАНОВ, ДИМИТРИНКА ГЕОРГИЕВА СТОЯНОВА, ВАСИЛКА ИЛИЕВА НИКОЛОВА, НЕЛИ НИКОЛОВА ГЕКОВА, АНГЕЛ ПЕТРОВ АНГЕЛКОВ, ЕЛЕНКА ПЕТРОВА ПЕНКОВА, ТРАЯНКА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА, ВЕРКА АЛЕКСИЕВА АНГЕЛУШЕВА, ИСКРА НИКОЛОВА АПОСТОЛОВА, ЦЕЦКА НИКОЛОВА СТОЯНОВА, НИНА АСЕНОВА СТОЯНОВА, МЛАДЕНКА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА и АНТОНИ АСЕНОВ СТОЯНОВ, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. ОТВЕТНИКЪТ СИЛВА НИКОЛАЕВА ХРИСТОВА, чрез адв. Михайлов взема становище за неоснователност на жалбата. ОТВЕТНИКЪТ ЙОРДАН СТОИЛОВ СТОЯНОВ, чрез адв. Генов претендира основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна при следните изводи от фактическа и правна страна: С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № РД - 18 - 38/10.07.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК / в диспозитива на съдебния акт е допусната фактическа грешка в № на заповедта, която подлежи на поправка от съда, постановил съдебния акт/ в частта относно одобрения кадастрален регистър за имот с идентификатор 68134.1606.3077, като е върнал преписката на ответника за ново произнасяне, като имотът бъде записан в КР като собствен на наследниците на Стоян Иванов Ваташки. За да постанови този съдебен акт, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорваната заповед в посочената част поради допуснато съществено процесуално нарушение /несъобразяване на органа с валидни от външна страна актове за собственост/, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка и във връзка с направените възражения по касационната жалба, Върховният административен съд приема следното: На първо място, както е констатирал и АССГ, заповедта се оспорва единствено в частта относно КР, като не съдържа възражения относно КК в частта касаеща нанасянето на имот с идентификатор 68134.1606.3077. Претенцията е за вписване на наследниците на Стоян Иванов Ваташки като собственици на имот с идентификатор 68134.1606.3077, така както е нанесен в КК. Неправилни са възраженията на адв. Генов за собственост на имота на наследодателя Стоил Ваташки, тъй като спорът в действителност е приключил с влязло в сила решение на СГС по гр. д. № 5105/2003 г., с което съдът признава за собственици на нива в м. Канзаверица наследниците на Стоян Иванов Ваташки. Въз основа на това решение на СГС е издадено решение № 10021/19.02.2009 г. на ОСЗ община Витоша, с което реално се възстановяват 0.112 дка при граници съгласно текста на решението. Видно от приетото по делото заключение на СТЕ и от събраните в преписката доказателства, възстановеният имот е нанесен в кадастралната основа на ЧРП м. "Студентски град" като ПИ 3077. В действителност, възстановеният имот съобразно решението от 2009 г. на ОСЗ не е идентичен с имот с идентификатор 68134.1606.3077 нито като квадратура, нито като разположение, като има частично припокриване. В производството пред АССГ обаче се поставя единствено въпроса относно вписване на наследниците на Стоян Иванов Ваташки като собственици на имот с идентификатор 68134.1606.3077, а не по отношение на конфигурацията на имота. В частта относно нанасянето на собствения им имот в кадастралната карта като граници и положение, заповедта на изпълнителния директор на АГКК е влязла в сила. За да установят право на вписване като собственици на претендирания имот с идентификатор 68134.1606.3077, наследниците на Стоян Ваташки следва да докажат в процеса права на собственост върху този имот с валиден от външна страна акт за собственост. В случая доказването става чрез соченото решение от 2009 г. на ОСЗ, което легитимира наследниците на Стоян Ваташки като собственици на имот 3077. От данните по делото в действителност се установява, че в КК е нанесен имот с идентификатор 68134.1606.3077, въз основа на одобрения регулационен план, като имот с идентификатор 68134.1606.3077 е идентичен с УПИ XIII от кв. 27 по ЧРП. Възражението на касатора, че Силва Христова, като наследник на Стоян Ваташки не се легитимира със заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, за да се приеме право на собственост върху УПИ на собственика на поземления имот, не се споделя от касационната инстанция. Видно от данните по преписката, имот с идентификатор 68134.1606.3077 в КР не е вписан като собствен на трети лица. Представеното решение № 10021/19.02.2009 г. на ОСЗ община Витоша легитимира наследниците на Стоян Иванов Ваташки като собственици на нанесения в кадастралната основа към ЧРП поземлен имот, от където се извежда и като основателна претенцията им за вписване на същите като собственици на този имот в КР към одобрената КК. Като е стигнал до същия правен извод, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, на ответника Силва Николаева Христова се дължат разноски пред касационната инстанция в размер на 2 000 лв. Жалбоподателят не прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК