Решение № 1848 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. К., чрез процесуален представител, против решение 8803 от 15.06.2024г. по адм. дело 107/2023г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на К., срещу мълчалив отказ на Началника на ГПУ-Калотина за издаване заповед на осн. чл.84, ал.9 ЗМВР относно връщане на лек автомобил- марка AUDI, модел А6, с рег. [рег. номер], рама WAUZZZ4G4CN031474, свидетелство за регистрация и един брой ключ на автомобила, иззети на осн. чл.84, ал.1 от ЗМВР. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - Началник на Гранично полицейско управление-Калотина, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че непроизнасянето с желания акт по искането по реда на чл.84, ал.9 ЗМВР отказ или съгласие за връщане на процесния автомобил не представлява по съществото си мълчалив отказ, тъй като за да са изпълнени предпоставките на цитираната разпоредба, следва да се установи липсата на хипотезата на по чл.84, ал.8 от ЗМВР за отправено искане за връщане на вещта от държавата-членка, въвела сигнала в ШИС в 60-дневен срок. Съдът е достигнал до извод, че тази отрицателна предпоставка в случая не е налице, поради което АО не е имал задължение да се произнесе по искането с индивидуален административен акт по реда, по който е бил сезиран. Решението е правилно. Споделя се извода на съда, че случая са налице данни за постъпило искане от държавата, подала сигнала за връщане на вещта в 60-дневен срок от датата на уведомяването на държавата-членка за изземването/предаването на вещта(в случая на 02.09.2022г. отдел СИРЕНЕ ДОМОС е информирал Бюро СИРЕНЕ-Германия). В този смисъл предвид данните по делото правилно АССГ е приел за установено, че преди крайният срок- 01.11.2022г. е постъпило искане за връщане на процесния автомобил. В конкретния казус в писмо рег.А-7925/15.06.2023г. на МВР-ДМОС се цитира постъпилото в отдел SIRENE -ДМОС съобщение от бюро SIRENE -Германия, в което се съдържат данни за собственика на автомобила, и че същия желае/направил е искане към съответното бюро SIRENE -Германия за връщане собствеността върху вещта-процесния автомобил- марка AUDI, модел А6, рама WAUZZZ4G4CN031474. Това съобщение от бюро SIRENE -Германия представлява постъпило искане за връщане от държава-членка подала сигнала по чл.84, ал.8 ЗМВР, на което основание и предвид докладна записка от 01.11.2022г. е издадена заповед рег.4379з-1275 от 01.11.2022г. по чл.84, ал.8 ЗМВР, която е вляза в сила. При наличието на хипотезата на чл.84, ал.8 от ЗМВР, приложението на чл.84, ал.9 от ЗМВР е изключено. След като не са налице предпоставките на чл.84, ал.9 от ЗМВР за връщане на вещта на жалбоподателя, то постановеният мълчалив отказ по подадената молба е материално законосъобразен и жалбата срещу него е неоснователна, както правилно е приел първостепенния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Предмет на оспорване в производството пред АССГ е мълчалив отказ за издаване заповед на осн. чл.84, ал.9 ЗМВР, а не писмо рег.437900-2549 от 22.11.2022г. на началника на ГПУ-Калотина, поради което възраженията на касатора за относно формата и съдържанието последното не се разглеждат от настоящия състав като неотносими към предмета на спора. Ирелевантно също така е фактическото местоположение на процесния лек автомобил към м. януари 2023г. при установения по делото факт на влязлата в сила заповед по чл.84, ал.8 ЗМВР. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответника по касация е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на осн. чл.143, ал.3 АПК в полза на ГПУ-Калотина следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение