Решение № 15217 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2010 г.

Решение № 15217 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Георгиев Лагадов от с. Гърмен, Благоевградска област, срещу решение № 20 от 29.01.2010 г. по адм. дело № 730/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество e неоснователна. Сезиран с жалба от заинтересованите лица Зорка Кръстева Киселова, Георги Иванов Киселов и Величка Иванова Ушева, тримата от с. Баня, Благоевградският административен съд е отменил с посоченото по-горе решение заповед № 261 от 23.06.2009 г. на кмета на Община Гърмен, с която е одобрена поправка в кадастралния план на с. Гърмен, изразяваща се в попълването на кв. 9 с нов имот пл. № 741 въз основа на решение № 3391Р от 20.05.2009 г. на общинската служба по земеделие в с. Гърмен, с което по заявление вх. № 1534Р от 31.01.1992 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Георги Николов Лагадов върху нива, която сега се намира в границите на с. Гърмен (урбанизирана територия по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ) и представлява УПИ ХIII - 232 по плана на селото. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е бил съставен акт за непълноти и грешки с участието на пряко заинтересованите собственици като доказателство, че те не оспорват одобреното със заповедта попълване (одобрената поправка) на кадастралния план. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не бил положил усилия да изясни дали има или наистина няма съставен акт за непълноти и грешки, а се е задоволил само да констатира, че в изпратената от кмета на общината преписка по издаването на оспорената заповед не се съдържа акт за непълноти и грешки. Освен това бил необоснован изводът на съда, че в случая е налице спор за материално право, защото наличието на такъв спор можело да се установи само с отказ на заинтересованите собственици да подпишат акта за непълноти и грешки. Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно. Няма по-значимо доказателство за съществуващия в случая спор за материално право от самото оспорване, предмет на адм. дело № 730/2009 г. на Административен съд - Благоевград. А според чл. 170, ал. 1 АПК лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Следователно касационният жалбоподател, за когото отменената заповед е благоприятен административен акт (издаден по негово искане) е бил длъжен да предприеме необходимите действия към доказателствата по делото да бъде приобщен и задължителният акт за непълноти и грешки. Това свое задължение касационният жалбоподател не е изпълнил, но от данните по делото е видно, че той обективно не е в състояние да го изпълни, защото обективно съществуващият в случая спор за собственост изключва каквато и да било вероятност за съществуването на надлежно съставен акт за непълноти и грешки в кадастъра. Изложените от Благоевградския административен съд мотиви към постановеното от него решение са законосъобразни и обосновани и напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,