Решение № 2859 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11877/2015 г.

Решение № 2859 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11877/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева чл. 122, ал. 2 ДОПК

Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на на Ненко Савов Савов от с. Каравелово, общ. Карлово, чрез адв. Николай Стоянов против Решение № 1588/30.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2040/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ № 161203316 от 19.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 1578 от 27.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски.

Ответникът Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Новакова оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна.

Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 9847/14.07.2014 г. по административно дело № 13796/2013 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - Осмо отделение, e отменено частично Решение № 1743/01.08.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив по административно дело № 218/2013 г., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Дадени са указания при новото разглеждане на делото решаващият съд да укаже на ревизираното лице за кои обстоятелства и твърдения не сочи доказателства, че може да иска изслушването на свидетели за доказване на твърдението, че не живее със семейството си и да иска съдебно-счетоводна експертиза относно оспорването на начина на формиране на паричните потоци на доходите и разходите на семейството за всяка отделна година. Да се обсъдят и представените с касационната жалба писмени доказателства - дали същите са относими и допустими към спора. След събиране на всички относими и допустими доказателства да се изложат конкретни фактически установявания за всеки отделен ревизиран период и да формира извод относно законосъобразното или не определяне на задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

При новото разглеждане на делото Административен съд - Пловдив е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на Ненко Савов Савов против Ревизионен акт /РА/ № 161203316 от 19.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 1578 от 27.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1056,40 лв. и лихви - 828,23 лв.; за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 972,20 лв. и лихви - 632,66 лв.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 978,28 лв. и лихви - 499,67 лв.; за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1186,25 лв. и лихви - 426,98 лв. и за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 790,76 лв. и лихви - 195,22 лв.

С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административният съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите.

При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - във връзка с притежаваното имущество, парични средства и извършените разходи, и след извършен анализ на относимите към случая обстоятелства по т. 1 до 16 от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, и съпоставка на извършените разходи с получените парични средства, ревизиращите са определили данъчните основи за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, за ревизираните периоди, както следва:

• за 2005 г. - данъчна основа в размер на 1 657,38 лева.

• за 2006 г. - данъчна основа в размер на 1 840,24 лева.

• за 2007 г. - данъчна основа в размер на 2 067,60 лева.

• за 2008 г. - данъчна основа в размер на 2 205,33 лева.

• за 2009 г. - данъчна основа в размер на 1 412,15 лева.

Върху така определените годишни данъчни основи са определени и следващите се задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 от ЗДДФЛ и съответните лихви за несвоевременно разчитане с бюджета.

Относно задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в хода на ревизията е установено, че лицето е семейно - съпруга Галина Ненкова Савова и син Тихомир Ненков Савов, пълнолетен, като лицето твърди, че не живее със съпругата си; притежава част от къща, наследствена от дядо му, като с НА № 150 от 04.09.2009 г. тази част от имота е продадена за сумата от 401,75 лева; пребивава в Гърция повече от 183 календарни дни през годината / което е удостоверено с официална справка от българските гранични власти - за 2005 г. 308 дни; за 2006 г. - 313 дни; за 2007 г. - 319 дни; за 2008 г. - 337 дни и за 2009 г. - 344 дни/; лицето не декларира доходи в страната и в чужбина; в писмените си обяснения посочва, че реализира доход от 500 евро от работата си в Гърция, но няма документи; представена е клетвена декларация в превод на български език, съгласно която Йоанна Колциду декларира, че Ненко Савов е гостувал в дома й в гр. Солун през периода 2006 г. - 2010 г.; не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди.

След анализ на писмените доказателства, събрани в хода на ревизията данъчните органи приемат, че за ревизираните периоди 2005 г. - 2009 г. направените разходи за пътуване в чужбина, за издръжка и живот на семейството, за платени данъчни задължения, за покупката на автомобили и направените застраховки превишават получените доходи от лицето Ненко Савов. Не е установено и наличието на начално салдо към 01.01.2005 г. Прието е наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

Изготвени са парични потоци за всяка една от годините, която включва реализирани доходи - 1/2 от доходите, придобити от съпругата на лицето по трудово правоотношения; доход от продажба на наследен от Ненко Савов недвижим имот съгласно НА № 150 от 2009 г.; разходи - 1/2 от потребителския паричен разход на семейството; 1/2 от разходи за закупени МПС; 1/2 от разходи за застраховки; 1/2 от платени МДТ от Ненко Савов.

Установено е превишение на разходите над приходите за всяка от ревизираните години: - за 2005 г. с 10 156,65 лева; за 2006 г. с 9373,84 лева; за 2007 г. с 9686,01 лева; за 2008 г. с 16 475,67 лева и за 2009 г. с 10718,42 лева. Изводът на съдът е, че той е местно лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.), респективно, чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. и от ЗДДФЛ, и че като такова е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина /чл. 8, ал. 1 ЗОДФЛ; чл. 6 ЗДДФЛ/.

От посочените суми са приспаднати установените осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице и са определени годишни данъчни основи, върху които е определено съответното данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

Съдът е развил съображения за законосъобразност на РА в частта относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, като е обсъждал въпроса дали ревизираният субект е местно физическо лице, за да се извърши преценка за възникване на задължение за плащане на данък за доходите с източник в България. АС Пловдив е приел, че разходите за издръжка и живот на лицето са определени правилно от ревизиращите, тъй като се касае за официални данни, публикувани в интернет - общодостъпни и публични. Приел е също, че по останалите установени в хода на ревизията приходи и разходи на Савов и съпругата му не се спори по делото и въз основа на което е приет за правилен определения размер на данъчна основа по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ в ревизионния акт.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

-т. 7. Декларираните и/или получени приходи, доходи, източници от формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние.

В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог.

По делото не се е установило и наличието на някакви спестени средства на началото на отчетния период, като такива не могат да се установят единствено и само на депозираните по делото трудова книжка и диплома, които доказателства сами по себе си не доказват наличието на каквито и да е спестени средства към 01.01.2005 г. в случая касаторът, е следвало да докаже този факт.

Преценката на показанията на съпругата и сина на жалбоподателя е направена съгласно чл. 172 ГПК, като е взета предвид възможната тяхна заинтересованост. Правилно при това, предвид извършената от касаторът разпоредителна сделка с недвижим имот в полза на сина му, по която, по направено от него упълномощаване, е бил представляван от съпругата му, правилно съдът не е приел за доказано твърдението, че не е имал контакти със семейството си и не е уважил възражението, че в приходната част на паричния поток не следва да се включват доходите, получени от съпругата му.

Поради липса на каквито й да са доказателства, основателно не е прието за достоверно и обяснението, че в Гърция е получавал доходи в размер на 500 EU месечно. Що се отнася до заключението на СИЕ, направените с него изчисления на паричния поток включват и посочената сума, поради което и предвид изложеното по-горе, макар й компетентно изготвено, основателно то не е кредитирано.

От анализа на всички събрани доказателства съдът е приел за обоснован извода, че касаторът не установява достатъчно факти и обстоятелства, въз основа на които може да се направи ползващият го извод, че неговите икономически и лични връзки са по-тесни с Република Гърция.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че са установени данни за различни дейности и интереси и в двете страни, но събраните и представени от РЛ доказателства не опровергават при условията на пълно доказване констатацията, че държавата - център на жизнените интереси на лицето е Република България. Въз основа на горното съдът обосновано е посочил, че Савов е данъчно задължено в Република България за ревизираните периоди за получените от него доходи, произхождащи от източници в България и чужбина.

Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че касаторът е местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДФЛ (отм.); и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.); както и че Савов е местно физическо лице и по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като е прието, че съгласно чл. 6, чл. 16 и чл. 17 от същия закон е данъчно задължено лице за облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в България и от чужбина.

По тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна решението следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора на Ненко Савов Савов разноски не се дължат. При този изход на спора и съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2016 г., и чл. 9, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника по касация - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 531,24 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1588/30.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2040/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив

ОСЪЖДА Ненко Савов Савов с ЕГН ********** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 531,24 лв. (петстотин тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.