Решение № 6772 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2009 г.

Решение № 6772 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Крумова Янкулова от София срещу Решение № 53 от 12 август 2009 г., постановено по адм. д. № 3416/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-02-СО-7/21 януари 2008 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столична РДНСК, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Лиляна Крумова Янкулова е оспорила Заповед № ДК-02-СО-7/21 януари 2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж ограда, находящ се в УПИ IХ-1666, кв. 126 по плана на с. Лозен, район Панчарево - Столична община, изпълнен без издадено строителни книжа. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че се касае за прогледна ограда, изградена в периода 1991-1992 г. без необходимото разрешение за строеж. Оградата, съгласно определението в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представлява строеж, за осъществяването на който по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, се изисква издаването на разрешение за строеж. За процесната ограда такова не е издавано, което я прави незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството и липсата на декларация пред одобряващите органи, подадена до 31 декември 1998 г., законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба относно местоположението на оградата. Обстоятелството, че част от нея попада в имота на касаторката, не прави стоеж законен, нито пък е основание да се приеме, че за такъв строеж не се изисква издаване на разрешение за строеж. С оглед горното и при липсата на релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,