Решение № 7405 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2009 г.

Решение № 7405 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Еге-93-Велико Търново" ЕООД - гр. Велико Търново, чрез управителя и представляващ дружеството Сали Мехмедoв Шишков, в качеството му на правоприемник на ЕТ "Еге-93-Сали Шишков" - гр. В. Търново срещу решение № 379/15.09.2009 г. във вр. по адм. дело № 861/2008 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 800202/04.07.08 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. В. Търново, в потвърдената с решение № 400/02.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част за определени данъчни задължения по ЗДДС вследствие на непризнато право на данъчен кредит за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) вследствие на увеличение на финансовия резултат за същите години. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон като касационната жалба е бланкетна и е немотивирана. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия тричленен състав счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел, че законосъобразно е постановен отказът по отношение на данъчни фактури, издадени от девет доставчика: ЕТ "Ефес-Али Илиязов" с правоприемник "Юг-В" ЕООД, "Оником" ЕООД, "Туринвест-СН" ЕООД, "Юнион грейн" ЕООД, "Клик" ЕООД, "Юнион" ЕООД, "Доломит - Н" ООД, "Евро старс" ООД и "Били-74" ЕООД. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. В производството по оспорване на РА жалбоподателят не е доказал реалността на оспорените доставки и начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Представените извадки от счетоводни регистри, договори и приемо-предавателни протоколи са оспорени от ответната страна и в хода на оспорване на РА жалбоподателят не е представил други безспорни доказателства за установяване на данните отразени в оспорените такива. Правилно от съда е разпределена доказателствената тежест в процеса. Тъй като жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, е открито производство за проверка на истинността им, в което са му дадени от съда указания на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК. Във връзка с направено искане от жалбоподателя за назначаване на СИЕ е определен двукратно срок от съда за поставяне на задача към експертизата, но процесуално действие от страна на жалбоподателя в тази връзка не е осъществено. При това процесуално бездействие от страна на жалбоподателя, съдът е приел, че доказване истинността на оспорените частни документи не е проведено от жалбоподателя и не ги е кредитирал. При установените данни по делото, правилни са изводите в обжалваното съдебно решение, че не се доказват наличие на предпоставки за признаване на данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от доставчиците: ЕТ "Ефес-Али Илиязов" с правоприемник "Юг-В" ЕООД, "Оником" ЕООД, "Туринвест-СН" ЕООД, "Юнион грейн" ЕООД, "Клик" ЕООД, "Юнион" ЕООД, "Доломит - Н" ООД, "Евро старс" ООД и "Били-74" ЕООД, поради липса на доказани реални доставки на различни видове услуги, свързани основно със строителство, както и продажба на стоки и материали. Никоя от посочените фирми - съконтрахенти на ревизирания търговец не е представила надлежни доказателства за притежаване на стоки и материали, както и за достоверност на извършените СМР. В тази връзка съдът е направил правилен извод, че дори и да се приемат за достоверни приемо-предавателните протоколи за извършени СМР, в същите не се съдържат данни за конкретния вид и обем на извършените СМР и поради липса на конкретика по отношение на извършените "дейности" не се доказва и реалността на доставките на услуги. Отделно, не са ангажирани каквито и да е доказателства за съответния вид необходима техника и квалифицирана работна ръка за осъществяване на фактурираните СМР. Неустановени по делото се явяват възможностите на съконтрахентите да изпълнят фактурираните дейности. Недоказано е плащане на услугите, като не са представени никакви платежни документи за установяване на редовно извършване на плащане в брой или по банков път. Наред с това, съдът е приел, че по 126 бр. фактури, издадени от тези доставчици, не са представени доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Представените след приключване на ревизията разпечатки на извлечения от хронологични описи на с/ки 501 и 4532 за м. 12.2002 г., м. 03 и м. 07.2003 г. на "Туринвест-СН" ЕООД не носят име и подпис на лицето, което ги е изготвило, за да се ценят като съдържащи достоверна информация. Същото важи и за представени разпечатки от оборотни ведомости и извлечения от отчети на "Оником" ЕООД и "Юнион грейн" ЕООД. Съдът е направил констатации и за 14 бр. фактури, издадени от "Били-74" ЕООД, по които ДДС е платен по "ДДС-сметката", но поради недоказаност на реалността на отразените във фактурите доставки, е извел правилния извод, че това обстоятелство е без значение за изхода на спора и отказът за признаване на данъчен кредит по тези фактури е законосъобразен. Относно непризнатия данъчен кредит за ремонт и резервни части на "Мерцедес" S класа изводите са обосновани с данните от насрещни проверки, при които е установено, че ДЗЛ не е имал в активите си МПС от този вид и с него да е осъществявал основна дейност по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС. По отношение на определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) вследствие увеличаване на финансовия резултат за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 ЗКПО (отм.) за 2002 г. и чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за останалите периоди, с непризнати разходи по оспорените фактури за нереални доставки на стоки и услуги, издадени от фирмите-доставчици, посочени по-горе, изводите на съда за законосъобразност на РА са правилни. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за механично пренасяне на условията по ЗДДС към установяване на задължението за преки данъци. Правилни са изводите в обжалваното съдебно решение, че установяването на определени правно значими факти - липса на реални доставки, освен правната последица - липса на основание за признаване на данъчен кредит и установяване на дължим ДДС, има за последица и неправомерно отчетени разходи за сделки, които не са осъществени и е основание за преобразуване на финансовия резултат и установяване на пряк данък за ревизираните периоди. Налице е и допълнително основание за непризнаване на разходите по оспорените доставки - липсата на първични счетоводни документи за осъществени плащания, включително придружени с фискален бон или с касова бележка. Относно непризнатите разходи за ремонт и резервни части на лек автомобил "Мерцедес" S класа допълнително е въведена и правната квалификация по т. 3 на чл. 23, ал. 2 ЗКПО (отм.) като разходи, несвързани с дейността на търговеца. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу оспорения РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,