Решение № 4159 от 3.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сиенит инвест АД- гр. Пловдив срещу решение 1413/08.07.2021 г., постановено по адм. д. 893/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и,вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да обяви нищожността, евентуално да отмени Предписание изх. КД -05-1624 /1/ от 08.11.2019г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/ като незаконосъобразно. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Сиенит инвест АД гр. Пловдив, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, директорът на БДИБР, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Карабелов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Си комфорт ЕООД гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представите и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК ,поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното съдебно решение АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на Сиенит Инвест АД-гр.Пловдив и на Си Комфорт ЕООД гр.Пловдив срещу Предписание изх. КД -05-1624 /1/ от 08.11.2019г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, с което на основание чл.79 от Закона за водите във вр. с чл.52, ал.1 от ЗВ директорът на БДИДР е предписал на двете дружества да се преустанови водовземането на минерална вода от сондаж 5 на находище Хисаря , като се демонтира помпеното оборудване, чрез което се захранва с минерална вода хотелския комплекс и се създаде техническа възможност за пломбирането на свободния край на смукателната тръба към черпателния резервоар чрез монтирането на глух фланец или спирателен кран. За да стигне до този правен резултат, АС- Пловдив е приел за установено , че Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив е издал Разрешително за водовземане от минерална вода 01610221/24.07.2009г. от подземен воден обект- находище Хисаря 93 от Приложение 2 към чл.14,т.2 от ЗВ, сондаж 5 с титуляр Сиенит инвест ООД - гр.Пловдив, цел на водовземането За отдих и обект на водоснабдяване: хотелски комплекс на територията на УПИ ІV -956, кв.108 по плана на гр. Хисаря, като дружеството титуляр е отпочнало процедура по удължаване срока на това разрешително. След извършена служебна проверка в Търговския регистър, директорът на БДИБР е установил, че още към 02.08.2017г. търговското дружество- титуляр на разрешителното за водовземане, е прекратено чрез преобразуването му от Сиенит инвест ООД в Сиенит инвест АД . Именно по тази причина и предвид неспазване на тримесечния срок по чл.79, ал.2 вр. с чл.79, ал.1, т.3 от ЗВ за заявяване от страна на новото дружество Сиенит Инвест АД като правоприемник на титуляра Сиенит Инвест ООД на желание да се ползва от правата по издаденото разрешително, директорът на БДИБР издава обжалваното в съдебното производство предписание. АС-Пловдив е заключил, че предписанието на директора на БДИБР е законосъобразно като постановено в съответствие с изискванията на императивните разпоредби на чл.79, ал.2 от ЗВ жалбоподателят Сиенит Инвест АД не е спазил преклузивния тримесечен срок от промяната в организационната форма на дружеството титуляр, в който може и следва като правоприемник на титуляра на разрешителното да заяви дали желае да се ползва от издаденото разрешително на праводателя си или не. Доколкото Сиенит Инвест АД гр. Пловдив като правоприемник на прекратеното дружество Сиенит Инвест ООД- гр. Пловдив не е поискал изменение на разрешителното в срока по чл.79, ал.2 във вр. с чл.79, ал.1, т.3 от ЗВ, административният съд е заключил, че обжалваното предписание по отношение на титуляра и ползувателя на хотелския комплекс е законосъобразно. Съдебното решение е правилно. Обосновано АС- Пловдив е заключил, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен при условията на чл.155, ал.2, т.22 от Закона за водите административен орган. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалваното решение при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на материалния закон и в съгласие с целта на закона. Правилно директорът на БДИБР е приел, че жалбоподателят Сиенит инвест АД с [ЕИК], като правоприемник на дружеството първоначален титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода 01610221/ 24.07.2009г., а именно : Сиенит инвест ООД гр. Пловдив, е пропуснал в предвидения в чл.79, ал.2 от ЗВ тримесечен срок от възникване на правоприемството да поиска изменение на вече издаденото разрешително чрез промяна на титуляра му, поради което и на основание чл.79, ал.5 от ЗВ в този случай наличното разрешително се счита прекратено по закон, а жалбоподателят следва да отпочне пред компетентния за това орган административна процедура по издаване на ново разрешително по общия ред. Обоснован в тази връзка е решаващият довод на административния съд, че по горните съображения законосъобразно директорът на БДИБР е издал процесното предписание поради пропускане на срока новият титуляр да заяви ,че ще се ползва от разрешителното в срока по чл. 79, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ. Жалбоподателят безспорно се явява правоприемник на прекратеното по т.3 юридическо лице, доколкото съгласно разпоредбата на чл.264 от Търговския закон при промяна на организационната форма по закон са налице две правни фигури : преобразуващо се дружество и новоучредено дружество, като новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, а последното се прекратява без ликвидация. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за противоречие на издаденото предписание с материалноправните разпоредби, доколкото административният орган имал право да разпореди преустановяване на водовземането по описания в административния акт начин, само ако са налице основанията по чл. 73 от ЗВ, които в случая липсвали. Административният акт не отговарял и на императивната разпоредба на чл.74, ал.2 от ЗВ. Видно от съдържанието на самото предписание, същото е издадено не на основание чл.74 във вр. с чл.73, ал.1 от ЗВ / систематичното място на които е в Раздел ІІІ Изменение и продължаване на разрешителното на Закона за водите/, а на основание чл. 80, ал.1 във вр. с чл.79, ал.5 от ЗВ , съдържащи се в Раздел ІV Прекратяване на действието на разрешителното от Закона за водите. Именно поради неспазване на срока по чл.79, ал.1, т.3 от ЗВ от страна на правоприемника на титуляра на разрешителното, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.5 от ЗВ разрешителното се смята за прекратено от датата на възникване на обстоятелството по ал.1 в случая от датата на вписване на новото дружество Сиенит инвест АД в Търговския регистър т.е. от 02.08.2017г. При прекратяване действието на разрешителното и на основание чл.80, ал.1 от ЗВ директорът на БДИБР разполага с правомощието да предпише на ползувателя на водния обект, за който разрешителното е прекратено, да преустанови водовземането от обекта в определен срок. Именно такова е процесното предписание като дадения на адресатите му срок е незабавно от датата на връчването му. Неоснователни са и оплакванията на касатора за постановяване на административния акт от некомпетентен орган, доколкото предписанието по съществото си сътавлявало ПАМ , каквито могат да се налагат само от министъра на околната среда и водите по см. на чл.199, ал.1, т.3 от ЗВ. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Сиенит инвест АД гр. Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив сумата от 100 / сто / лв съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение