Решение № 1001 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 53/2013 г.

Решение № 1001 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 53/2013 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е във връзка с подадена касационна жалба от председателя на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Роман, против решение № 16 от 6.12.2012 г., постановено по адм. дело № 481/2012 г. по описа на Административен съд Враца, с което е прогласена нищожността на решение № 230/6.09.2012 г. на ОИК Роман. Изложени са доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Цветан Василев Йотов, в писмен отговор, писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е прогласил нищожността на решение № 230/6.09.2012 г. на ОИК Роман, взето по протокол № 51/6.09.2012 г., с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 8 и т. 4 от ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията на кмета на кметство с. Синьо бърдо - Цветан Василев Йотов. За да достигне до този резултат, АС Враца е изследвал предходно решение № 216/16.07.2012 г. на ОИК - Роман, което е било предмет на съдебен контрол по адм. д. № 379/2012 г. по описа на АС Враца. Решаващият състав е приел, че решение № 230/6.09.2012 г. на ОИК - Роман е нищожно, като прието в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като в случая двете решения на ОИК - Роман са приети по отношение на едно и също лице, на едни и същи фактически и правни основания. Изложено е, че макар че са събрани нови доказателства по същество, те установяват същите факти, приети за установени и в предходното административно производство. Прието е, че доколкото първото решение е отменено от съда с влязло в сила решение преди започване на административното производство по приемане на второто решение, то за административния орган вече не е съществувало право да се произнася по същия спор, тъй като по него вече е било налице произнасяне на съда. Изложено е, че разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК не прави разграничение между основанията, на които е отменен акта с влязлото в сила решение, като със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива на съдебното решение, не и неговите мотиви, като силата на присъдено нещо задължава страните да преустановят правния спор, като никоя от тях занапред не може да оспорва правилността на съдебния акт. Отделно от доводите за нищожност за пълнота АС Враца се е произнесъл и по законосъобразността на акта, като е приел, че в случай, че процесното решение не бе нищожно, същото би било незаконосъобразно. Изложено е, че с атакуваното решение пълномощията на кмета на кметство с. Синьо бърдо са прекратени на две основания - чл. 42, ал. 1, т. 4 - за неизпълнение на задълженията по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА и т. 8 - за нарушение на забраната по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА. АС Враца е приел, че не са налице посочените материалноправни предпоставки за приемането му и на двете основания. Посочено е, че от събраните доказателства безспорно е установено, че лицето, избрано за кмет на кметство с. Синьо бърдо не е изпълнило задължението си в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати да предприеме действията по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА, а именно да прекрати регистрацията си като едноличен търговец и уведоми за тези действия председателя на общинския съвет и ОИК. Решаващият състав е приел, че към момента на приемане на атакуваното решение не е била налице втората предпоставка, посочена от ОИК - Роман за предсрочно прекратяване на пълномощията на оспорващия като кмет. Изложено е, че към този момент същият не е бил в нарушение на забраната по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, доколкото регистрацията му като ЕТ вече е била прекратена. Изведен е извод, че тъй като в решението на ОИК не е посочен предходен период на нарушението, административният орган е приел наличие на нарушението към момента на приемане на решението, когато фактите вече са други и не е налице нарушение на тази забрана, визирана като предпоставка за прекратяване на пълномощията на кмета в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. От тук е изложено, че ако не е прието за нищожно, решението на ОИК би било незаконосъобразно, тъй като е визирано правно основание, за което не са налице материалноправните предпоставки. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до неправилни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актовете на административните органи постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. С решение № 12/31.07.2012 г. съдът не е разрешил спора по същество. Същият е констатирал наличието на съществени процесуални нарушения, които са довели до отмяната на решението на ОИК. Не е коментиран въпросът по същество, не е формирана сила на присъдено нещо относно спорното право. Оттук следва и изводът, че издаденият нов административен акт не е постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Решаващият извод първоинстанционния съд за нищожност на същия не кореспондира с хипотезата на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което и решението, предмет на настоящото производство следва да бъде отменено. Настоящият състав счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се произнесе по съществото на спора. Правилно АС Враца е установил, че решение № 230/6.09.2012 г. на ОИК - Роман е прието от компетентен орган, съобразно предоставените му с разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА правомощия и при спазване на предвидената в същия текст процедура. Решението е прието с изискуемото от чл. 20, ал. 2 от Изборния кодекс /ИК/ мнозинство от 2/3 от присъстващите членове. Съставеният протокол е подписан от председателя и секретаря, съгласно изискванията на чл. 20, ал. 2 от ИК. Правилно са преценени като безспорни и представените доказателства за неизпълнение на задължението на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА, както и правилни са и развитите от първоинстанционния съд мотиви относно последиците от неизпълнението на същите. Правилно е посочено, че това неизпълнение е предпоставка за предсрочно прекратяване на пълномощията на избрания за кмет на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като констатирането на тези факти и предприемане на съответните мерки не е обвързано със срок. Без правно значение е дали действително се е осъществявала или не търговска дейност, тъй като ограничението е свързано с недопускане на неправомерно влияние и конфликт на интереси. С обявяването на изборните резултати, за съответното лице възниква задължението да предприеме действия за прекратяване на дейността, без право на преценка дали дейността му би я нарушила или не, или поставяне на други условия, зависещи от волята му. Забраната е формална и не предполага активност от страна на адресатите на забраната, т.е. реално осъществяване на търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Нормите на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 от ЗМСМА имат императивен характер и въвеждат нормативно регламентирана несъвместимост за заемането на съответната длъжност и неспазването на която и да е от тях има за правна последица прекратяването на пълномощията на кмета /чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 8 ЗМСМА/. Наличието на търговска регистрация и непредприемането на действия по прекратяването й в срока по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е достатъчно основание за да е изпълнен съставът на нарушението, тъй като до момента на заличаването му от регистъра търговецът формално - юридически продължава да е такъв. Без значение е фактът, че към момента на издаване на решението на ОИК, търговската регистрация на ответника е била заличена. Нарушението на забраната на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА води до неблагоприятната последица, предвидена в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, а неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА води до неблагоприятната последица на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА - и в двата случая за предсрочно прекратяване пълномощията на кмета, както в случая е процедирала Общинската избирателна комисия - Роман. Взетото от нея решение № 230 по Протокол № 51/6.09.2012 г. е законосъобразно и не е налице нито едно от основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му. Спазена е формата за издаване на административния акт, налице са всички реквизити и няма нарушение на разпоредбата на чл. 59 отАПК. Дори да се приеме, че в решението си ОИК не е следвало да се позовава на нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА и да прекратява пълномощията на основание чл. 42, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА по причина, че към момента на постановяване на решението търговската регистрация на ответника е била заличена, то другото нарушение - на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е достатъчно за прилагане на санкцията по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА за предсрочно прекратяване на кметските пълномощия. Оттук неправилни се явяват мотивите на решаващия състав за незаконосъобразност на оспореното решение на ОИК. За пълнота следва да се отбележи, че доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, поради неконституирането в съдебното производство на подалия сигнала като заинтересована страна са неоснователни. В случая не се касае до производство по предложения и сигнали по смисъла на Глава осма от АПК, тъй като процесното производство завършва с приемането на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а не с решение по чл. 122, ал. 1 от АПК. Подателят на сигнал на основание чл. 109 от АПК има качеството на страна в производство по чл. 119 и сл. от АПК, но не и в административно производство, приключващо с издаването на индивидуален административен акт, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че като е прогласил нищожността на решението на ОИК - Роман, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това бъде постановен друг по съществото на спора, с който се потвърди решението на ОИК - Роман. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 267, ал. 10, пр. 1 от ИК, Върховният административен съд - четвърто отделение