Решение № 802 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2016 г.

Решение № 802 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Ц., гр. Б., срещу Решение № 1885/11.12.2015 г., постановено по адм. д. № 900/2015 г. по описа на Административен съд - Б. С доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира неговата отмяна. Ответникът - директорът на дирекция "Строителство" при О. Б., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение, като твърди, че по производството не е конституирана заинтересована страна на основание чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК. Алтернативно, ако не се възприеме изложеното, предлага решението да се остави в сила, като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № 333/13.02.2015 г, на директора на дирекция "Строителство" при О. Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "Пристройка и надстройка (към апартамент № 4) на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ II - общ., кв. 112, по плана на с. Ч. море, О. Б. П. е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1995 г. - 1996 г. без строителни книжа, изискуеми по реда на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който не отговаря на критериите за търпимост на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 на ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за липса на съществено процесуално нарушение при връчване на констативния акт, като съдът е намерил, че правото на защита на жалбоподателя е било реализирано в проведеното съдебно производство. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Константна е съдебната практика, че заинтересовани страни в производството по обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи, каквото е процесното, са адресатите на заповедта, а такива могат да бъдат: собственика на терена, лице с ограничено вещно право, собственика на строежа или неговият извършител. В случая адресат на заповедта е Ц. Д. Ц., като извършител, поради което само той се явява заинтересована страна. Процесната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. При изяснена фактическа обстановка по делото, административният съд правилно е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза са категорични в тази насока - налице е строеж /подробно описан/, пета категория, изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен. Обосновани са и изводите на съда, че процесният незаконен строеж не попада в обхвата на § 16 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане /1995 г. -1996 г./, нито в тази по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, съгласно влязло в сила решение за отказ за узаконяване. Доводите по касационната жалба досежно допуснато нарушение при връчване на книжа в административното производство не съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а са такива по незаконосъобразност на оспорената заповед, като същите вече са обсъдени от първата инстанция. Доколкото могат да се възприемат като довод за процесуално нарушение от съда, такова не е налице, тъй като извода за липса на нарушено право на защита е правилен - то е реализирано с надлежно подадена жалба срещу крайния акт - Заповед № 333/13.02.2015 г, на директора на дирекция "Строителство" при О. Б. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,