Решение № 8171 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2015 г.
ВАСПетчленен състав03.07.2015 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 14337 от 1 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 3018/2014 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него постановява: ОТВЪРЛЯ оспорването на Красимир Василев Кънев със съдебен адрес по делото гр. София, ул. "Зелена поляна" № 9, ет. 3, ап. 5 против заповед № ЧР-П-23 от 06 февруари 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с правоприемник министъра на икономиката. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8171 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, правоприемник на министъра на икономиката и енергетиката, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Стела Динева против решение № 14337 от 1 декември 2014 г., постановено по адм. дело № 3018/2014 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № ЧР-П-23 от 6 февруари 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която е прекратено служебното правоотношение на Красимир Василев Кънев и е осъдено Министерството на икономиката и енергетиката да му заплати сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляващи направените по делото разноски. Поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 208, ал. 3 от АПК. Ответникът - Красимир Василев Кънев със съдебен адрес по делото гр. София, ул. "Зелена поляна" № 9, ет. 3, ап. 5, представляван от адв. Йорданка Матеева, намира касационната жалба за неоснователна, поради което прави искане същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № ЧР-П-23 от 06 февруари 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с ПМС № 286 от 14 декември 2013 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, приет с ПМС № 197/2013 г. и съгласно утвърдено длъжностно разписание на Министерство на икономиката и енергетиката, в сила от 10 февруари 2014 г. е прекратено служебното правоотношение на Красимир Василев Кънев, на длъжност главен експерт с придобит втори младши ранг, сектор "Контрол по изпълнението на процедури", Отдел "Наблюдение и контрол ма изпълнението", Главна дирекция" Европейски фондове за конкурентоспособност" в МИЕ, считано от 10 февруари 2014 г. Причина за прекратяване на служебното правоотношение е съкращаване на длъжността. С посоченото правно основание за издаване на заповедта ПМС № 286 от 14 декември 2013 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, приет с ПМС № 197/2013 г. и съгласно утвърдено длъжностно разписание на Министерство на икономиката и енергетиката, в сила от 10 февруари 2014 г. са извършени промени в общата численост на персонала в министерството като щатът е намален от 846 на 808 бройки, а общата численост на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в МИЕ е намалена от 238 на 228 щатни бройки. С доклад № 93-00-140 от 23 януари 2014 г. главният секретар на ресорното министерство предлага с оглед извършените в Устройствения правилник на МИЕ, считано от 10 февруари 2014 г. да се предприемат организационно-щатни и длъжностни промени, свързани с прекратяване на правоотношенията в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" общо на 10 щатни бройки. Новата организационно-управленска структура е представена в Приложение № 1 към доклада, а промяната в числеността налага прекратяване на правоотношения със служители от тази дирекция, изброени в Приложение № 2 към доклада. В Приложение № 1, в частта му касаеща сектор "Контрол по изпълнението на процедури" е предвидено намалението на щата да се осъществи със съкращаването на 10 щатни бройки, от които две са от заеманите длъжността "главен експерт". В Приложение № 2 е предложен поименен списък от 13 служители служителите от дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", чиито правоотношения да бъдат прекратени. За отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" са посочени 5 щатни бройки за премахване, между които е и заеманата, от ответника. Със заповед № РД-16-79 от 24 януари 2014 г., считано от 10 февруари 2014 г., министърът на икономиката и енергетиката е утвърдил длъжностно разписание и организационно управленска структура на министерството като с нея е определил броя и вида на длъжностите, чрез които да се осигурят неговите функции, права и отговорности, с оглед отрасловата му компетентност. Въз основа на така установените факти, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е постановил атакуваното пред настоящата касационна инстанция, решение. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма, съдържаща всички необходими реквизити, изброени от законодателя в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да отмени процесната заповед е установил, че същата е издадена в нарушение с материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като съкращаването на длъжността е извършено в нарушение на Устройствения правилник на министерството, съгласно който е следвало да бъдат съкратени 10 щатни бройки, а са съкратени 13. По този начин органът е надвишил предвидените за съкращаване щатни бройки, което представлява превратно упражняване на власт. Решението е неправилно. С нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което както правилно е установила инстанцията по същество, е освен правното основание, така и фактическото основание за издаване на заповедта, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при прекратяване на длъжността. При издаване на акта, обективиращ прекратяване на служебното правоотношение, на посоченото по-горе правно основание и при упражняване на субективното потестативно право на органа по назначаването за това, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, който извод на първоинстанционния съд се споделя и от настоящата касационна инстанция. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на Върховния административен съд неправилно е приложил и тълкувал материалния закон. Налице е реално съкращаване на длъжността, което обстоятелство се подкрепя от представения и приобщения доказателствен материал по делото. С ПМС № 286 от 14 декември 2013 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, приет с ПМС № 197/2013 г. и съгласно утвърдено длъжностно разписание на това държавно учреждение в сила от 10 февруари 2014 г., съставът на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в МИЕ е намален от 238 броя на 228 броя, включително и в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" щатните бройки от 118 са намалени на 114 щатни бройки, в сектор "Контрол по изпълнението на процедури" бройките са намалени от 11 на 10 като е премахната една бройка за длъжността "главен експерт", т.е. след като бройките реално са намалели, то следва да се счита за осъществен фактът на реално съкращаване длъжността "главен експерт" в сектор "Контрол по изпълнението на процедури", която е заемал настоящият ответник Красимир Василев Кънев. Следователно е налице реално съкращаване на длъжността, което обстоятелство се подкрепя и от приобщения доказателствен материал по делото. В случая няма задължение за административния орган за извършване на подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност, поради което органът действа при условията на оперативна самостоятелност при вземане на решение чие служебно правоотношение ще прекрати. Независимо, че функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностната характеристика са запазени, те се изпълняват от намален брой служители, заемащи длъжността "главен експерт" в сектор "Контрол по изпълнението на процедури". Ето защо, е налице реално съкращаване на длъжността, като е намален броят на служителите, които фигурират в длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, но изпълнявани от вече намален брой от държавни служители. По този начин при определяне на щатните бройки, органът решава по целесъобразност структурните промени, в това число и при закриване на щатни позиции, чие правоотношение да запази и кое да прекрати. Числеността в този сектор съвпада с броя на съкратените длъжности и с предвидения брой служители, които ще я изпълняват. В предвид на изложеното до тук, изводите на тричленния състав за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед, поради противоречието й с чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, не се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което релевираното оплакване от касатора за нарушение на материалния закон е основателно. За това решението следва да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора като отхвърли предявеното оспорване от Красимир Василев Кънев против заповед № ЧР-П-23 от 6 февруари 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Относно следващото оплакване, изложено в касационната жалба, че първоинстанционният съд като е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Красимир Василев Кънев, се е произнесъл по целесъобразността на акта, изземвайки компетентността на ресорния министър и преценявайки вместо него и е посочил каква реорганизация следва да се направи в ръководената от него администрация, също е основателно. В разглеждания случай, административният орган е действал при условията на дискреция (оперативна самостоятелност), т. е в предвидената от закона възможност за административния орган да прецени или да избере едно свое поведение или действие в рамките на закона и съобразно неговата цел. Министърът може да прецени сам дали да действа или кога да действа, но съобразно законовите ограничения. Той може да избере измежду няколко действия или бездействия, по начина който намира за най-целесъобразен и правилен. В оперативната самостоятелност законът определя рамките, в които министъра на икономиката може да реши каква реорганизация и преразпределение на функциите може да направи в повереното му министерство. Този инструмент за избор на управленско решение следва да е осъществено при изискванията за целесъобразност - навременност, полезност, стопанска ефективност. Именно за тях решаващият съд е трябвало да провери дали са спазени, а не да посочва на министъра как да организира дейността в администрацията и да преразпределя функциите и дейностите в министерството. Това намира законова опора в чл. 6 от АПК - принцип на съразмерността. Той се отнася за начина, по който трябва да се упражнява оперативната самостоятелност от органа, а не от съда. За последния остава само да установи дали административният орган е извършил тази преценка. Следователно, неправилно решаващият съд е посочил в мотивите си, че органът при издаване на заповедта е надвишил предвидените за съкращаване щатни бройки, което е определил като превратно упражняване на власт. В правомощието на министъра е да определя структурата на секторите, отделите, числеността на персонала в същите, включително и да намалява, с оглед оптимизация обема на работата, щатна численост на персонала. С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение страда от посочените в жалбата пороци, които съставляват касационни основания и следва да бъде отменено при условията на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 2