Решение № 10183 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ДСП – „Красно село“, срещу Решение №7462 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело №12656/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Г. Т., като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът – М. Г. Т., чрез адв. Сарафова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на М. Г. Т. от [населено място] срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село, отдел „Закрила на детето“. С молба от 21.10.2025 г. М. Т. е сезирал отдел „Закрила на детето“ Красно село с искане за предприемане на мерки по отношение на детето А. Т.. За детето е имало вече отворен случай по сигнал на М. Т. от 21.05.2025г., по който са извършени проверки, приключили с издаване на предписание от 09.06.2025г. и Заповед от 09.06.2025г., връчена на майката на детето по реда на чл. 18а от АПК. Видно от молбата от 21.10.2025 г. са изложени аргументи за възпрепятстване контактите между детето и бащата. В молбата се е съдържало и искане за издаване на заповед за временно настаняване на детето в неговото семейство. Органът приел, че направеното от молителя искане не е сред предвидените от Закона за закрила на детето мерки, тъй като последното следва от договорения режим за отглеждане на децата, поради което не се съдържат данни в административната преписка да са предприети каквито и да е действия или мерки по подадения сигнал. Със съдебния си акт първостепенният съд е приел, че за нуждите на конкретния случай не е изготвен актуален социален доклад, не е правена проверка, считано от подаването на заявление от бащата на детето М. Т. на 21.10.2025 г., поради което е налице бездействие от страна на органа за извършване на проверка по подадения сигнал, с оглед преценка на нови и актуални обстоятелства, които биха могли да обосноват предпоставки за издаване на заповед за налагане на нова мярка, съобразно новоустановеното положение. Във връзка с горното е достигнал до извод, че не е възникнал мълчалив отказ, поради предвидената от закона целесъобразност при издаване на акт от типа на поискания, но е налице незаконосъобразно бездействие от страна на органа по подадената от 21.10.2025 г. молба за извършване на актуална проверка по изложените обстоятелства и преценка относно необходимостта от налагане на нова и допълнителна мярка за охраняване на интересите на детето, предвид факта, че наложената вече такава не се изпълнява. При тези обстоятелства първостепенният съд е задължил Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ Красно село да извърши проверка по подадено заявление от М. Т. от 21.10.2025 г. по отворения случай на детето А. М. Т. и преценка за предприемане на последващи мерки, с оглед липсата на изпълнение на вече предписаните такива, като е определил срок от 14 дни за изпълнение. Решението е правилно. Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, на който са предоставени голям набор от мерки за закрила, вкл. информиране за правата и задълженията на родителите, предоставяне или насочване към ползването на социални услуги в общността, осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. От съществено значение е прилагането на мерки, които да отговорят в най-голяма степен на индивидуалните, специфични потребности на детето и да гарантират неговите права и най-добрия му интерес. В тази връзка служителите на Агенцията извършват „социална работа“ – професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. В този общ контекст ДСП разполага с оперативната самостоятелност да прецени как да действа във всеки конкретен случай и не е обвързан от направено предложение за предприемане на конкретни мерки, още повече когато по същество искането не може да се отнесе към никоя от мерките, посочени в чл.23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./. Не така обаче стои въпроса при наличието на подаден сигнал. Според нормата на § 1, т.6 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./ „сигнал“ е постъпила в Дирекция „Социално подпомагане“ информация за дете в риск или за нарушаване правата на дете. В случая няма спор, че с подадената молба от 21.10.2025 г. М. Т. е уведомил компетентният орган за: 1. Системно неизпълнение на издадено задължително предписание и 2. Възпрепятстване на контактите между детето и бащата. 3. Направено е било искане за предприемане на мерки за закрила. При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят ѝ го препраща незабавно в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето (чл.7, ал.3 ЗЗДет). Разпоредбата на чл.14 ППЗЗДет. изисква даден сигнал да бъде проучен и оценен от социалния работник, който събира необходимата информация от семейството, детето, училището, роднини, близки, съседи и от други източници. При установяване на риск за детето се открива случай, сигналът се оценява, за което се изготвя доклад от социалния работник съгласно Приложение № 1. Въз основа на направената оценка социалният работник изготвя доклад по образец съгласно Приложение № 1а. Съгласно чл.16а, ал.1 ППЗЗДет. въз основа на направената оценка социалният работник изготвя план за действие, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила. Начинът на изпълнение на плана е регламентиран в алинеи 3 и 4 на чл.16а ППЗЗДет. – социалният работник организира периодично срещи за преглед на оценката и изпълнението на плана за действие с всички заинтересовани страни; срещите се провеждат периодично в зависимост от развитието на случая, но най-малко на 6 месеца. Административният орган е длъжен да извърши фактическите действия по чл.16а, ал.3 и 4 ППЗЗДет., необходими за изпълнение на плана за действие, приет по реда на алинеи 1 и 2. При отказ за сътрудничество от страна на родител разпоредбата на чл.18, ал.4 ППЗЗДет. предвижда издаване на задължително предписание от директора на дирекция „Социално подпомагане“. Именно това задължително предписание подлежи на обжалване по реда на АПК (чл. 18, ал. 5 ППЗЗДет.). Правомощията на директора на ДСП по чл.18, ал.4 ППЗЗДет. са в хипотезата на неговата оперативна самостоятелност, която определя възможността му да прецени как да действа, дали да действа и по какъв начин. Правото му на избор се свежда до няколко варианта, посочени от правната норма, като той разполага с компетентността да прецени да ли е необходимо постановяване на задължителни предписания, или следва да постанови отказ. Вследствие на това следва да се обобщи, че административен акт по чл.18, ал.4 ППЗЗДет. е или издадено предписание, или отказ да се издаде предписание. Както е приел и първоинстанционния съд в случая не може да се формира мълчалив отказ по заявление за предприемане на действия по издаване на задължителни предписания (така актуалната съдебна практика след изменението на правната рамка, посочено по-горе: Определение № 7754 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2023 г., VI о.; Определение № 4106 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2023 г., VI о.; Определение № 3234 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2023 г., VI о. и др.). Административният орган обаче е бил длъжен да изпълни посочените по-горе действия във връзка с постъпилия сигнал, като социалните служби следва да ползват всички законови инструменти за това, както и да обезпечат осъществяване на планираната от тях работа. Както е приел и първоинстанционния съд, от страна на административния орган е следвало да бъде извършена актуална проверка по случая във връзка с изложените в молбата факти, които се отнасят до събитията, развили се след издаденото Задължително предписание № П/Д-С-КС-001/09.06.2025 г. и Заповед № ЗД/Д-С-КС-059/09.06.2025 г., като действията във връзка със сигнала следва да бъдат съобразени с разпоредбите на чл.9 – чл.18 от ППЗЗДет. и следва да съдържат актуални описания и установявания на факти и обстоятелства относно детето и родителите му, т.е. административната преписка не може да съдържа само доклади и заключителни доклади, становища и планове за действия и други документи от предходни производства. След отработване от служителите на ДСП на сигнала подаден от М. Г. Т. съгласно новелата на чл.10, ал.6 ППЗЗДет. административният орган следва да уведоми за предприетите действия по него, по реда и в сроковете по АПК. Отделно от това и на база изложеното се установява, че съдът правилно е квалифицирал отправеното до него искане като обжалване на бездействието на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на правомощията му по закон (чл.21, ал.1, т.3 ЗЗДет.). В този смисъл направеното от касатора възражение за недопустимост на решението, поради това, че не са били конституирани като страни по него майката – Г. Ч. и детето – А. Т., е неоснователно, защото законът не е предвидил задължително конституиране на другия родител и детето като страна по спора. Тук става въпрос за производство, което се развива между сигналоподателя - М. Т. и административния орган, в качеството му на задължено лице, изпълняващо функцията по чл.21, ал.1, т.3 ЗЗДет. съответно не са били засегнати правата и законните интереси на посочените лица. Проверката по сигнал или заявление за дете в риск, извършвана от компетентната Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ е насочена единствено към установяване на факти и обстоятелства с оглед на защитата на най-добрия интерес на детето. В тази връзка първоинстанционният съдия е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на М. Т., която страна претендира такива, но не са представени писмени доказателства за извършени в касационната инстанция разноски, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,