Решение № 7756 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2016 г.

Решение № 7756 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ш. (ОДМВР-Ш.) против решение № 70/07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 76/2016 г. по описа на Административен съд - Ш.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на П. Г. М. против заповед № УРИ 372з-152/22.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш., с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции.

О. П. Г. М. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 70/07.07.2016 г. по адм. дело № 76/2016 г. по описа на Административен съд - Ш. е отменена заповед № 372з-152/22.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш., с която на П. Г. М., младши автоконтрольор I ст. в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция" отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Ш., е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Дисциплинарното наказание е наложено за системно извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в бездействия, а именно:

1. На 13.09.2015 г. за времето от 01.03 часа до 01.12 часа и на 13.09.2015 г. за времето от 01.16 часа до 01.24 часа, в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил ***** не е въвел предоставения му по служба микрофон в работен режим, в резултат на което липсва аудио запис от контакта му с гражданин, във връзка със съставен АУАН серия Г № 032104 против С. А. В. - небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. З, предложение първо и трето от ЗМВР, във връзка с т. 6.7 от раздел II на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил технически характеристики и правила за работа, утвърдени с M3 № 8121з-197 от 19.02.2015 г.

1. На 20.08.2015 г., в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил per. № ****, за времето от 03,09ч. до 06.10ч. не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предната дясна седалка, което е неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с по чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР.

1. На 09.09.2015 г., в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил 7000АК, за времето от 01,43ч. до 02,06ч., от 03,46ч. до 04,00ч. и от 04,30ч. до 06,22ч. не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предната дясна седалка, което е неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с по чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР.

1. На 13.09.2015 г., в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил ***** За времето от 04,14 часа до 05,30 часа и от 06,00 часа 07,07 часа не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предната дясна седалка, което е неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР.

1. На 29.09.2015 г. за времето от 01.34 ч. до 06.35 ч, в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 7" с автомобил Н7000АК не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предната дясна седалка, което е неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР.

1. На 11.10.2015 г. за времето от 05.11 ч. до 07.27 ч, в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 9" с автомобил Н6720АР не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предната дясна седалка, което е неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР.

1. На 15.10.2015 г. за времето от 02.28 ч. до 03.13 ч, в гр. Ш., като старши на екип ППК "Я. 9" с автомобил *** не е уплътнил работното си време, доколкото от записа на камера 02 в служебния автомобил, се вижда, че спи на предната дясна седалка, което е неуплътняване на работното време по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение четвърто от ЗМВР.

Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Съдът е изложил мотиви, според които не е установено по категоричен начин, че жалбоподателят е спал и не е изпълнил вмененото му задължение да уплътни работното си време през цялото време, което е посочено в оспорената заповед.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и съдържа всички реквизити по чл. 210 от ЗМВР, при което не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Законосъобразни се и изводите на съда, че при издаване на оспорения акт са спазени разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав обаче намира за необоснован и материално незаконосъобразен направения извод на първата инстанция за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

От събраните в административното производство и в съдебната фаза доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил нарушенията описани в заповедта и в изготвените справки рег. № 869р-6388/27.11.2015 г., рег. № 869р-7016/30.12.2015 г. и рег. № 869р-279/12.01.2016 г. Установява се, че на 13.08.2015 г. П. М. е съставил АУАН с № 032104 на С. В., но не е съставен аудиозапис от контакта му с гражданина по повод настъпилото ПТП. Причините, които са приети от решаващият съд като изключващи виновното поведение на М., не се възприемат от настоящия съдебен състав като нелогични, не освобождават полицейския служител от задълженията му, за които е уведомен писмено. Наличието на устни разяснения, които противоречат с писмените указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. не могат да бъдат основание за нарушение на министерската заповед. Освен това М. е старши на наряда на 13.08.2015 г., но не е докладвал след приключването му, че е имало неизправност или друга причина за непровеждане на аудиозапис за част от дежурството му, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. В случая се касае за задължение, вменено със заповед, издадена на основание чл. 33, т. 9 от ЗМВР, поради което мотивите на съда, че в Указанията няма правила за други действия по служба на екипа, когато се налага да бъде последван или задържан нарушител, са неправилни.

Не се спори по делото, че служителят е запознат с цитираните указания на 06.03.2015 г. Спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение останалите, визирани в обжалваната заповед нарушения. Съдът пространно е изследвал състоянието "извършване на движения"- "сън" на оспорващия за интервалите от време, посочени като "неуплътняване на работното време" и формирал заключения относно това спал ли е М. или не. Не е съобразено, че вмененото нарушение е неуплътняване на работното време, изразено в бездействие, при което във всеки от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание случаи, оспорващия се е намирал в служебния автомобил, не е извършвал контролна дейност в часовите графици (част от административната преписка по издаване на оспорения акт), касаещи описаните шест дежурства.

Служебните задължения на оспорващия относно дейности по контрол на пътното движение, по изпълнение на които същия е бил старши на екип на 20.08.2015 г., 09.09.2015 г., 13.09.2015 г., 29.09.2015 г. 11.10.2015 г. и 15.10.2015 г., са уредени в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание на която е издадена от директора на ОДМВР Ш. заповед 372з-104/15.01.2015 г. за организацията на пътен контрол в сектор "ПП" на ОДМВР-Ш. за периода 20.01.2015 г. -30.01.2016 г. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г., дейността по пътен контрол се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат да извършват и обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи. С оглед фактическите установявани, които са направени от АС-Ш., не е възможно да се приеме, че са налице изключенията по чл. 51, ал. 3 от посочената инструкция. Не е доказано по делото жалбоподателят да е пребивавал в служебния автомобил поради обстоятелства, касаещи ползване на почивка-време за отдих, хранене и др., съгласно заповед № 372з-1544/30.06.2015 г., на директора на ОДМВР-Ш., относно организацията, разпределянето и отчитането на работното време на служителите в ОДМВР-Ш., поради което установеното неуплътняване на работното време правилно е преценено от дисциплинарнонаказващият орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

Не са ангажирани доказателства служителят да има заболявания на очите, поради което мотивите на съда, че "присвиването на очите за продължителен период" вероятно се дължи на здравословен проблем, също са необосновани.

След като оспорващият е извършил седем отделни нарушения, в продължение на една година, то законосъобразно на същия е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Наказанието е наложено в предвидения минимум и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Ш. е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата на П. М. срещу заповед № УРИ 372з-152/22.01.2016 г. на директора на ОДМВР-Ш. да се отхвърли като неоснователна.

По водене на делото директорът на ОДМВР-Ш. е представляван от юрисконсулт, поради което и основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да бъде уважено искане за присъждане на разноски общо на 200 лв. за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,