Решение № 5490 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2016 г.

Решение № 5490 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерство на здравеопазването, представлявано от министъра, чрез пълномощника му юрк. Ал. Ставрев, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК и по касационна жалба, подадена от адв. Хр. Николова - САК, в качеството й на пълномощника на Е. П., съдържаща доводи за неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част, насочени срещу Решение № 7456 от 30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3323/2015 г. от Административен съд С.-град. И. се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и се претендират разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Е. П., в който смисъл моли съда да измени обжалвания съдебен акт.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба, подадена от Е. П., е основателна при следните съображения:

Пред решаващия съд Е. П. е предявила иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Министерство на здравеопазването, с който претендира да й заплати сума в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно притеснение, безпокойство, страх и напрежение от обективната реална опасност за собствения на ищцата живот, настъпили от Заповед № РД-22-202/29.11.2013 г. на заместник-министъра на здравеопазването, отменена като незаконосъобразна, с влязло в сила съдебно решение, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението на съда в сила до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.

Съдът е приел иска за основателен и доказан до размера на 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е присъдил разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 833 лева.

За да постанови този резултат е приел за безспорно установено, че ищцата страда от болест на Ходжкин от есента на 2011 г. В тази връзка й е била назначена имунотерапия с медикамента Брентуксимаб. Със заявление вх. № 95-00-146 от 15.08.2013 г. тя е поискала да й бъдат отпуснати от бюджета на Министерството на здравеопазването 60 хил. евро за провеждане на имунотерапия с препарата в гр. К. - Германия или А. М. център Истанбул.

Безспорно е установено също, че по заявлението е постановен отказ със Заповед № РД-22-202 от 29.11.2013 г. на заместник-министъра на здравеопазването, който е отменен с влязъл в сила на 20.01.2015 г. съдебен акт - Решение № 2874 от 30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1278/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, потвърдено с Решение № 641 от 20.01.2015 г. постановено по адм. дело № 8305/2014 г. по описа на ВАС, и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на материалния закон.

Не се спори и по факта, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на 23.02.2015 г. е било проведено заседание на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ), която е взела решение да изготви доклад с предложения на министъра за предприемане на действия от страна на лекуващото лечебно заведение за осигуряване на лекарствения продукт по Наредба № 10/2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени лекарствени продукти (обн. ДВ, бр. 95 от 02.12.2011 г., доп. бр. 24 от 12.03.2013 г.).

Безспорно е също, че лекарствения продукт е бил осигурен в болничното заведение едва на 14.05.2015 г., когато нуждаещата се пациентка е предприела лечение с други препарати и в друго болнично заведение, тъй като "Брентуксимаб" -ът е бил необходим и полезен в друго време.

От анализа на медицинската документация, приложена по делото съдът е установил още, че към момента на подаване на заявлението към КЛЧ ищцата е била с установена рефрактерност към провежданото лечение и е попадала във високо рискова група. Данни за клиничната ефикасност на Брентуксимаб ведотин при болестта на Х. има при 4 основни клинични ситуации: При пациенти с рецидив или с рефрактерно на лечение заболяване. При рандомизираното клинично проучване на Younes et al (2012) препаратът е приложен като монотерапия при 102 пациента с лоша прогноза и предхождаща ASCT. Пълна ремисия е постигната при 34 пациента (33%), а частична ремисия при 42 пациента (41%). Нивото на контрол на заболяването е 96% (98 пациента). Медианата на общата преживяемост е 27 месеца; Медианата на свободна от прогресия преживяемост е 5,6 месеца; Медианата на продължителността на пълната ремисия с 20,5 месеца;

1. Като спасителна /salvage/ терапия: Процентът на общ отговор варира от 69 до 88% при 33% постигнати ремисии. В комбинация с Брентуксимаб е постигнат процент на общ отговор 94% при 82% пълни ремисии;

Като поддържащи терапия след ASCT: Медианата на свободна от прогресия преживяемост е 42,9 месеца.

1. При контролната група пациенти, които не са получили лечение с Брентуксимаб ведотин след ASCT медианата на свободна от прогресия преживяемост е 24,1 месеца.

1. Брентуксимаб ведотин като първа линия на лечение: Рандомизираното клинично проучване на на Younes et al (2013) включва 51

пациента, които получават комбинирана терапия Брентуксимаб ведотин и химиотерапия тип ABVD или AVD. Обективното ниво на отговор е 95%, а пълният отговор е също в 95% от пациентите. Медианата на свободна от прогресия заболяване още не е достигната. При възрастни пациенти над 60 години, които са получили монотерапия с Брентуксимаб ведотин обективното ниво на отговор е в 93% при постигнати 70% пълна ремисия и 8,7 месеца свободна от прогресия преживяемост. Пациентите, които са получили комбинирана терапия Брентуксимаб ведотин и дакарбазин са постигнали 100% обективното ниво на отговор.

1. Сумарните резултати от всичките приключили рандомизирани проучвания към момента на експертизата са: обективното ниво на отговор OOR - 61%, пълна ремисия - 38% и частична ремисия - 51%.

Ищцата не е могла да си го осигури сама Брентуксимаб и е помолила за финансова помощ. Около половин година след подаване на заявлението до КЛЧ е чакала отговор и непрекъснато се е надявала да получи препарата. Докато чакала й прилагали все по-високи дози химиотерапия и въпреки, че е преминала през всички предлагани форми на лечение у нас, в това число лъчетерапия и трансплантация, е бил отчетен рецидив, лечението не помагало. От края на 2014 г. започнала терапия с Брентуксимаб, но тази терапия била твърде закъсняла, според мнението на лекуващите я италиански лекари.

Поради отсъствието на отговор, а впоследствие и поради изричния отказ на КЛЧ да осигури препарата Е. П. започнала да се променя - изпадала в отчаяние не толкова от диагнозата, колкото от напразното очакване на необходимото й лечение; за да проведе лечение в чужбина (Италия) тя "потънала" в заеми от колеги и приятели; започнала да изпитва чувство на безпомощност; чувствала се изоставена от държавата, което споделяла със свидетелките по делото Л. В. и Е. С.; била буквално отчаяна, депресирана, дори отказвала да разговаря с колегите си; допълнително се натоварила емоционално и психически във връзка с воденото дело срещу отказа да й бъде осигурено лечението.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искът е доказан по основание и частично по размер, в който смисъл е постановил акта си. За недоказано по безспорен начин е намерил твърдението, че при своевременно проведено с процесия лекарствен продукт лечение е нямало да настъпи влошаване на здравословното състояние на ищцата, което е повлияло при определяне размера на дължимото обезщетение.

По отношение на искането за присъждане на законната лихва, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила - 20.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба - 23.03.2015 г. съдът е приел, че не е налице самостоятелен иск, с отделен петитум, уточнен период и формулирано искане, поради което претенцията е неоснователна.

Решението, в частта, с която искът на Е. П. е бил отхвърлен за разликата от 25 000 лева до предявените 120 000 лева е неправилно.

При правилно установена фактическа обстановка, събрани в достатъчен обем доказателства и след техния анализ съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД като е приел искът за неоснователен и недоказан за пълния му размер от 120 000 лева.

В чл. 28 от Конституцията на страната е закрепено основно човешко право - ПРАВОТО НА ЖИВОТ, а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите ( чл. 52, ал. 3 КРБ) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конституцията). Съгласно текста на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Всяко решение на КЛЧ трябва да бъде съобразен с тези основни конституционни права на българските граждани, което в случая тя не е направила.

Основното човешко право на здравеопазване предполага държавата да осигури на всеки свой гражданин достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите, inter alia, на равнопоставеност и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ - чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за дравето.

Принципът на равнопоставеност гарантира възможност за ползване на здравни грижи от всички граждани на справедлива основа. Принципът на достъпност гарантира наличността и възможността за използване на здравната помощ там и тогава, където и когато е необходима. Принципът на качествена здравна помощ гарантира на нуждаещите се здравна помощ, която е медицински най-подходящата, предоставена своевременно и по най-щадящия за болния начин. Както е констатирал решаващия съд в случая това задължение на държавата също не е изпълнено.

Настоящият състав намира, че несвоевременното лечение е равносилно на отсъствие на лечение в хипотезата на конкретния казус, доколкото се касае за лице, страдащо от онкологично заболяване, чиито характер призюмира бързо и своевременно лечение, за да бъде то ефикасно. За болните с диагнози, застрашаващи живота своевремнното лечение е от съществено значение. Към това настоящият състав намира, че твърдението за изпитванте на чувство на безпомощност от ищцата е доказано, тъй като същата не е могла в необходимия момент да си осигури сама адекватна форма на лечение. През същия период тя е била с ясното съзнание за своята зависимост от Комисията, която е бездействала в нарушение на нормативните изисквания.

Не се нуждае от доказване ситуация, в която животът на гражданите е реално застрашен от онкологичното заболяване и неимуществените вреди, понесени от същите, в хипотеза когато те сами не могат да осигурят лечението си. Касае се за нарушаване на основното право на живот по чл. 2 ЕКПЧОС и чл. 28 от Конституцията на РБ, застрашено от незаконосъобразно бездействие на дължащите активно поведение органи и институции, натоварени от закона да осигуряват адекватно и своевременно лечение.

Съдът не се е занимал изобщо с друга страна на проблема, а именно, че докато е очаквала решението на КЛЧ и докато е оспорвала незаконосъобразния й отказ пред съда Е. П. е направила всичко по силите си, за да се лекува в чужбина на свои собствени разноски. За това дават данни двете свидетелки по делото - В. и С., чиито показания не са обсъдени в тази именно светлина. Обстоятелството, че лечението в чужбина е по-скъпо отколкото ако препарата се приложи в българска болница е установен по категоричен начин от проф. д-р Г. М. в становището му от 19.09.2013 г. до председателя на Комисията за лечение в чужбина (л. 38-39).

При тези съображения настоящата инстанция намира, че искът, предявен от Е. П. е доказан не само по основание, но и по размер и е следвало да бъде уважен изцяло.

По отношение на акцесорното задължение за лихва върху обезщетението от датата на постановяване на съдебния акт до завеждане на иска решението на съда е правилно и съобразено с материалния закон.

Предвид изхода на правния спор претенцията на пълномощника на ищцата за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Предвид възражението на процесуалния представител на ответната страна съдът намира, че за настоящата съдебна инстанции разноските следва да бъдат определени в минималните граници по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 5 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - общо 3 730 лева за възнаграждение на адвокат Х. Н. и 5 лева - държавна такса.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение