Решение № 469 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2016 г.

Решение № 469 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - П., против Решение № 149/25.01.2016 г., постановено по а. д. № 1955/2013 г. по описа на Административен съд П. (АСПл). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден като законосъобразен оспорения акт. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците - В. С. П. и И. С. К., чрез процесуален представител оспорват касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците - О. С. и Кметът на община С., чрез процесуален представител оспорват касационната жалба. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендират разноски. Ответникът - "Минерал" ООД, чрез процесуален представител смята касационната жалба за основателна а обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 3-IV/2013 г. от 12.06.2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ-П., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Добив на торф от находище "Азмака" на площ 190.429 дка", находящо се в землището на с. К. и гр. С., общ. С., като е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че Директора на РИОСВ П. не е изпълнил задължението си да проведе производството по проверка на допустимостта на искането, с което е сезиран по реда на чл. 92 и сл. от ЗООС, което право имат единствено възложителите на Инвестиционно предложение по смисъла на легалното определение на това понятие дадено с § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, доколкото всяко друго лице би било лишено от правен интерес от провеждането на производството по ЗООС, чиято липса по правилото на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК води до недопустимост на искането, с което е сезиран административния орган. Същият е следвало на осн. чл. 30, ал. 1 от АПК да изиска от "Минерал" ООД представяне на доказателства за вх...диране в двугодишния срок по даденото му разрешително на заявлението по чл. 21, ал. 3 от Закона за подземните богатства/ЗПБ/, като при липса на такива доказателства на практика е следвало да приеме, че искането е недопустимо, поради липса на качеството на възложител по см. на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, доколкото правата му по даденото разрешение и сключен договор, вкл. и това за регистриране на търговско откритие по чл. 21, ал. 3 от ЗПБ са прекратени по силата на закона. Съдът е счел, че в нарушение императивното изискване на чл. 4а от НУРИОВОС директора на РИОСВ П. не е изпълнил задължението си за изпращане на уведомлението по чл. 4 от НУРИОВОС на Директора на БД УВ "ИБР" - гр. П. за издаване становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите /ЗВ/ относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения, съответно такова становище не е дадено в хода на административното производство. При така допуснатото нарушение ДОВОС е одобрен и ИП е съгласувано без да се изследва и даде отговор от компетентния орган на основния повдигнат от засегнатата общественост въпрос-спадане нивото на подпочвените води в резултата на реализиране на ИП. В обобщение съдът е приел, че от една страна неизяснен е останал въпроса за допустимостта на самото административно производство, а от друга-неясно как въз онова на какви критерии, вкл. и без да съобрази становището на БД УВ "ИБР" - гр. П., е дадена положителна оценка на ДОВОС вкл. в частта му относно компонента "води" и е съгласувано самото инвестиционно предложение. Решението на АСПл е неправилно. Приемайки, че по делото е останал неизяснен въпроса за допустимостта на административното производство, съдът не е събрал относимите доказателства в тази насока и не е установил относими факти по делото, от които да се направи извод както относно допустимостта на проведеното административно производство пред Директора на РИОСВ-П., така и за допустимостта на жалбите пред първата инстанция. Това от своя страна е довело до необоснованост при постановяване на обжалваното решение. Първоначално АСПл е приел, че подадените пред него жалби са допустими при наличието на правен интерес и в рамките на законоустановения срок, а в последствие за същия съд остава неизяснено обстоятелството дали "Минерал" ООД е имал качеството на възложител по см. § 1, т. 20 от ДР на ЗООС. У. на релевантните факти, свързани с посоченото обстоятелство е от съществено значение за обосноваване правото на "Минерал" ООД да инициира производството по ЗООС. Д. са налице процесуални нарушения в проведеното административно производство по ЗООС, приключващо с решението по чл. 99, ал. 6 от същия закон, дали тези нарушения са съществени, налице ли са нарушения на материалния закон и съответен ли е оспорения акт с целта на закона, съдът следва да се произнесе след изясняване на фактите по допустимостта на това производство, т. е. дали административния орган се е произнесъл по допустимо искане и съответно налице ли е годен за оспорване административен акт пред първата съдебна инстанция. В мотивите на първоинстанционното решение липсват каквито и да е фактически установявания в тази насока. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата спазване на две годишния преклузивен срок за извършване ОВОС, предвид изтеклия срок на предоставеното право на "Минерал" ООД за проучване на неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали в площ "А.-Ч." по разрешение № 574/22.10.2008 г. на МОСВ и Договор от 15.12.2008 г., съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 7, т. 2 от ЗПБ вр. чл. 67, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от същия закон. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като се отбеляза по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който за установяване на релевантните факти следва да събере доказателства относно датата на подаване на уведомлението на "Минерал" ООД за издаване на оценка по ОВОС до компетентния орган; доказателства за продължаване срока на разрешително № 574/22.10.2008 г. на МОСВ и Договор от 15.12.2008 г. за проучване на неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали в площ "А.-Ч.", разположена в землищата на с. К., с. К. и гр. С., общ. С., обл. П. между МОСВ и "Минерал" ООД; доказателства за датата на вх...диране на геоложкия доклад в МОСВ и наличие на Протокол на специализираната експертна комисия назначена от МЕ по чл. 20, ал. 7 от ЗПБ, както и на други допустими и относими доказателства, установяващи горните факти. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни в пълнота задължението си за извършване на преценка, на която подлежат всички факти и доводи от значение за случая в съответствие с принципа за истинност съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение