Решение № 8447 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15895/2013 г.

Решение № 8447 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15895/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохамед Найеф Рефаи - палестинец без гражданство, срещу решение № 5973 от 3.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5430 от 2013 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Мохамед Найеф Рефаи срещу решение № 599 от 26.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и при съобразяване с целта на ЗУБ. Видно от заявеното от Мохамед Найеф Рефаи по време на проведените интервюта, не се установявало по отношение на него да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. От приетите по делото справки вх. № 01-1916 от 13.03.2013 г. и вх. № 01-1955 от 14.03.2013 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ се установявало, че общата обстановка в Ливан (приета като държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ) сама по себе си не давала основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Поради това съдът е приел за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел също, че по отношение на Мохамед Найеф Рефаи липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съобразил е тълкувателно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз, според което понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход", използвани в чл. 15, б. "а" и "б" от Директива 2004/83/ЕО или чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, обхващали ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила бил изложен на риск от конкретен вид посегателство. За разлика от това посегателствата, формулирани в чл. 15, б. "в" от Директивата, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, състоящи се от "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя", обхващали по-общ риск от посегателства, а не конкретни актове на насилие, тъй като заплахата била заложена в ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Предвид това изводът на председателя на ДАБ за липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход, се явявал законосъобразен. Не били налице пречките по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му на произход. Редом с това по отношение на лицето не били налице предпоставките и на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. При проведените в различните производства с кандидата интервюта, предвид факта, че молбата, по която се е произнесъл административният орган, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР от ЗУБ, чужденецът е добавял нови, различни факти към бежанската си история, което внася сериозни съмнения относно тяхната достоверност. В тази връзка неоснователно се явява възражението, че първоинстанционният съд не е анализирал фактите от бежанската история. Били са обсъдени както липсата на проблеми с официалните власти, така и инцидентът с поддръжници на "Хамас" и получени във връзка с него заплахи през 2009 г. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са представени доказателства, от които да се установява Мохамед Найеф Рефаи да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава на несигурната обстановка в Ливан. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно ситуацията в Ливан, съдържаща се в справки вх. № 01-1916 от 13.03.2013 г. и вх. № 01-1955 от 14.03.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. От данните по нея не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,