Решение № 12122 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 132/2014 г.

Решение № 12122 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 132/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 2383 от 01.11.2013 г. на Административен съд - Пловдив, първо отделение, първи състав, постановено по адм. д. № 74 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отменен ревизионен акт № 161201813/11.07.2012 г. и ревизионен акт № 1232918/21.09.2012г. за поправка на ревизионен акт № 161201813/11.07.2012 г., потвърдени с Решение № 1259/27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ЦУ на НАП Пловдив (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"), с които на "Оге Комерс" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 147 385,60 лева и начислените лихви за забава за данъчни периоди м.05, м. 06, м.11. 2011 г. и м. 01.2012 г. В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част и съдът да реши спора по същество. Излага доводи, че при произнасянето си първоинстанционният съд е пренебрегнал разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и неправилно е присъдил разноските по делото в тежест на приходната администрация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Оге Комерс" ООД, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но намира, че не е доказана от страна на ревизираното лице реалност на доставките, поради което постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде потвърден издаденият ревизионен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че жалбата е допустима, а по съществото - неоснователна. С процесното решение Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт № 161201813/11.07.2012 г. и ревизионен акт ь 1232918/21.09.2012г. за поправка на ревизионен акт № 161201813/11.07.2012 г., потвърдени с Решение № 1259/27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ЦУ на НАП Пловдив (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"), с които на "Оге Комерс" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 147 385,60 лева и начислените лихви за забава за данъчни периоди м.05, м. 06, м.11. 2011г. и м. 01.2012г. Съдът в мотивите си е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Приел е за доказано, че издадените от доставчиците "Йорик" ЕООД, "Ел капитал" ЕООД, "Възраждане 71" ЕООД и "Богомил Богданов 1966" ЕООД фактури, с предмет дизелово гориво и слънчоглед, документират реални облагаеми доставки. Посочил е че в хода на административното, така и в хода на съдебното производство са събрани необходимата пълнота от доказателства и доказателствени средства, които позволяват да се формира безпротиворечив извод, че правото на собственост върху процесните стоки (дизелово гориво и слънчоглед) е прехвърлено на жалбоподателя, съответно той е заплатил дължимата цена. Тези данни са потвърдени и от заключението по ССчЕ, като вещото е констатирало наличието на обвързаност между количествата от съответния вид стока (слънчоглед) по фактури на доставчиците "Ел капитал" ЕООД, "Възраждане 71" ЕООД и "Богомил Богданов 1966" ЕООД към "Оге Комерс" ООД са използвани за последваща облагаема доставка, а тези по фактурите, издадени от "Йорик" ЕООД (дизелово гориво), са използвани за зареждане на селскостопански машини, използвани от "Оге Комерс" ООД в производствената му дейност. Въз основа на това, съдът достигнал до извода, че стоките са получени реално от "Оге Комерс" ООД, т.е. налице е предпоставката на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС предвид факта на използване на получените стоки за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактури, издадени "Йорик" ЕООД, "Ел капитал" ЕООД, "Възраждане 71" ЕООД и "Богомил Богданов 1966" ЕООД, с предмет дизелово гориво и слънчоглед. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени както от преките доставчици, от ревизираното дружество, така и от дружествата осъществили транспорта на стоките, приложимите правни норми и правилно е стигнал до извод за реално осъществени доставки по спорните фактури. Следва да се посочи, че в случая предмет на сделките са родово определена вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗДДС собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките, както и последващата им реализация. Оплакванията, изложени в касационната жалба не оборват факта, че е установено физическото наличие на стоките при ревизираното лице и последващото ? използване за реализирането на последващи облагаеми доставки. На следващо място неоснователни са възраженията, свързани с транспортирането на стоките и кадровата обезпеченост на доставчиците. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките и кадрова обезпеченост не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката. В тази насока трябва да се бъде съобразено приетото в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., постановено при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните сделки са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разноските по делото следва да бъдат в тежест на приходната администрация и че е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От текста на разпоредбата е видно, че за да се приложи тази законова норма, е необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на административното производство и които са били от решаващо значение за изхода на спора. В случая, за да достигне до извода за отмяна на ревизионния акт, съдът се е позовал на доказателствата налични към административната преписка, представена от Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както и на заключението ССчЕ, която не може да бъде ангажирана в административното производство. От друга страна, в случай че жалбоподателят е считал, че разноските са неправилно присъдени, е следвало да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ПЗР от ДОПК. С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер 200 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,