Решение № 7058 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2017 г.

Решение № 7058 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Ж. срещу решение № 120/20.12.2016 г., постановено по адм. д. 282/2016 г. по описа на Административен съд-Ш. (АС-Ш0.). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - началникът на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението"-Ш. (РС ПБЗН-Ш.), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 120/20.12.2016 г., постановено по адм. д. 282/2016 г. по описа на АС-Ш. е отхвърлена жалбата на Р. С. Ж. против Заповед № 639/03.10.2016 г. на началника на РС ПБЗН-Ш., с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 255 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представляваща разпореждане да се спре използването на съоръжение с ограничено действие - пелетна камина "ПРИТИ PLW13-DOOR/C14", разположена в ап. ..., находящ се в гр. Ш., ул. "Деде агач" № 8, вх. ..., ет. ..., считано от 05.10.2016 г. чрез поставяне на лепенка с печат на съоръжението. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма и без да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което е в съответствие с предоставената на началника на РС ПБЗН материалната компетентност със ЗМВР и Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол. При разглеждане на спора пред първата инстанция са събрани всички относими към спора доказателства, включително и заключение на вещо лице. При преценка допустимостта на доказателствата АС-Ш. не е допуснал процесуални нарушения. В съответствие с данните по делото решаващият съд е приел, че съдебната експертиза е изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице, което не се намира в зависимост от страните по делото. В този смисъл твърденията в касационната жалба, че изготвянето на проекти за РС ПБЗН-Ш. поставя вещото лице в зависимост, която води до некоректност на назначената съдебно-техническа експертиза не отчитат обстоятелството, че вещото лице е пенсионер и по никакъв начин неговото положение не е в зависимост от ответната страна, а изготвяните от него проекти подлежат на контрол от РС ПБЗН-Ш., но не като възложител, а при упражняване на правомощията по пожарна безопасност. Изрично следва да бъде посочено, че вещото лице носи и наказателна отговорност за невярно заключение пред съд, а в конкретния случая приетото по делото заключение е в съответствие и с всички останали доказателства по делото, включително представено от жалбоподателя писмено становище на друг специалист. Допълнително следва да бъде посочено, че жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му от процесуалния закон възможност да оспори заключението на вещото лице и да ангажира допълнителни доказателства (тройна експертиза). В откритото съдебно заседание на 13.12.2016 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление да не се приема заключението на вещото лице, защото не е отговорено на въпросите съобразно необходимите документи и съществуваща зависимост, но и изрично е посочено, че не се прави искане за допълнителна експертиза. Съобразно извършените процесуални действия и ангажираните доказателства решаващият съд е извършил преценка на заключението на вещото лице съобразно всички останали събрани по делото доказателства. Установена е компетентността на вещото лице от представените по делото писмени документи за притежавана правоспособност, а от допълнителните разяснения в открито съдебно заседание правилно е очевидно, че вещото лице е извършило оглед на място, запознало се е с отоплителното тяло, включително и инструкцията за монтаж, конструкцията на сградата и типа на комини, които се изграждат в този вид сгради. От отговорите на вещото лице следва, че определени обстоятелства не са част от инструкцията за монтаж, поради което той не ги е забелязал, а не че въобще не се е запознал с нея. На практика всички останали оплаквания в касационната жалба относно заключението на вещото лице представляват оспорване на изводите на съдебния експерт, което не е възможно да бъде отнесено към касационните основания за обжалване по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят не е оспорил изрично и своевременно заключението на вещото лице, както и не е пожелал да ангажира допълнителни доказателства, които да го опровергават, поради което и при забраната за установяване на нови фактически обстоятелства касационната инстанция трябва да извърши проверка за спазването на материалния закон съобразно установените от първата инстанция факти. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност, при експлоатация на обектите при експлоатацията на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава използването на инсталации, уреди и съоръжения в несъответствие с техническите изисквания за техния монтаж и експлоатация. В случая АС-Ш. е приел за установено, че съображението, чието използване е спряно, не е монтирано към самостоятелен или абсолютно плътен комин, което е в нарушение на техническите изисквания за неговия монтаж. По делото е установено по категоричен начин, че апартамент № 4, в който се намира спряната от експлоатация палетна камина се намира в многофамилна жилищна сграда, в която е изграден общ комин с пробит отвор към всеки един от етажите. Това обстоятелство е установено при оглед на място, при който конструкцията на комина е видна и без допълнителен анализ по архитектурни и конструктивни проекти. Тази констатация е достатъчна, за да се обоснове извод, че коминът не е самостоятелен и абсолютно плътен. Изискванията към комина се съдържат в приложената по делото техническа документация и очевидно, при наличието на отвори на всеки етаж, те не са съобразени. В този смисъл не е необходимо допълнително изследване на плътността на комина, наличието на пропускливост в други негови части или причините за тяхното възникване, респективно начина на поддържане на комина като обща част от сградата, доколкото безспорно съществуват отвори в комина за всеки отделен етаж. В касационната жалба се твърди съществуване на друго отоплително тяло (самоделна печка на дърва), която също е присъединена към комина в "жилището на жалбоподателите" (очевидно се има предвид З. и Д. А., но те не са страна по настоящия спор), но не е ясно как този факт следва да намери относимост към наведените касационни основания за обжалване на съдебното решение. Този факт е без правно значение и относно законосъобразността на оспорената пред АС-Ш. заповед, поради което неговото неустановяване не представлява процесуално нарушение, необоснованост или нарушение на материалния закон. По своя характер заповедта представлява принудителна административна мярка. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Заповедта е издадена на основание чл. 255 от ЗМВР, според който за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. След този анализ на законодателната уредба, включително и на цялото съдържание на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС-Ш., че е налице законово основание за издаване на оспорената заповед и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. При внимателен анализ на всички доказателства по делото първоинстанционният съд е достигнал до извод, че следва да кредитира крайния извод вещото лице Г. Г. Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен и обоснован, защото при изпълнение на поставената му задача вещото лице е определило вида на комина и това, че той не е предназначен за използване при работа на камината, монтирана в ап. .... Съгласно чл. 202 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, поради което извършеният от АС-Ш. анализ на всички доказателства по делото е в синхрон с процесуалния закон и е довел до обоснованост на изводите му. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АС-Ш. е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо Върховният административен съд, пето отделение,