Решение № 6224 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2014. г.

Решение № 6224 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2014. г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 227, ал. 2 от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено като неправилно решение № 1173/21.05.2014 г. по адм. д. № 350/2014 г. на Варненския административен съд, с което РА № 181102673/11.11.2011 г. на ТД на НАП-Варна, ИРМ -Шумен, е обявен за нищожен. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено като неправилно и спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Нана комерс 2006" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила или след отмяната му спорът да бъде решен по същество като РА бъде отменен изцяло като незаконосъобразен и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като представените в първото касационно производство доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд и не е допустимо да бъдат обсъждани за пръв път в касационната инстанция предвид забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 181102673/11.11.2011 г. на ТД на НАП-Варна, ИРМ-Шумен, като издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена от Светлана Петкова - началник сектор ревизии в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна, с работно място ИРМ-Русе, със заповед за възлагане на ревизия № 1102673/28.06.2011 г. Заповедта за определяне на компетентен орган № К 1102673/18.10.2011 г. е издадена от Светлана Петкова. Ревизираното лице е с адрес по чл. 8 от ДОПК в гр. Бяла, област Русе. Съдът е приел, че Светлана Петкова не е овластена със заповед на директора на ТД на НАП-Варна да възлага ревизии и да определя компетентен орган по чл. 112 и чл. 119 от ДОПК за лица с адрес по чл. 8 от ДОПК, намиращ се на територията на гр. Бяла. Със заповед № Д-10/3.01.2011 г. на директора на ТД на НАП-Варна са определени компетентните органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии и да определят компетентен орган по чл. 119 от ДОПК като за ИРМ Русе, в чийто район е гр. Бяла определен Богомил Стойков за компетентен орган да възлага ревизии. Съдът е приел, че компетентността на Петкова е ограничена до данъчно задължени лица, обхванати от ИРМ Шумен след като в заповедта за овластяването й е посочена длъжността и работното място, на което я изпълнява. Според съда ревизията не е възложена от компетентен орган, актосъставителят не е определен от компетентен орган, поради което РА е издаден от некомпетентен орган и е обявен от съда за нищожен. Изводите са направени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В Закона за Националната агенция за приходите и в ДОПК няма понятие "изнесено работно място", поради което от факта, че в заповедта за овластяване на Светлана Петкова е посочено работното място - Шумен не може да се направи извод, че е ограничена компетентността на Петкова само до лицата, имащи адрес на територията на гр. Шумен. Неправилен е изводът на съда, че директора на ТД на НАП може да ограничава компетентността на органите по приходите от ТД на НАП-Варна за части от територията на дирекцията, която по решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП обхваща територията и обхвата на дейност на досегашните ТД на НАП- Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. След като Петкова е изпълнявал длъжността началник сектор ревизии в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна овластяването й да издава заповеди за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган обхваща цялата територия на териториалната дирекция. Правомощията на административните органи се определят в закона. В чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не е предвидено правомощие на директора на ТД на НАП като овластява органи по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, действащи в управляваната от него ТД на НАП, да ограничава компетентността им да издават заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК по територия, за част от територията на ТД на НАП, поради което тълкуването на заповедта за овластяване на Петкова, направено от съда е в нарушение на процесуалния закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а спорът следва да бъде решен по същество предвид чл. 227, ал. 2 от АПК. Неправилно съдът е отказал да открие производство по оспорването на представените едва пред касационната инстанция доказателства. Оспорването е направено в първото по делото съдебно заседание на 25.02.2014 г. и неправилно съдът е приел, че е следвало да бъде извършено в касационното производство, където тези доказателства не могат да бъдат обсъждани, нито може да се открие производство по оспорването им по чл. 193 от АПК. Дружеството е имало достатъчно възможности в ревизионното производство, при обжалването по административен ред и в производството пред съда да представи доказателствата, представени едва в касационното производство. При първото разглеждане на делото вещото лице счетоводител не е извършило проверка в счетоводството на ревизираното лице и на доставчиците. Към жалбата по административен ред не са приложени доказателствата, представени в касационното производство, нито е поддържано, че съществуват. Твърди се, че плащането е извършено по банков път, а към фактурите на двама от доставчиците са приложени фискални бонове за плащане в брой, издадени от нерегистрирани касови апарати с фискална памет. В РА е констатирано, че посочения стоков поток от двама от доставчиците не се потвърждава от насрещните проверки. Липсват доказателства за транспорт на обемните резервни части от София, /където са доставчиците/, до Бяла. Представени са няколко пътни листа за транспорт до София и обратно, чиито дати не могат да се обвържат с датите на приемо-предавателните протоколи. Приемо-предавателните протоколи не се потвърждават от останалите доказателства по делото, поради което от тях не може да се направи обоснован извод за предаване на родово определените вещи от доставчиците по спорните фактури на ревизираното лице и прехвърляне на собствеността върху тях в патримониума на ревизираното лице по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В РА правилно е прието, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Вещото лице счетоводител дава заключение, че в периода са продавани ненужни резервни части на стойност 1000 лв, а закупените са използвани за ремонт на собствените товарни автомобили и ремаркета на ревизираното лице. Вещото лице от техническата експертиза по дневниците за ремонти дава заключение, че от закупените по фактурите резервни части само за 2773,85 лв без ДДС няма данни по дневниците за ремонти да са вложени в автомобилите на ревизираното лице. Експертизите са оспорени от касатора в съдебните заседания, в които са приети. Счетоводната и техническата експертиза не могат да установят извършване на ремонтите, отразени в дневниците за ремонти с резервните части, описани в спорните фактури, след като по делото не е доказано осъществяване на доставките по тези фактури. Жалбата против РА като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за 1127,30 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,