Решение № 5379 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2019 г.

Решение № 5379 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Детелина 82" ЕООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 24/13.05.2019 г. по адм. д. № 405/2018 г. на Административен съд Русе. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Иваново в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД - 09-241/26.07.2018 г., издадена от кмета на Община Иваново, с която му е отказано одобряване на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за поземлен имот с идентификатор 32095.119.517 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Иваново, общ. Иваново, обл. Русе, находящ се в местността "Орловеца". Искането е било за изработване на план за застрояване /П3 за изграждане на цех за сладкарски, захарни и тестени изделия и нов трафопост. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана и е съобразена с материалния закон. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният имот с идентификатор 32095.119.517 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Иваново, община Иваново, област Русе, се намира в местността "Орловеца", извън регулационните граници на с. Иваново и представлява земеделска земя, четвърта категория, с посочен начин на трайно ползване изоставена орна земя. Процесният имот попада в устройствена зона, предвидена съгласно ОУП за земеделска земя. Такова е предназначението на имота и според нотариалния акт № 84, т. VI, рег. № 12585, д. № 556/2017 г. Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанциоония съд, че след съпоставка между графичната част на ОУП "Територии и терени според начина на трайно ползване съгласно ККР и КВС", находящ се на интернет страницата на Община Иваново, раздел "Планове" и данните за местоположението на имота от кадастралната карта при направената справка по неговия идентификатор в кадастрално-административната информационна система (КАИС) поземлен имот с идентификатор 32095.119.517 действително попада в устройствена зона по ОУП, предназначена за земеделска земя, заета от трайни насаждения. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът му, че заявените със заданието градоустройствени показатели, а именно плътност на застрояването до 60 %, озеленяване не по-малко от 30%, интензивност на застрояването до 1, 80 и етажност от три етажа, не позволяват да бъде допуснато исканото застрояване без промяна на предназначението на имота – аргумент от чл. 12, ал. 3 от ЗУТ и чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Цитираната Наредба в разпоредбата на чл. 2 изброява случаите, в които се разрешава в земеделски земи застрояване с обекти без промяна на предназначението на земята и исканото застрояване в конкретния казус не е сред тях. Заявителят сам би следвало да инициира промяна на предназначението на земята по реда на Закона за опазване на земеделските земи, което в случая не е сторено. Настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ ПУП за поземлени имоти извън границите на населените места се одобрява със заповед на кмета на общината, т. е. именно кметът на общината е компетентният орган. Заповедта е и мотивирана, както е отбелязъл и първоинстанционният съд. Мотивите на заповедта са подробни, отразяват действително установените по преписката факти и съдържат фактическите основания, послужили за постановяване на оспорения отказ. В случая проектът за ПУП е съобщен чрез публикуване на интернет страницата на общината, което не е ограничило защитата на жалбоподателя, нито е засегнало собственици или титуляри на вещни права върху съседни имоти. Обжалваната заповед е съответна и на материалния закон, в какъвто смисъл е и изводът на решаващия съд. Устройственото планиране на територията на страната се извършва чрез териториални устройствени схеми. След тях се изработват общи устройствени планове за територията на отделните общини, следват подробните устройствени планове за общини или части от тях и на последно място подробни устройствени планове за отделни имоти. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изработването на ПУП. В разглеждания аспект съдът законосъобразно е приел, на първо място, че по принцип, план за застрояване (ПЗ) по чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ може да бъде одобрен само при наличието на предходен влязъл в сила ПУП-ПР (план за регулация), с който поземлените имоти стават УПИ с конкретно предназначение, допустими дейности и допустимо застрояване, отговарящо на ОУП, като показателите на застрояване трябва да съответстват на показателите на устройствената зона по действащия ОУП. В случая не е налице съответствие на претендираното одобрение зна план за застрояване и предвижданията на Общия устройствен план. Тъй като по ОУП процесният имот попада в устройствена зона, определена с ОУП за земеделска земя, то предвиденото с ОУП предназначение за съответната устройствена зона е различно и претендираното застрояване противоречи на ОУП. Поради това исканото одобряване на ПУП няма да е възможно без изменение на ОУП. Такова изменение не се извършва служебно при условията на обвързана компетентност, а по преценка на оторизирания орган. Поради това твърдението в касационната жалба, че при такава констатация е следвало административният орган да препрати до общинския съвет заявление за промяна на общия устройствен план, не намира опора в относимото законодателство. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, съдът е постановил решение при правилното приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 /сто/ лв на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,